Let's Pop Culture

Новият филм на Тери Гилиъм...

2012-01-26T13:28:00.000+02:00

... е късометражен и спечели наградата на европейската филмова академия - през декември.
Казва се The Wholly Family и ако познаваш добре творчеството на Гилиъм, ще откриеш всичките му тематични търсения. Има си повредено семейство, кофти хлапе, кукла Пулчинела, която поглъща хлапето и го вкарва в магичен свят, луд майстор, болница насред езеро, големи яйца от които се раждат малки кукли и обрат, който те шамаросва.
Целият Гилиъм в 20 вълнуващи минути!
Ето:

One hit wonders of the 90's

2011-12-30T09:02:00.000+02:00

90-те вече са достатъчно далече, за да почнем разумно да ги обобщаваме и осмисляме. Ето кратката ми селекция за музикалните "еднодневки" (или всяко чудо за три дни) от това вълшебно десетилетие. Избрах песни, които обобщават почти всички жанрове

Понякога се чувствам особено привилегирован, че бях дете през точно тези години.
Весело посрещане на новата!

Ето и списъка:

Blind Melon - No Rain

4 Non Blondes - What's Up

Right Said Fred - I'm Too Sexy

Deee-Lite - Groove is in the Heart

Rozalla - Everybody's Free (To Feel Good)

Deep Blue Something - Breakfast At Tiffanys

Chumbawamba - Tubthumping

New Radicals - You Get What You Give

Бонус трак:
Sir Mix-a-Lot - Baby Got Back

CZE Magazine

2011-12-27T10:35:00.000+02:00

Разглеждайки безкрайната колекция от списания в ISSUU попаднах на CZE онлайн списание, в което различни фотографи от близо и далеч изпращат тематични снимки. Тези снимки се обединяват в издание от симпатичния грузинец - редактор. Последният брой е посветен на снимки от съветсткото наследство. Разруха и култ към Ленин се смесват в чудесна, обобщаваща времето, комбинация.

Още по темата в стар пост - CCCР.

Coming soon: The Hobbit

2011-12-23T10:30:00.005+02:00

След като цяла седмица гледахме първия трейлър на Хобитът, безценни, добрите потребители от YouTube извадиха най-силния момент в него - песента на джуджетата в Торбодън.

Забележителният Питър Джаксън и Хауърд Шор улавят прекрасно духа и атмосферата на песента. Очаквам с нетърпение пълната версия.

Само още една година, безценни!

Far over the misty mountains cold
To dungeons deep and caverns old
We must away ere break of day,
To seek the pale enchanted gold.

Пълен текст на английски

Пълен текст на български, в превод на забележителния Любомир Николов:

Отвъд планините с мъгла увенчани,

към древни чертози в недрата смълчани,

през утринен мрак потегляме пак

да дирим вълшебното златно имане.

Джуджетата мощна магия творяха

и техните чукове звънко кънтяха.

В най-тайния кът, где сенките спят,

далеч под скалите дворците им бяха.

За елфи и мощни крале отдалече

безброй красоти сътворяваха вече

и знаеха тайни, лъчите сияйни

да сбират във камък, скрепен върху меча.

Превръщаха в наниз звездите среднощни,

венчаеха дръзко короните мощни

със драконов плам, а слънцето там

с луна съчетаваха в плетки разкошни.

Отвъд планините с мъгла увенчани,

към древни чертози в недрата смълчани,

през утринен мрак потегляме пак

да дирим забравено старо имане.

Те пееха в своите подземни палати,

за елфи и хора почти непознати,

и златни потири, и бляскави лири

се трупаха долу в хазните, богати.

Но вихър жесток връхлетя над скалите,

застенаха жално сред мрака горите

и с пламък червен, по-ярък от ден,

дърветата лумнаха в огън обвити.

Тревожни камбани в нощта прокънтяха

и бледите хора със ужас видяха

как драконът срива, събаря, разбива

и яката крепост, и крехката стряха.

Димеше в зловещата нощ планината;

джуджетата чуха, че идва съдбата

и всички до крик спасиха се с бяг,

но гибел ги срещна отвън под луната.

Отвъд планините с мъгла увенчани,

към древни чертози в недрата смълчани,

пра утринен мрак потегляме пак

за златните арфи от древно имане.

Градът на William Wray

2011-11-10T10:32:00.003+02:00

]

Тъкмо си мислиш, че само фотографията може да улови онези елементи на града, които го правят самотно и студено място и хоп! появява се калифорнийски художник, който постига много по-силно внушение с четка и маслени бои. Уилям Рей съчетава "грубия", реален град с похвати от експресионизма, за да се получат забележителните му "Градски пейзажи".

Enjoy!

Amsterdam part I: Lomo Amsterdam

2011-11-04T10:44:00.000+02:00

Amsterdam through the looking glass!
Амстердам е там и всеки го изгражда по свой собствен начин. Постарах се да открия един по-потаен Амстердам, понеже знам колко сте готини.

Свъсеният Амстердам!

Богинята на посоките!

Красиво

Класическа изящност

Реверсивна психология. Някои от стопаните на къщите в Амстердам разполагали табличките на къщите в обърнато положение, за да може да гледат огледалното им отражение в каналите.

Оратория номер 40 за тухлена стена, цветя и цинкови кофи!

Стълба към...

Пра-стар мъх

Стопаните на плаващите къщи имат всички удобства, включително адрес и пощенска кутия!

A barbecue went wrong...

Социалистически реализъм

Дамата с кученцето

Бонус трак:

Целият сет в удобен слайдшоу вариант:

Lomo Maastricht

2011-11-02T14:44:00.002+02:00

hint за задаващ се снимков разказ за Ниската земя

Нов тип красота

2011-10-31T10:37:00.006+02:00

Алана

Красотата била въпрос на гледна точка, казват едни. Красотата ще спаси света, казват други! В името на красотата и спасението хиляди знайни и незнайни полагат чудовищни усилия... и получават чудовищни резултати.

В книгата си A new kind of beauty фотографът Филип Толедано пита:

"Красотата формира ли се от съвременната култура? От историята? Или от ръката на хирурга? Можем ли да идентифицираме физическите черти, които се изменят през десетилетията или красотата е вечна?"

Хирургът почти винаги постига еднакъв резултат. Всички ползватели/жертви на пластичната хирургия изглеждат еднакво - като застинали маски.

Ето и шокиращите фотографии на Толедано, които допълват въпросите:

Стив

Джина

Джейсън

Ивет

Такеши Китано се завръща...

2011-10-25T09:58:00.003+03:00

... а с него и аз!
Приятен полъх на барут и кръв идва от новия филм на любимия ми Такеши Китано. След трилогията за "артиста", която беше малко, хм... противоречива, Китано се обръща към любимата си Якудза за ново зловещо вдъхновение. От трейлъра по-долу си личи, че имаме бая поводи за оптимизъм и за нова вълна филми за Якудза от Китано.
Да живей!

Петъчно кино: Порцелановият еднорог

2011-08-12T13:56:00.003+03:00

Петъчното кино се завръща със силно включване от международния фестивал на Philips - Parallel Lines Tell it your way. Задачата е да се заснеме късометраж, който да съдържа две паралелни истории и дa има не повече от следния диалог: “What is that?,” “It’s a unicorn,” “Never seen one up close before,” “Beautiful,” “Get away, get away,” and “I’m sorry.”

Победителят е избран от самия Ридли Скот и се казва Киган Уилкокс, а филмът му разказва интересната история за срещата на две деца по време на Втората световна война.

Enjoy!

Катрин в Страната на чудесата

2011-08-11T10:02:00.006+03:00

Катрин Хайланд е британски фотограф, който снима в далечна Азия. "Страната на чудесата" е китайски развлекателен парк, предвиден да бъде най-големия в Азия. Започнат през 1998 и .... зарязан заради неразбирателства със собствеността. За най-голяма радост на любителите на пост-апокалиптичните картини като мен. Всъщност Страната на чудесата е символ на кухостта на китайското икономическо чудо, но това е друга тема.

Още

Китайската й серия, пък прилича на нещо, което биха сътворили Тери Гилиъм и Ридли Скот, в особено надрусано състояние.

Още

Тери Гилиъм показва ...

2011-08-10T13:14:00.003+03:00

Тери Гилиъм е творческият гений зад мега култовите анимации на Монти Пайтън и мой най-любим режисьор. В безценното видео по-долу, покава техниката си на анимация, която му носи легендарна слава, а и добавя ново измерение към и иначе гениалните скечове на английските комици.

We think your too young to go to Sunny Beach

2011-08-09T09:24:00.002+03:00

В светлината на последните репортажи за Слънчев бряг, ето една супер реклама на Икеа, която любопитно се възползва от имиджа на "мега" курорта.

Sofia is beautiful!

2011-07-21T11:09:00.002+03:00

Продължавам със серията за София. Мисля да я разширя, като специално ще посветя почти целия август на това.

Фликър е особено готин и с геотагване по карта.
Карта на снимките

Тук можеш да се абонираш за поредицата с РСС

Sofia is beautiful! Rundown but beautiful

2011-07-01T09:24:00.004+03:00

Даа, не се срещат често подобни изказания, но аз продължавам да смятам, че София е много красива! Малко запусната, но красива! Ето малко доказателства:

CCCP ...

2011-06-30T15:11:00.002+03:00

Cosmic Communist Constructions Photographed е невероятен проект на френския фотограф и главен редактор на Citizen K - Фредерик Шобен.

Шобен обикаля и снима в 14 съветски републики шантавите изблици на съветската архитектура от 70-те до 90-те (От брежневият застой до перестройката). Според него това е четвъртата вълна в съветската архитектура. Обратно на 1920-те и 1950-те, тук не може да се отличи определен архитектурен стил. Сградите, макари и импозантни представляват зов за помощ на една система, която осъзнава че умира.

По-интересен е паралелът с българската архитектура от същия период:

Интерхотел Велико Tърново, anyone?

Бузлуджа, anyone?

Албена или Сандански, anyone?

И други... Подобни изблици биха могли да минат и за постмодернизъм, ако хрушчовската архитектура беше модернизъм. Или ако бяха систематичен стил, който да се наложи и движи от групи архитекти - подобно на Барселона на Гауди, Доменек и Монтанер, Серда и т.н. Вместо това в момента нелепостта им може да бъде оправдана само от стойността им на артефакт, свидетелстващ за средата и края на един безсмислен режим.

Освен това са чудесни за фотографиране от необременени западни хора.

Интервю с Шобен:

Jeff Bridges Photography

2011-06-22T11:58:00.006+03:00

Джеф Бриджис освен свръхталантлив актьор се оказва и доста надарен фотограф. В неговия сайт има чудесни бекстейдж снимки от последните му 5 филма.

Jeff Bridges Photography

Enjoy!

А ний ще помним!

2011-06-21T15:51:00.000+03:00

Ставай страна огромная...

2011-06-20T14:55:00.005+03:00

Украсяването на паметника на Съветската армия от неизвестен творец е едно от най-стойностните неща, което се случвало на столицата в последните 20 години.

Ето че с малко боя на правилното място и в правилната форма могат да се постигнат чудеса. Питайте в сикстинската капела.

Единственият случай, в който съм виждал някой да се снима с този паметник са тълпите, които чакат ред, за да се щракнат на фона на новия му вид. Ако в общината има отдел по туризма, той трябва сериозно да се замисли преди да размаха белината и пароструйката.

Капитан Америка и Робин пазят ариергарда.

Малък полароид на събитието :)

Подслон

2011-06-17T11:34:00.003+03:00

Подслон (2010)
Реж. Драгомир Шолев
Участват: Цветан Даскалов, Ирена Христоскова, Силвия Герина, Калоян Сирийски

Communication breakdown, it’s always the same!

Новият български филм Подслон, не прилича на никой друг. И това е много добре! Подслон е разказ за огромната пропаст в комуникацията, в която всеки от нас почти сигурно изпада, когато е поставен пред ситуации, изпитващи умението му да разбира и приема. В единия сблъсък, от една страна са обикновените родители, от другата страна цяла една различна вселена в лицето на малкия им син и неговите приятели пънкари. Друга линия поставя обърканите родители пред озадачената полиция, трета линия изправя родителите пред невъзможността им (и страха им) от технологията (в случая Skype, или „скайт”, както майката го нарича). Драгомир Шолев е успял да улови катастрофата на изгубеното поколение – онова, което е живяло по равно в социализма и в демокрацията. Онова, което е отдало младостта си на мъглявите обещания за бъдещето. Онова, което абдикира от настоящето, когато то му се стовари иззад ъгъла. Получава се трагикомедия, на която (смея ли да го произнеса) и братя Коен биха се зарадвали.

Най-интересният персонаж е Тенкса – 18, годишен пънкар и анархист. Той е обобщение на бунта срещу статуквото и едновременно с това негова жертва. Не му пука за нищо и никого, но и търси приятелството на Къртни и Радо. Живее сам, в гараж, обира магазини, но няма нищо против да похапне пилешко с ориз на масата на родителите на Радо. Вътрешната му противоречивост е това което го прави най-запомнящ се. А, разбира се и гребена.

Бащата Емил е бил спортист през социализма, а сега е треньор по плуване и водна топка с втори места на състезания. Той също е противоречив по своему – хладнокръвен и избухлив, спротист и пушач, едновременно. В един блестящ диалог, Тенкса казва на Емил, че да си втори е по-зле от това да си предпоследен: „Когато си втори те е яд, че не си победил, а когато си предпоследен се радваш, че не си последен”, а Емил започва да се оправдава със съдията. Това е прекрасно обобщение и за положението на България за последните 20 години.

Актьорската игра е забележителна и също няма нищо общо с това, на което сме свикнали.
Реализацията на филма е доста особена и изобщо не се вписва в американския път, по който поеха родните продукции. Шолев използва дълги кадри, без монтаж. Монтажът е вътрешнокадров, камерата не спира да работи, а само се прехвърля върху персонажите. В началото е малко озадачаващо за нетренирания в европейските и руски кино похвати зрител, но Шолев бързо го спечелва с плавната динамика и усещането за непрекъснатост.

Подслон определено е различен филм от досегашните и запомнящ се пълнометражен дебют на още дин млад режисьор. В последните си четири ходения на кино съм гледал само български филми, всички на млади режисьори и всички бяха добри. Това е знак, че най-после поколението се е сменило и киното ни ще стане универсално и конвертируемо.

Бележки по един автосалон part I

2011-06-15T10:35:00.008+03:00

След супер успешния репортаж от 2007, вашият скромен разказвач се завръща с бележки от новия автосалон 2011. Тъй като с автомобилите имаме особена връзка, която в някои западни страни се обозначава като love-hate relationship, смятам че съм особено подходящ да разкажа кратката история на салона.

Най-общо, на този автосалон нищо ново. С изключение на две три неща. Ето ги и тях:

Шевролет Камаро дойде и в България

Колата изглежда потресаващо и силно неевропейски.

Да видим дали след неуспешния опит на Форд да продават Мустанг в България, Шевролет ще имат успех с този американец.

Два модела! Една компания! 125 години разлика! Така погледнато изглеждат на космическо разстояние един от друг. Но ако се замислиш малко, автомобилът не се е променил изобщо от създаването си до днес. Като концепция, построяване и задвижване си е съвсем същия, какъвто през 1885 само опаковката е станала по-лъскава. Фантастите от средата на ХХ в. очакваха летящи автомобили или други далеч по-практични начини на придвижване. Историята обаче показа, че автомобилът като концепция остава и само се надгражда около нея, но не се търси радикална промяна.

Китайското чудо от Ловеч

Щандът на Грейт Уол е голям, както на всички големи производители. Автомобилите, наредени на него на външен вид изглеждат доста добре. Съврменен дизайн, прекопиран от японците, с тук-там собствено докосване. Дотук добре! Интересното започва, когато отвориш вратата и седнеш в колата. Изведнъж започва да се промъква малко, но упорито чувство, че има нещо нередно. Започваш да разглеждаш приборите - без фойерверки- приличат на комбинация от японо-немски. Чувството продължава да те мъчи. Пипаш пластмасата- от най-евтината с десен от неправилни формички. Поглеждаш централната конзола, на която има монитор. Мониторът изглежда като купен и поставен допълнително, а не като интегрална част от колата. Подушваш въздуха за миризма на естествена кожа, защото си мислиш че си седнал в такава, но той ти отвърща с екокожа. Започваш да местиш позицията на седалката, чрез лостче и лостчето ти остава в ръката. Гледаш невярващо към парчето пластмаса легнало удобно в дланта ти. Наперен чичка ти обяснява, че то все пак е електрическо. Ти му обясняваш, че това ни най-малко не го извинява, за да се счупи преди колата да излязла от автосалона.

Въпреки че бях решил да им дам шанс, колите, които ще се произвеждат в България eдва ли ще се преборят с останалата конкуренция. Шкода правят в пъти по-добри коли на същата цена. С прискърбие съобщавам, че и румънците от Дачия са по-добри и дори са по-евтини от прогнозните цени на колите от Ловеч. Да видим!

Утре продължавам с далеч по-стойностното: мадамите и ретро колите.

Лора от сутрин до вечер

2011-06-14T11:48:00.002+03:00

Амели Пулен по софийски

Лора от сутрин до вечер
Реж. Димитър Коцев-Шошо
Участват: Милена Николова, Димо Алексиев, Христо Петков, Ива Гочева, Йордан Биков

„Лора от сутрин до вечер” е чудесен опит да се прави кино без „задължително” свързаните с него претенция за сериозност и месианско чувство на родния кинаджия. Лежерният начин, по който филмът просто се случва показва, че киното най-вече е преживяване, в което всички сме въвлечени. И нямаме нищо против да бягаме, падаме и да се крием щом Лора е наш спътник и водач в приключението. Симпатичната мини революция, която Лора и приятелите й провеждат от сутрин до вечер е мечтана за всеки, който дори и за месец е бил пленник на стереотипа „от вкъщи на работа и обратно”.

Миленита е невероятно попадение за ролята на симпатичната, забавна и шантава Лора. Миленита е естествена, изглежда прекрасно и те спечелва още с разрошената си „сутрешна” прическа. Ако някъде съществува идеал за приятелка (не за гадже), то това със сигурност е Лора. Ако за Амели Пулен може да се каже, че не може да бъде изиграна от друга освен Одри Тоту, за Лора и Миленита може да се твърди същото. Останалите от актьорския състав са ефектно подбрани и са на мястото си.

Филмът е заснет с ентусиазъм и минимално количество пари. Вмъкнати са анимации и фотографии. Използван е фотоапарат, вместо камера. И се е получил прекрасно, напук на цялата гилдия, която смята че с по-малко от милион филм не се прави.

Със сигурност Лора от сутрин до вечер не е перфектен, някои краища са оставени развързани, някои неща необяснени. Цветните корекции на места правят Миленита като излязла от солариум, но всичко това може да се прости заради цялостното чувство, с което те зарежда този филм. Feelgood all the way!

Source Code

2011-05-27T10:00:00.002+03:00

Първичен код (2011)
реж. Дънкан Джоунс
Участват: Джейк Джиленхол, Мишел Монахан, Вера Фармига, Джефри Джоунс

Киноразпространителската мрежа прекара и този филм тихомълком. Със само 3 прожекции на ден и само в СинемаСити, вторият филм на сина на Дейвид Боуи щеше да мине незабелязано, както и Непреклонните. Добре, че някой внимава. След като дебютира блестящо с невероятния, камерен Луна, Дънкан Джоунс взима по-голям бюджет и развихря фантазията си този път не в лунна станция, а в пътнически влак пътуващ за Чикаго. В него Джейк Джиленхол е специален вид детектив, който с помощта на компютърна програма се прехвърля в тялото на друг човек и има 8 минути да открие кой е взривил влака.

Както и в Луна, сай-фай елементите са само декор за разказване на история за човечността. Както и в Луна, главният персонаж се гмурва без да знае нито целта, нито посоката на това, което прави. Както и в Луна, получава откъслечни инструкции от компютърен екран. Първичен код е голям автоцитат на Дънкан Джоунс, но това не го прави по-малко интересен.

Визуално, Джоунс е използвал по-големия бюджет и открития декор, за да покаже красиви кадри на околностите на Чикаго и интересни планове. Във вагона е уютно, но неизбежно става напрегнато и благодарение на избора на кадри и монтажа.

Както и в Луна, с избора на Сам Рокуел, така и тук Джоунс залага на нетипичен за екшън актьор – Джейк Джиленхол. Джиленхол притежава ДеНировското качество да се трансформира за всяка роля. Съвсем сигурно е, че може да се справи с каквото и актьорско предизвикателство да му бъде предоставено. Мишел Монахан няма много материал за работа и просто седи и изглежда добре. Истинската поддържаща роля е на Вера Фармига (Високо в небето), която трябва да баламосва Джиленхол без да му разкрива истинското му положение. Джефри Джоунс (Казино Роял) преиграва в ролята си на сакатия, луд учен, който е измислил Първичния код.

Макар и не толкова блестящ като Луна, Първичен код оставя приятно впечатление и е добро допълнение към филмографията на един млад режисьор. Дънкан Джоунс използва умело научно-фантастичния жанр, за да разказва шантави, но много човешки истории.

Обобщение на един мизерен сезон

2011-05-25T14:07:00.003+03:00

Това видео обобщава чудесно сезон 2010/2011 за Арсенал. Победи срещу Манчестър и Барселона и загуби от Стоук сити и Бирмингам. Голям потенциал и нулева капитализация. Силна заявка и кротко изпълнение.

Обърнете внимание на 0.47 и 1.35. И аз като този омаломощен от очакване фен, почвам да викам This is a disgrace!

Battle: LA

2011-03-29T11:53:00.005+03:00

Световна инвазия: Битка Лос Анджелис (2011)
Реж. Джонатан Либсман
Участват: Арън Екхарт, Мишел Родригез

За какво става дума?
Едни зли извънземни осъществят междупланетарен десант и налазват най-важните градове в света. Тук гледаме героичната отбрана на Лосанджелос.

Значи взривяват надписа Холивуд?
Продуцентите не са си позволили подобна пророческа смелост...

Май съм гледал нещо такова?

Точно така! Емерих! Но целият филм повече прилича на първите 30 мин на Редник Райън.

Значи кръв и черва навсякъде, а?
Не съвсем! По-скоро близки планове и тресяща се камера. Можеш да се задушиш от големи глави и лица. Ще имаш възможност да преброиш порите по носа на Арън Екхарт.

Не може да няма морално послание!

Има естествено: борим се срещу злите извънземни, не защото сме хора, мъчещи се да оцелеят, а защото сме морски пехотинци. А морските пехотинци не се отказват!

Поне извънземните, яки ли са?
Не става много ясно. Така и не ги видяхме добре. Ясно е, че са високотехнологични и че млатят здраво.

И за какво им е изтрябвала Земята?

Един учен, обясни във включване по сиенен-а, че са дошли за водата, която използват за гориво. Това пък не се връзваше много със следващото му твърдение, че едиственото място във Вселената, на което има течна вода е Земята. Откъде тия ейлиъни са развили технология да използват водата за гориво, ако я има само тук?

Ти си голям гийк!

А ти се готви за Световна инвазия, битка: Панчарево, щото като изцоцат водата на американците идват за Искъро.

The King's Speech (2010)

2011-03-19T09:14:00.004+02:00

Речта на краля (2010)
Реж. Том Хупър
Участват: Колин Фърт, Джефри Ръш, Хелена Бонам-Картър, Гай Пиърс

Без да съдържа фойерверки, Речта на краля, тихо и кротко се промъква право до сърцето. Това е feelgood филм, който наистина цели да те накара да се почувстваш добре като съпреживееш катарзиса на най-важния за ХХв. крал на Британия.

Том Хупър е в полезрението ми от The Damned United, който поставих в личния си топ за 2009. Решенията му за диалозите между Колин Фърт и Джефри Ръш в кабинета на последния са особено интригуващи и крайно неортодоксални. Досега не съм виждал някой да снима така и определено рискът се оказва оправдан. Приятно облекчение е да се види Хелена Бонам-Картър в "нормална" роля. Колин Фърт пък тотално се разтваря в образа на Джордж VI, а Джефри Ръш си е, хм, Джефри Ръш.

Речта на краля е блестящ пример как обикновена наглед история, разказана по обикновен начин, може да бъде толкова вълнуваща и силна.

Улична фотография

2011-03-17T14:28:00.002+02:00

Вивиан Майер е американски аматьор-фотограф от 50-те до 90-те години на най-интересния век. Интересното за нея е, че е била бавачка на повикване за богати фамилии в Чикаго. През свободното си време обикаля улицита и снима. Всички фотографии, повече от 100 000 са открити след смъртта й - негативи, принтове и непроявени филми.

Работата й е много красива, семпла и регистрираща живия живот. Във време, в което фотографията все повече е доминирана от технически трикове, е индианаджоунсовски подвиг да откриеш такъв истински фотограф!

Още красота.

Тричане срещу корида

2011-03-10T09:18:00.010+02:00

Вчера в Нова ТВ отново коментираха, "древния" обичай тричане/къпане на кучета. За незапознатите: това е интелектуално занимание, при което група развеселени селски обитатели опъват два кола над реката и усукват едно куче на въже. Докато въжето се развърта кучето се върти с него, като скоростта се увеличава с въртенето, докато накрая въжето се изправя и кучето цопва в реката. За радост на всички зрители. Твърди се, че това е "християнски" обичай за берекет и за прогонване на зли духове, а всъщност е венец на изостаналото и суеверно разбиране за живота, което ни се насажда от деца. Примери: Да не се връщаш, ако си тръгнал; да не си оставяш чантата на земята; ако някой ти подари нож да му дадеш пари, защото е на нещастие; когато те попитат как си да отговаряш, че си "горе-долу", защото ако отговориш, че си добре, може злото да чуе и да ти докара беля и т.н.

Тъй като дебатът се разрасна в последните няколко дни, телевизиите се чудят накъде да поемат и отново нямат категорично отношение към проблема. От една страна са претенциите на обитателите на с. Бродилово, Бургаско за "хилядолетния" произход на обичая, както и "симпатичното" им "не посягайте на традициите ни" отношение. От друга е заявената цивилизационна позиция, че това е варварски акт, която трябва да отстояват. Но някак не им се иска. Както в България най-често се случва, когато се сблъскат разумната и наследствено-патерналистичната българска гледна точка, обикновено разумната отива в канала. Иван Хаджийски има блестящ пример за това. При обиколките си в троянските села вижда, как в една къща едно от дърветата не ражда плодове и пречи на влизането в двора. Когато попитал собственика дали му пречи, той отговаря утвърдително, а на въпроса защо не я махне, той отговаря: "Ба! Баща ми не я е отсякъл, аз ще я сека!". Тази гледна точка не допуска размисъл и не търпи други гледни точки.

В пристъп на върховно слабоумие сценаристите на новините на Нова свързаха тази новина и тази новина. Новината за възмутените бродиловци, които щели да съдят държавата в Страсбург, защото им забранила да бесят кучета(wtf?!) и новината, че най-напредничавите испанци (каталунците) забраняват коридата. Дотук добре, казвам си, ето ти я сега реторическата фигура теза-антитеза като основно изразно средство. Да, ама не! Водещият каза нещо което звучеше като "в България може да бесят кучета, но в Испания не убиват ли бикове на арената". Без да оправдавам коридата, която също е варварски акт, но подобно сравнение е много показателно за начина, по който възприемаме света. В диалога "ние-останалия свят", нашето си може и да е лошо, но външните са далеч по-лоши.

Както много добре обобщи Кошлуков в ето този текст на Капитал: "Счита се, че е проява на лош вкус или нарушение на всички правила, ако имаш мнение. Бягството от позиция на водещите се наложи в България."

Очевидно претенцията да си мислещ и съвременен отново е дефинирана не чрез общовалидни понятия, а чрез наследствена обремененост. Едва ли мога да го кажа по-добре от Хаджийски: "Може да се наброи отчайващ списък лица, които, жертва на една историческа безнадеждност (“това положение нито аз мога оправи, нито на мое време ще се оправи”) са се изолирали и атомизували в своите кабинети, в личната си работа, оставяйки обществените дела да се развиват със страшни исторически производствени разноски."

Петъчно кино: Le Dernier Combat

2011-02-25T15:09:00.004+02:00

Последната битка е дебютният филм на Люк Бессон и този в който влага най-много артистичен размах. Последната битка е шантава история за приятелство и любов, разказана без думи и поставена в постапокалиптичен свят, който не прилича на никой друг. Пренесени сме през този мизерен пейзаж с несравнима лекота. Той изглежда достатъчно привличащо, за да поискаш да живееш в него, нищо че е пустинен и разнебитен от безименен апокалипсис. Бессон е напъхал вътре интересни нещица като самолет-самоделка, касетофон и надуваема кукла. Всъщност всеки пост-апокалиптичен филм измисля нещо ново, което след това се заема от следващи опити в жанра.

Бессон редува бързи, напрегнати моменти с бавни, самовглъбени епизоди. Нещо което в последствие прави и в "Никита" и "Леон". Малко трудно е да се ралзличи човечността в герои, които мучат и ръкомахат, но Бессон ги кара да рисуват по стените и да ядат на покривки, с нож и вилица. В началото Докторът и Човекът са само лекар и пациент, но постепенно самотата на апокалипсиса ги кара да се сприятелят и да споделят тежестта на оцеляването. Доткторът трябва да се пази от Жестокия (В ролята Жан Рено), който измисля нови и нови начини, за да се опита да се промъкне в болницата и да достигне до тайната му. Изграждането и развитието на персонажи без диалог е гигантско постижение.

Бессон започва вихрено интересната си криера!

Откриващата сцена

Water boy

Stuff of Legends

2011-02-17T10:00:00.003+02:00

Любляна part I - елементи

2011-02-11T11:23:00.010+02:00

Любляна е градче с размерите на Варна, в което живее симпатичен народ. Словенците ме впечатлиха със спокойствието и лекотата, с която са си подредили чудесен живот.
Любляна не е проспала 19 в. и като част от Австроунгария е получила чудесен централноевропейски облик.

Виена е модел за подражание. Едно е да си част от общността на чичо Франц, съвсем друго е да си поданик на чичо Осман.

Красиви канализационни капаци

Вниманието към детайла е генетично заложено

Индипендънт букстор

Цветните пейчици са отличителна черта и се срещат навсякъде

Дядо Коледа за бездомници

Ютията на Любляна

Густав Малер обича Любляна

Симпатично приспособен уличен бар с газова печка

Системата за събиране на отпадъци е гениална. Контейнерите се отварят с електронна карта, а торбите с боклука попадат надолу в специално пригодени места под улицата. Чисто и просто решение.

Люблянски тук-тук

Красива фасада с фамилни хералдически знаци

Водна инсталация с чешмичка в стената

Автобусно разписание

Земеделско производство в центъра на града. Някой си живее много био.

Табелките на улиците не са особено впечатляващи

Комунистически кютуци, пригодени за търговски и фестивални дейности

Красива инсталация в Замъка на Любляна

Лодчиците са от лед и са прикрепени с тънка корда. Ефектът е поразителен

Тоалетна за татко и неговото отроче

Място само за отрочето

Змейския мост

Замъкът на Любляна

Kevin Spacey for Olympus

2011-02-10T10:10:00.004+02:00

Като един активен Олимпус потребител, макар и не на PEN, се развълнувах от участието на Кевин Спейси в кратки и много стилни спотове за любимата марка.

Спейси играе Спейси, а посланията са върха!

Like a memory!

Point and Shoot

Camera Guy

Петъчно кино: Non Sequitur

2010-12-30T10:38:00.002+02:00

Джош Робърт Томпсън е най-талантливият имитатор и озвучител в САЩ. Неговият Де Ниро е по-добър от истинския, а гласът му на Морган Фрийман и Арнолд Шварценегер спокойно миже да замести и двамата при озвучаването на някоя продукция.

Представям ви Non Sequitur, 12 минутен късометраж, който отговаря точно на заглавието си.

Весели празници!

Harry Potter and the Deathly Hallows: Part 1

2010-12-29T11:20:00.003+02:00

Хари Потър и даровете на Смъртта (2010)
Реж. Дейвид Йейтс
Участват: Даниъл Радклиф, Ема Уотсън, Рупърт Гринт, Рейф Файнс и всички възможни британски актьори.

Без да съм "потър-фил" или дълбоко запознат с историята на противоборството между Волдемор и Хари, вече два пъти гледах филма на кино и много го харесах. Режисьорът Дейвид Йейтс без да блести с предишни неща е последователен ученик на Питър Джаксъ н и филмът носи мрачното настроение на Двете кули. Всички кадри, дори статичните и съзерцателни моменти, са решени с деликатно движение на камерата и интересни ъгли. Има много красиви общи планове, които не са самоцелни, а служат за утвърждаване на надвисналото бедствие. Няколкото екшън сцени – в небето, в гората и в замъка са задъхано заснети и ме изправиха на ръба на удобното кресло.

Сценарно, филмът е предан докрай на литературния първоизточник и на места ритъмът се нарушава от някои ненужни епизоди, които цялостната атмосфера на поредицата изисква. В центъра на действието е търсене на магически предмети и произтичащите от това перипетии. Хари, Рон и Хърмаяни са вече на 18 и сексуалното напрежение оформя триъгълник. Интересен обрат е самоотлъчването на Рон и танцът на Хари и Хърмаяни на фона на "O Children" на Ник Кейв.

Даниъл Радклиф не е дръпнал много от първите филми, но Ема Уотсън е. Девойката е станала изящна жена, а актьорските й умения и бъдещите избори на сценарии ще я поведат (надявам се) по пътя на Натали Портман.

Най-внушителна обаче е кратката анимационна интерлюдия с приказката за тримата братя и даровете на Смъртта. Решен в тон сепия и предимно в сенки и полусенки, този 5 минутен филм във филма, дело на аниматора Бен Хибън е свързващото звено, което осмисля всичко.

Втора част идва през юли 2011 г.

The Town

2010-12-27T10:06:00.003+02:00

Градът (2010)
Реж. Бен Афлек
Участват: Бен Афлек, Ребека Хол, Джеръми Ренър, Джон Хам

Бостънските истории продължават и ако броим Добрият Уил Хънтинг, може да се каже, че имаме нова градска трилогия. Навлизането на Бен Афлек в режисурата, пък започва да изглежда като не толкова лоша идея, след Жертва на спасение и този опит. „Градът” е сложна, психологическа игра, в която няма победители, а само разбити съдби.

Историята прилича много на Жега, дори последователността на епизодите е сходна. Персонажите, които населяват „Градът” са достоверни, може би защото са взети от градът Бостън. Подобно на Жертва на спасение, тук виждаме – маргинали от всякакъв вид, замесени и забъркани помежду си. Макар и друг път да сме виждали хора от периферията на обществото, тук показването им не е самоцелен трик за спечелване на вниманието, а истински разказ за истински съдби. Изпълненията на Афлек, Ребека Хол от Вики Кристина Барселона, Джон Хам от Момчетата от Медисън авеню и особено на Джеръми Ренър от Войната е опиат са точно в целта.

Режисурата на Афлек е умела и премерена, без излишни фойерверки. Дългите(за американски филм:)) кадри и избягването на „монтажност” са добро решение. Така вниманието е отдадено изцяло на психологическите сблъсъци между персонажите. Чувството за приближаващо бедствие е толкова силно, сякаш винаги е било тук и никога не си е тръгвало.

С нетърпение очаквам още бостънски истории, ако Бен Афлек ми ги разказва по същия начин.

Петъчно кино: Stars

2010-12-15T15:42:00.002+02:00

Звезди
Реж. Джейсън Илай Луис

История за среща между дезертирал нацист и американски войник, единствен оцелял от взвода си.Изключителен късометраж, който показва силата на кратката форма.

С участието на Кевин Дюран от Х-Мен, Робин Худ и Легион

София де Жанейро

2010-12-13T09:30:00.003+02:00

Пеенето за "кинти и кучки" от хора, които не са виждали нито едното, нито другото е меко казано смешно. Затова парчето на Сарафа - "София де Жанейро" идва като гръм от ясно небе. То е истински протест в най-добрите традиции на Public Enemy или B.D.P. На някои места прекаленото "йе" и "йо" дразни, но текстът е остър и право в целта. Видеото е изключително добро и прекрасно илюстрира София де Жанейро.

Българският рап, най-после еволюира до смислена социална критика.

Петъчно кино: Robin Williams

2010-12-11T09:53:00.002+02:00

Петъчно кино с "Френския" скеч на Робин Уилиамс. Политическа коректност - фок оф! Здравейте стеретотипи - о, йе! Тъкмо в това му е най-забавното.

Coming soon: Source Code

2010-12-08T15:27:00.003+02:00

След като Дънкан Джоунс засне свръхдобрия, камерен филм - Луна(който наредих на първо място в личния си топ 6 за 2009 г.), Холивуд го лапна и ето на, през април 2011 излиза новият му филм - Source Code. Тук бюджетът очевидно е достатъчен, за да се развихри напълно, но дори и от трейлъра се вижда, че познатият от Луна психологизъм е запазен.

Джей Джиленхол и Мишел Монахан са водещата двойка, а сюжетът е прелюбопитен.

Очаквам пролетта с нарастващ ентусиазъм.

Трейлър:

The American

2010-12-08T10:45:00.002+02:00

Американецът
Режисьор: Антон Корбейн
Участват: Джордж Клууни, Текла Ройтен, Виоланте Плачидо

Едва ли има друг филм в актуалната история на популярното кино, който да започва толкова безмилостно. Джак (Клууни) застрелва трима души в уединението на шведски снежен пейзаж. Сред убитите е и жената, с която преди минути е правил любов. След като е убил двама, Джак я изпраща до къщата да звънне на полицията и я застрелва в главата. Антигероят е представен ефектно и мигновено ни става любим. Напомня веднага за Делон в Самураят и за Лий Марвин в Point Blank.

Професионалистът е изпратен в Абруцо, Италия, където да се покрие. Малкото, хълмисто и каменно градче го приютява в спартанско обиталище, директна препратка към градската пещера на самурая Делон на Жан–Пиер Мелвил. Пространството на стаята, павираните улички на градчето, вътрешността на колата, студенината на италианските планини, криволичещите завои на пътя са използвани за характеризиране на самотника Джак. Професионалният убиец няма друг път освен самотата на заниманието си. За целите си Джак използва всичко и държи на дистанция всеки, което го прави още по-достоверен. Тъгата в очите му е съвсем истинска. Развитието към човечната му страна не е неочаквано, но става плавно и не натрапчиво. Към края на филма вече сме убедени, че въпреки цялата си суровост, Джак има чувства. Емоционалната му страна е катализирана от малко клишираният образ на „проститутката със златно сърце”. Виоланте Плачидо (не някоя друга, а дъщерята на самия Корадо Катани от Октопод) излага на показ актьорски талант и тяло с формите на класическа италианска красавица от филмите на 60-те и 70-те.

Клууни е толкова „неКлууни”, колкото едва ли е бил в някой друг филм. Цялата кариера на красавец, сваляч и любимец изведнъж се изпарява. Това е първата роля, в която му се налага и удава да играе, а не просто да разхожда симпатичната си физиономия по екрана. Още една червена точка за филма.

Режисьорът Антон Корбейн ни е познат отдавна от клиповете на Depeche Mode, U2, Joy Division и Metallica, както и от многобройните си фотографии. Цялото му фотографско умение е вплетено в композицията на всеки един кадър, плавното движение на камерата, интересните общи планове. През цялото време Корбейн извайва формата без да жертва съдържанието.

„Американецът” скъсва връзката със заглавието си и оставя усещането за бавен, красив и някак много европейски филм.

Българско кино? Mожело, значи!

2010-11-29T10:18:00.007+02:00

Три премиери на български филми в големите киносалони през октомври и ноември, е нещо, което не сме виждали отдавна! „Стъклената река”, „HDSP: Лов на дребни хищници” и „Ако някой те обича” се конкурират едновременно за публика. Силната програма на Златната роза, която ни изненада, както с филми на стари кучета, така и с филми на дебютанти, допринася за впечатлението, че киното ни надига глава и се отърсва от летаргията на прехода.

Липсата на пари, доскоро беше цитирана като основен проблем и индулгенция за липсата на кино. Липсата на пари е банално оправдание и прах в очите, когато липсата на теми и хора е основната причина за отсъствието на кино. Тежката пелена, която преходът хвърли върху българското кино, предхождана от 45 години успиване и конюнктурни филми, попречиха да се родят истински кинаджии, които дишат и живеят от и за киното.

Българското кино на зрелия социализъм, това което всички сме гледали, беше обгърнато от дребнотемие и битовизъм. Дори филмите, които са ни най-близки до сърцето страдат от този синдром. Най-любимият „Оркестър без име” е свързан със ситуации познати единствено на българския „социалистически” човек. Опитайте се да го прожектирате на някой свой чуждестранен приятел. Освен, ако не е културен антрополог, едва ли ще го разбере. Киното е и трябва да бъде универсално изразно средство. Проблемът с „конвертируемостта” на филмите ни остана и след падането на социализма. Дългите мрачни години на прехода родиха една „Испанска муха”, няколко „Вампири и таласъми” и един римейк на „Козият рог”, в който ако не друго, поне видяхме Елена Петрова, както я е майка родила. Много от филмите опитваха да наподобят други успешни формули, най-вече Кустурица. Собствената идентичност беше изгубена.

Ето защо всяка положителна новина около българското кино приемам с подчертано вълнение и ентусиазъм. Първата добра вест и началото на трансформацията на дойде от един театрален режисьор – Явор Гърдев. Който е гледал постановките му обаче, няма как да не го е очаквал. Неговият избор да разкаже „Дзифт”, като нео-ноар история, с всички основни правила на жанра, доведе до 11 международни награди, най-важната, от които на фестивала в Москва.

Човек – това звучи гордо! Захари Бахаров в Дзифт

Изведнъж Светът стана голям и спасението ни дебнеше отвсякъде - 7 награди на международни фестивали, включително, попадане в списъка от 9 филма, преди номинацията за Оскар. Филмът на Стефан Командарев, който може да се опише с холивудския термин – feelgood movie, разказа простичка история, но го направи на универсален киноезик.

Мики Маноилович и Карло Любек размишляват за спасението в „Светът е голям...”

Филмът на Камен Калев - „Източни пиеси”, взриви представите ни за българско кино и показа една реалност, в която се самозаблуждавахме, че не живеем. Резултатът – 9 награди на фестивали, като най-важната е Голямата награда на Фестивала в Токио. В момента е в списъка за Оскари за 2010 г. С три филма в последните две години, българското кино спечели повече международни награди, отколкото за последните 50 години.

Непосислната лекота на битието. Христо Христов и Ованес Торосян в „Източни пиеси”.

След международния успех дойде и първият голям комерсиален успех – „Мисия Лондон”. Забавният кинодебют на „човека от рекламата” – Димитър Митовски, създаде невиждан прецедент – опашка за билети за български филм! Холистичният подход на Митовски, включващ създаването на цялостен продукт и негов експанзивен маркетинг, показва пътя на българските продуценти. Размахът, с който се инвестира в Мисия Лондон, се мултиплицира и в новия проект на Митовски – „Стъклен дом”. Сериалът е на път да счупи рекорда по гледаемост и няма да е незаслужено. Технически перфектен, с кристална картина и звук, той започва и сценарно да еволюира. Постепенно и актьорите се отърсват от характерното школувано театралничене и стават достоверни. Моделът за телевизионна продукция, който виждаме в „Стъклен дом” не е откриване на топлата вода, а старателно изучаване на западния опит в създаването на сериали и претворяването му на практика.

Постмодерен кич. Юлиян Вергов и Алън Форд в „Мисия Лондон”

Трансформацията на българското кино от забавление за режисьорите и изкуство заради самото него започна. Пътят, по който киното ни пое в последните две години е единствено правилният. Той ще доведе до раздвижване и освежаване сред киносредите. Стискаме палци в процеса да се появят повече млади и ентусиазирани хора, които ще търсят начини да надскочат дребнотемието и да създават истинско кино.

Zombified!

2010-11-10T18:03:00.003+02:00

По случай стартирането на The Walking Dead, който учудващо върви едновременно и по FOX Crime. Ето едно зомбифайд изображение на скромния разказвач.

Узумаки, твоето увлечение по зомбитата е заразително, точно като ухапване от немъртъв!
Предизвиквам Ненко, Стоян и Мастер да покажат колко са симпатични всъщност!

Некои изводи от концерта

2010-10-28T15:55:00.002+03:00

сн. actualno.com

Public Enemy са огромна група!
Chuck D е титаничен, а Flava Flav е съвсем ненормален!
Хип-хопа от 90-те остава ненадминат.
В България няма фенове на рапа. В залата имаше не повече от 800 души.
Вината може да се хвърли и върху организаторите от Строежа, които поспестиха някой лев от реклама. Андрешковщината им излезе през носа.
В България едва ли ще има повече рап концерти или ако има, то те ще са на някой рап мейнстрийм загубеняк като 50 стотинки.
50 стотинки и Джей-зи са нещастници!

Въпреки малкото на брой хора, атмосферата беше супер и всички се забавляваха много! И аз бях там и аз се забавлявах. Днес гласът ми е точно като на Борис Христов в най-добрата му форма!

Public Enemy в България!

2010-10-26T09:35:00.003+03:00

Сряда 27.10.10.

Титаните от Ню Йорк са на турне по случай 20 годишнината от Fear of a Black Planet. Сетлистовете са много разнообразни, като на последния известен концерт във Флорида са изкарали целия албум.

От Строежа съобщават, че в България ще изпълнят и парчета от други албуми като аз особено много се нядявам на фаворита си от 90-те години "Shut 'Em Down".

PE са пионери на политическия рап. Те пеят за гражданските права на негрите, расизма и изобщо не пропускат поводи да се заяждат:

Elvis was a hero to most
But he never meant shit to me you see
Straight up racist that sucker was

Значението на PE за рапа е толкова огромно, че спокойно можем да кажем, че това е най-важната група в хип-хоп музиката изобщо! Дори интервютата на PE са по-добри от целия "съвременен" рап!

С думите на друга легенда - Ice-T: Независимо колко голям може да е днес Jay-Z, той никога няма да накара хората спонтанно и доброволно да маршируват с него.

За подгряване:
He Got Game от едноименния филм на Спайк Лий с Дензел Уошингтън...

Кратка история на хип хопа от Джей Ти и Джими Фалън

2010-10-12T09:42:00.004+03:00

Окей, Джъстин Тимбърлейк не би трябвало да попада в полезрението на този блог, но той упорито се мъчи и "се раздава на 120 процента" и в крайна сметка влезе достойно. Социалната мрежа има немалък пръст във всичко това.

Клипчето, по-долу показва кратка история на рапа от историческото му начало през 1979 г. с парчето на Sugarhill Gang - Rapper's Delight, та до съвременния мейнстрийм успех на Jay-Z. Между двете точки различих парчета на Run DMC, Beastie Boys, A Tribe Called Quest, Digital Underground, Dr. Dre и Snoop Dogg, 2Pac, Notorious B.I.G., Eminem, Gnarles Barkley и Soulja Boy.

Тимбърлейк и Фалън наистина се забавляват и създават супер настроение. Enjoy!

Джулиън Шнабъл и Полароид

2010-10-11T09:42:00.003+03:00

Абсолютно уникалният Джулиън Шнабъл (Le scaphandre et le papillon), с помощта на близки свои приятелчета, представя уникална изложба на снимки с огромен Полaроид самоделка.

Апаратът е направен през 70-те и е само за студийни снимки. Шнабъл е произвел няколко наистина хващащи за гърлото кадъра. Особено с Пласидо Доминго и Мики Рурк, за когото обяснява, че под бронята му на лошо момче се крие притеснената душа на един много раним човек.

Още снимки

Con Air

2010-10-08T09:38:00.002+03:00

Въздушен конвой (1997)
Режисьор: Саймън Уест
Участват: Никълъс Кейдж, Джон Малкович, Джон Кюсак, Стийв Бушеми, Дани Трехо, Майкълти Уилямсън, Винг Реймс

Никълъс Кейдж в началото на филма?

Праволинеен бастун от американската армия, който при завръщането си от служба убива човек при самозащита;
За да стане филмът, несправедливо го осъждат на 15 год. строг, тъмничен.

Никълъс Кейдж в края на филма?

Праволинеен бастун, който избива цял самолет с изроди.

Самолет с изроди?

О, да! Джон Малкович в първата си и последна, за съжаление, екшън роля като Сайръс Дъ Вайръс. Гениален престъпен ум, който се самообразова в пандиза, тъй като от 40 години има прекарани 30 на топло. Пич, та дрънка!
Диамантеният пес (Винг Реймс), лидер на негърска терористична организация. Планина от мускули и не особено много мозък.
Дани Трехо в ролята на Джони 23, сериен изнасилвач, който получава шанс да стане Джони 24.
Стийв Бушеми е в най-силното си превъплъщение като масовият убиец и психологически садист Гарланд Грийн. Кротко заплашителен, той се разхожда по нервите, дори на гореописаните изпечени изроди.

В заключение?

Здрава пата-кюта, в най-добрите традиции на 80-тарския екшън. За съжаление, един от последните добри опити в жанра. Разбира се, преди Сталоун да се завърне с гръм, трясък, картечници и отрязани ръце.

Студентско кино в България... да, да...

2010-10-07T11:04:00.004+03:00

... да, да, ама е възможно. Доказва го моят приятел Ненко, който абсолютно сам си организира снимането на късометражния проект, с финансовата подкрепа на НФЦ.

"Кръг за двама" е 5 минутна красива история за края на детството на двама влюбени.

Прожектира се днес от 14.00 часа в рамките на фестивала Златната роза във Фестивален и конгресен център Варна.

За повече инфо тук.

Ако си там, бъди там!

Jackie Brown

2010-10-07T09:01:00.006+03:00

Джаки Браун (1997)
Режисьор: Куентин Тарантино
Участват: Пам Гриър, Самюъл Л. Джаксън, Робърт Де Ниро, Бриджит Фонда, Робърт Форстър

Какво знаеш за Джаки Браун преди Джаки Браун?

Най-малко известният филм на Куентин Тарантино.
Джаки Браун е по романа на известния американски автор на усукани криминалета Елмор Ленард (Игра на пари, Игра по ноти).
Тарантино е сънувал мокри сънища с Пам Гриър (и не го виня, NSFW).

Какво научаваш след Джаки Браун?

Най-подценяваният филм на Тарантино...
... което е оправдано, защото за разлика от предишните два филма – „Глутница кучета” и „Криминале”, тук няма много фойерверки, но …
… това е най-завършеният филм на Тарантино - историята се разплита постепенно, ситуациите са адски интересни, а персонажите забавно неочаквани.
Тук е и най-смелият ход на Тарантино и този който го поставя в клуба на големите режисьори – решението да изобрази междурасова любовна история. Това е, може би вторият филм от 90-те, след „Странни дни” на носителката на Оскар – Катрин Бигъло, който смело нагазва границите, поставени от лицемерното обществено мнение.
Самюъл Джаксън е в най-колоритната си роля, с нова шантава прическа, а Робърт Де Ниро издига героя си – откровения лузър Луи, до космически нива на смотаност, с което доказва, че за него няма тайни в актьорската игра.

Градил Илия килия

2010-10-06T09:20:00.003+03:00

По случай деня на Св. Тома, покровител на архитектите и зидарите, поздрав за българските архитекти с работата на техен литовски колега.

Повече мисъл е нужна, не само от страна на архитектите, в които не се съмнявам, но и от страна на "клиентите", за които вече не съм толкова убеден, съдейки по ширещата се пластмасовост на сградите напоследък.

Номер 69 брой 6

2010-10-04T13:59:00.006+03:00

Новият брой е факт!

В него отново нагазвам футболната тема, като този път очертавам тенденции в развитието на спорта за години напред, с "Лице на заем":

"Познавате ги добре. Това са онези момчета, които нито се продават, нито купуват, но въпреки това сменят отборите си. Ако доскоро системата за наемане на футболисти беше ограничена до преотстъпване на млади, обещаващи таланти на по-слаби отбори за трупане на опит, то напоследък все повече големи имена стават „наемници”.

Практиката с наем на футболисти започна да действа ефективно към края на 90-те години на ХХ в. Най-простичко, тя се състои в следното: футболист преминава от клуб А в клуб Б за определен период от време, като Клуб А държи правата на футболиста. Някои наеми изискват клуб Б да плаща цялата или част от заплатата на футболиста. Понякога се заплаща и малка сума за наемането на играча. Може да бъде договорена клауза за бъдещо откупуване срещу конкретна сума."

+ задължителните ревюта, превюта и други благини.

"КАРАТЕ КИД
С Джаки Чан, Джейдън Смит
Кариерата на досадното хлапе на Уил Смит и Джейда Пинкет, почва поразително да прилича на тази на Графа. Мама и тати познават правилните хора и липсата на талант не пречи да се взимат все по-големи роли. В римейка на култовата класика от 80-те, действието се развива в Китай, въпреки че каратето е японско изкуство и малката гад Джейдън трябва да се справи с неприятни подскачащи и ритащи китайчета. Джаки Чан е насреща, за да осигури бащинската роля и мъдрото наставление."

Петъчно кино: Monster Magnet

2010-10-01T16:03:00.004+03:00

Gods and Punks е чисто нов сингъл с чисто нов, изключително страшен клип. Monster Magnet продъжават да са огромни пичове.

Ето парчето с мега качество от мааспейс.

За припомняне великите:
Powertrip

Space Lord

Искахте Ломо, на ви Ломо...

2010-09-30T10:35:00.005+03:00

Наскоро продобих ето такъв Зенит. Както се вижда произведен е през 1965 г. и е фантастично добър! Има супер як твърд обектив, има "автоматичен" светломер и пр. Професионална фототехника на 45 години. Снима прекрасно с богати цветове и подходящо осветление.

Моята цел, обаче беше да използва гореописаната техника, не за "кристална" фотография, а за малко, нещо, по-така ломография. За целта не заредих нужната батерия за светломера. Експозициите навсякъде са или плюс или минус, с което целта беше постигната.

Ето и първите резултати:

МБИНАТ в кв. Изток

Кръст над Балчик

Рея

Сара и железните стражи

Железните стражи без Сара

Pelikan Love

The Taking of Pelham 123

2010-09-29T10:27:00.003+03:00

Ударът „Пелам 123” (2009)
Режисьор: Тони "няма да ми викате повече, по-малкия брат на Ридли!" Скот .
С Дензел Уошингтън и Джон Траволта.

Този филм е толкова слаб, че се чудиш какъв е смисълът изобщо да бъде сниман. Всъщност дори негативният опит, е опит и филмът си струва да се гледа, за да научиш едно-друго за киното.

Ето какво ме научи Точно Този Филм:

Ако имаш две звезди, които струват по двайсе милиона за филм, трябва да показваш в кадър само тях.
Ако имаш класически филм от 70-те, на който си събрал пари да направиш римейк, задължително го направи с колкото се може повече ефекти, които да те отдалечат от първоначалния замисъл. Не искаш да те изкарат, че копираш, нали така?!
Ако си от семейство на потомствени режисьори, трябва да се стремиш винаги да се различаваш от големия си и по-талантлив брат, като използваш хиляди безсмислени технически фокуси, маскирани като „собствен стил”.

Много поучителнo!

Machete

2010-09-28T09:50:00.004+03:00

МАЧЕТЕ
Режисьор: Робърт Родригез, Итън Маники.
С Дани Трехо, Чийч Марин, Робърт Де Ниро, Джесика Алба, Стивън Сегал, Дон Джонсън.

Най-важният филм за втората половина на 2010 г. След излизането на The Expendables, Мачете е вторият филм, възвестяващ завръщането на 80-тарския екшън.

Мачете е толкова забавен, че ще изкъртиш креслото, разсипеш пуканките, разлееш питието и т.н. Дани Трехо е всичко друго, но не и симпатичен чичо, който можеш да поканиш на вечеря или да си пожелаеш за зет. Но Мишел Родригез и Джесика Алба не мислят така и смело нагазват в непознатия лунен пейзаж, който съставя 90 % от тялото му. Всичките бразди, кратери и каньони по лицето му изглеждат като мечтата на геолога.

Историята е банална, но е разказана по родригесовски, с много клане, стрелби, взривове и голота. Гарантирана формула за успех и забавление. Филмът трябва да се гледа многократно и да се преподава в училище.

Сартана(Алба): Къде беше? Можеше поне да ми изпратиш SMS...
Мачете: Мачете не изпраща SMS-и

Още 3 в 1 причини:

Де Ниро е великолепен в ролята на южняшки сенатор-ксенофоб, който всъщност изобщо не е от Юга и мрази Тексас и горещините.
Дон Джонсън е в ролята на паравоенен лидер, който обикаля границата, придружен от въоръжени селяндури и дебнат за преминаващи мексиканци. Дон е зъл, много зъл!
Абсолютно, невероятно, супер, юбер, сюблимната Мишел Родригез разхожда фантастичното си тяло, облечена с тесни дънки с ниска талия, черен сутиен и много патлаци;

И ако това не ти е достатъчно – Стивън Сегал е в най-добрата роля в цялата си кариера.

Coco Chanel & Igor Stravinsky

2010-09-27T13:26:00.003+03:00

КОКО ШАНЕЛ И ИГОР СТРАВИНСКИ
Режисьор: Ян Кунен.
С Мадс Микелсен и Ана Муглалис.

Въпреки безбрежната любов, която изпитвам към американското „масово” кинопроизводство, понякога заглеждам и по някой европейски филм, за да не ми излезе име. Коко Шанел и Игор Стравински е дело на интересния холандо-френски режисьор Ян Кунен (Доберман и 99 франка). Напоследък има интерес към фигурата на Коко Шанел и това е вторият филм за нея. В „Коко преди Шанел” Одри Тоту представи безкомпромисната страна на великата дизайнерка в началото на пътя й нагоре. В този филм, абсолютно неземната Ана Муглалис изобразява утвърдената и еманципирана Коко, която търси ново вдъхновение и го намира в лицето на избягалия от Русия, след революцията композитор Стравински. Връзката им повлиява работата и на двамата. Шанел изобретява най-важният парфюм в историята – Шанел №5, а Стравински променя музикалния си стил, за да се превърне в легенда.

Три причини да го гледаш:
1. Ана Муглалис е толкова изящна, че съм сигурен, че Творецът е имал предвид нея, когато е създавал жената;
2. Мадс Микелсен има силен драматичен талант. След като издигна лошия в Казино Роял до ново ниво на злодейство, тук има възможност да се разгърне напълно в доста по-сериозна роля;
3. Осъзнаваш, че кратките епизоди на силно влюбване, определят посоката и създават епохи в живота на човек.

Още снимки на Ана Муглалис

Петъчно кино: Пътешественик във времето и Автобиография

2010-09-24T10:31:00.004+03:00

Siublachan (чете се Шоо-лах-ан) е келтската дума за пътешественик. 5 минутният шедьовър на шотландеца Uisedean Murray печели награда на първото издание на фестивала FilmG - фестивал за келтскоезични (гойделски) филми. Добрата новина е, че му дават пари, за да го превърне в нещо по-голямо. Ще чакаме и ще видим.

Пътешественикът във времето:

Resume e анимационен филм за търесенето на работа след ядрен апокалипсис.

Номер 69 брой 5

2010-09-24T10:19:00.004+03:00

Здравейте, милички!

Напоследък позанемарих блога, поради различни ангажименти, свързани с професионални, лични и факултативни занимания. Списанието върви много добре и вече издадохме 5 броя. В последния (брой 5), можете да видите румънската ми авантюра на две хубвавички, лъскави страници, убийственият ми обзор на Висшата лига на цели 6 и най-необичайните ревюта на филми, излизали на печатна хартия.

Скоро се задава и брой 6

Ваш,
И.

По пътя!

2010-08-24T10:39:00.011+03:00

Понякога се радвам, че магистрала Хемус е доникъде. Така ми се удава възможност да пътувам по „главния” път София – Варна, който крие безброй малки, интересни артефакти. Построяването на магистрала, което се отлага за далечното бъдеще ще превърне пътя в монотонно тричасово бръмчене между двата града.

Сега се чувствам като Керуак. Свободен да спирам, където си искам, да слизам и снимам.

Край село Балван, в далечината виждам партизански паметник.

Приближавам се и паметникът придобива формата на...

... арките на Макдоналдс...

... приютили безстрашните и решени на всичко, за да продадат Макменю, служители.

В сръхнапредничавата тоалетна имат цифрова телевизия.

Край Омуртаг са съчетали каменната ера на Флинтстоун...

... и космоса

Приемна станция, която не е преминала на булсатком

Ракетата и самолетът все още сочат към позната в близкото минало, бойна посока.

Стотици конски сили са се устремили към небето.

Край Търговище все още разчитат само на една конска сила.

Bucuresti part 3 - елементи

2010-07-28T10:14:00.008+03:00

Букурещ част 1
Букурещ част 2

Румънският език е много лесен. Вземате съществително с произволен романски корен и прибавяте окончанието -ул-, вземате прилагателно и слагате окончание -луй-. Пример:

"Музеул Парламентулуй". В кръга на шегата, разбира се!

Извън кръга на шегата, за един "романски" език, какъвто румънския се води понастоящем, има доста български (славянски) думи. "Да" си е "да". Горе: Часовникар е "ceasornicarie," т.е. фонетично идентична дума, написана на латиница.

Точилар! Всъщност обяснението е съвсем просто: 20% от думите в румънския са със славянски произход. До 1860 г. Кирилицата е официална азбука на Румъния. "Отче наш" на кирилица.

Всеобхватните кабели са най-натрапващият се градски елемент.

Пощенските лога в различните държави си приличат, но кутиите са строго специфични. Румънската е в кърваво червено и няма как да се пропусне.

Интересен паваж от дънери на дървета.

Не блокирай кръстовището!

Румънците са възприели американската и японска практика за маркиране на кръстовищата

Пластмасовите кофи за смет са закачени на стълбовете.

Интелигентно! Автомат за ваучери на мобилните оператори. Споделен между всички компании, които предлагат услугата.

Семплата "афишарка" контрастира с пищния облик на централната част на града.

Изглежда желязно, но не е! Колчетата за ограничаване на паркирането са pvc, боядисано да прилича на ковано желязце!

Табелките с имената на улиците са големи и видни отвсякъде, но са закрепени на най-разообразни места и не са особено приятни на вид.

Площад Унирии, на булевардул Унирии с най-големия от общо 41 фонтана, построени от Чаушеску по протежението му. Пътните знаци са някак по-приветливи от нашите.

Съвременна букурещка витрина, която поразително прилича на извадена с машина на времето от 90-те в България.

Идеално асфалтирана, равна и маркирана магистрала "Джурджу - Букурещ".

Километричните камъни са красиви и информативни - с разстоянието в км. до края на магистралата и до следващото населено място. През комунизма в България, също имаше километрични камъни.

Табелите за начало и край на населеното място, съобщават и допустимата скорост в населеното място, още в началото, без да е нужно да се слагат допълнителни табели.

Bucuresti part 2

2010-07-27T11:41:00.005+03:00

Букурещ част 1

Чаушеску продължава да наднича от терасите на Палацул Парламентулуй, макар и приживе да не е имал шанс. Мегаломанската постройка, която фалира държавата в края на 80-те е абсурдна с претенцията си да бъде най-голямата сграда в света. Всъщност в момента е на второ място.

Паркът, булевардът и пространството около двореца, обаче, са много добре премислени. Има достаъчно въздух и сградата не те мачка подсъзнателно.

Сводовете, както отбелязах и преди, са разпространен елемент в чаушескувската архитектура

Очарователно табло за кино със сменящи се буквички. В Домоловата епоха в България можеха да се видят и такива - кино Глория Палас, например, както и специално нарисувани художествени кино плакати. Уви, тази традиция отдавна я няма. Остана само за афишите на Народния театър.

Специална румънска особеност - жилищните сгради са покрити с рекламни постери. Прозорците на сградите са скрити и практически няма дневна светлина. Доколкото знам, в България, това е забранено с общинска наредба.

Постерите са закрили прозорците, но са оставили, симпатичните пропагандни барелефи от миналото

Беър Грилс гледа страшно от румънска фасада

Фантастична ар нуво фасада, скрита от бирени реклами.

Изящна необарокова сграда се таи зад рекламния кич

Букурещ е много интересен през нощта.

Внушителна тъмна постройка, от която лъхаше междузвезден студ

Усвоявянето на терасите също е споделен феномен.

Единственото ново строителство, което видях в целия град бяха тези няколко жилищни кули. Тъй като нямаше признаци на живот, реших, че още не са ги завършили.
Съдейки по българския опит, липсата на ново строителство може и да е позитивно нещо за Румъния.

Bucuresti part 1

2010-07-26T10:28:00.009+03:00

Букурещ е близо, много близо. Стига да я докараш до Русе. От границата те чакат 80 км. чудесна, нова магистрала.

Всичко на Балканите е някак исторически омотано в тежко вземане-даване със съседите, неистини, самозаблуди, национално и социално инженерство. Въпреки това винаги е интересно да се види другата гледна точка. Дали за успокоение или раздразнение, всеки преценява с кого трябва да се съизмерва.

Отидох, видях, снимах и не си изгубих съня.

Румънският Атенеум е класически красива сграда, в която в момента се помещава румънската филхармония.

Йонийски капители, първо качество

Мустафа Кемал гледа към булеварда на победата.

Началото на ХХ в. и френските архитекти, работили в Букурещ, произвеждат красиви, еклектични сгради...

... средата и края на ХХ в. също не остават по-назад.

Комунистически мастодонт

Чаушескувската архитектура използва сводовете и арките активно

Логото на метрото е самоделка - винилово фолио, изрязано на ивици и лепнато върху pvc подложка

Изглежда, че политиката на Румъния е всичко да се разпространява по въздуха. Всичко с изключение на водата е качено на стълбове. Кабели от най-различни разновидности висят от всички стълбове.

... понякога падат и колите ги настъпват полека...

... но резервни топчета са оставени за следващите електротехници.

Румънците са дълбоко религиозни хора. Преминавайки покрай църква, задължително се кръстят по три пъти. Всички, без изключение!

Красива неокласическа сграда

Чудноватата жилищна сграда, всъщност е маскиран ракетен силоз

Красиво старо строителство...

... и срещуположното ново.

Споделено балканско ноухау

Централна букурещка улица (очевидно в ремонт, но работници не се виждаха)

Преброй кученцата на снимката! Проблемът с уличните джонита също е споделен.

Но пък родството с Рим си е само тяхно. Интересно какво мислят римляните.

Inception (Генезис)

2010-07-19T12:03:00.003+03:00

Генезис (2010)
Реж. Кристофър Нолън
Участват: Леонардо Ди Каприо, Джоузеф Гордън-Левит, Марион Котиар, Кен Уатанабе, Майкъл Кейн, Елън Пейдж

Докато сънуваш, всичко е възможно, а когато се събудиш, отчаяно се опитваш да се върнеш обратно по тънката нишка на спомена. Защото преживяното ти се струва истинско и за нищо на света не искаш да го изгубиш.

Новият филм на Кристофър Нолън предлага много гледни точки и всички до една са верни, защото са гледните точки на сънуващия. Генезис не може да се резюмира, защото те зашеметява и запраща някъде отвъд. Генезис е най-индивидуалното преживяване, както всеки сън е единствен и само твой.

Няколко важни неща:

Ди Каприо, който иначе ми е неприятен, е преодолял всяко маниерничене е в най-добрата си форма от Гилбърт Грейп насам;
Персонажът на Ариадна (в ролята Елън Пейдж от Джуно) е ключов в целия филм. Нолън хитроумно вкарва гръцкия мит за Тезей и Минотавъра, като основна свързваща нишка. Героите са хвърлени в лабиринт, който може да бъде преодолян единствено с помощта на нишката на Ариадна;
Битката при нулева гравитация в коридора на хотела е визуален пир, заставащ уверено в залата на славата, точно до Матрицата;
Кристофър Нолън е режисьор с гаргантюански размах, който се надявам никога да не се изчерпи.

КНДР

2010-06-16T09:34:00.004+03:00

Корейската народно-демократична република (нито е народна, нито демократична, нито република, виж корейска със сигурност е!) изнесе потресаващ мач срещу Бразилия. Не съм сигурен, че други отбори, били те и европейски ще могат да се изглеждат толкова добре срещу петкратния световен шампион.

Северна Корея е затворена държава, в която има зловещ тоталитарен режим. Ако си чужденец е разрешено да се разхождаш само с гид, който те води по предварително изработен маршрут, в който има "показни" точки за спиране. Само там е разрешено да се снима и никъде другаде. Тъй като ние добре познаваме тоталитарните режими, но за съжаление имаме доста къса памет, пускам репортажите на Артемий Лебедев за посещението му в КНДР. Руският дизайнер е достатъчно шантав, за да отиде там, да снима където си иска и да коментира в характерния си ироничен начин. Всъщност Лебедев, възвърна изгубеният ми интерес към руския език и по-скоро "ненормативния" руски.

Кратки извадки:

"В единственият дом, в който може да влезе чужденеца, са инсталирали нещо, приличащо на компютър. Блокът е на несъществуващата вече от 8 години компания Digital, клавиатура HP и загадъчен монитор с колонки. Проверих, даже за номер, компютърът не беше включен в мрежата"

"Ако сравним корейския бит, детайли и реалности с това, което е известно от историята, може да се определи с точност времето, в което се намира Северна Корея - 1950 г. Даже много добре настроена машина на времето не би могла да те запрати толкова точно в миналото"

"Особено се набива на очи разликата между пътното покритие на границата между Северна и Южна Корея. Никога не ми е попадало изследване, защо при капитализма пътищата са равни и гладки, а при комунизма - лайняни. На това място климатът е един и същ."

Северна Корея I - Основни детайли
Северна Корея II - Отбрана
Северна Корея III - Визуална култура
Северна Корея - IV - Път и транспорт
Северна Корея - V - Бонус трак

Номер 69 intro

2010-06-09T14:34:00.002+03:00

(цъкни върху картинката за уголемяване)

Интрото на Номер 69, в което най-накрая успях да формулирам представяне за себе си, което да не звучи като формална визитка на някой професионален бастун.

Петъчно кино: Мачете!

2010-06-04T13:32:00.003+03:00

Днес вместо филм ви пускам трейлъра на Мачете. Както преди писах, Мачете се ражда от измисления трейлър между Grindhouse: Planet Terror и Death Proof, който Родригез и Тарантино произведоха съвместно. Мачете е квинтесенция на B-филм и обещава да надмине всички опити досега.

Филмът вече е добил форма и включва наред: Мишел Родригез, Робърт Де Ниро, Джесика Алба, Стивън Сегал (!) и Дон Джонсън

Мачете идва да раздава спрведливост на 3 септември 2010 г.

Enjoy!

Номер 69

2010-06-02T10:26:00.004+03:00

Номер 69 е ново мъжко списание, което обещава да излиза два пъти в месеца. Главен редактор е Георги Неделчев (Плейбой, Мач магазин, FHM). Струва 2.95 лв и е 68 стр. изцяло от, на и за българи. Пълно е с фамозни девойки, а дебюта му е маркиран от Николета Лозанова.

Ентусиазмът на Жоро Неделчев е толкова заразителен, че аз, известен със своя креативен мързел, станах автор в списанието. В този брой пиша за Световното по футбол и за новите филми в следващите няколко седмици.

Ще продължавам да мачкам и в следващите броеве. Честито!

1936-2010 Денис Хопър

2010-05-31T10:43:00.006+03:00

Цялата кариера на Денис Хопър прилича на acid trip. Нагоре-надолу по вълшебната река на целулоида, алкохола, наркотиците, брака(5 пъти). Абсолютни върхове и абсолютни провали се редуват със забележителна последователност.

Помня, че отидох да гледам Волния ездач във Варна, защото бях изпуснал прожекцията в София и в залата имаше още двайсетина души, които също като мен, гледаха с разширени очи и попиваха всеки кадър. Когато си на 19, литературата и киното могат да окажат смазващо въздействие върху теб. "Волния ездач" е обобщение за търсенето на свободата. Помня, че изпитах почти религиозен възторг. Хопър е 33 годишен, когато режисира този филм. Благодаря, Денис!

След това по TCM гледах Бунтовник без кауза. Въпреки че това е коронният филм на Джеймс Дийн, 19 -годишният Денис Хопър прави страхотна заявка с шантавия, леко шизофреничен персонаж на единиия от бандата.

Откъси от Бунтовник без кауза с Денис Хопър

Надрусаният журналист в Апокалипсис сега е следващата ми среща с Денис Хопър. Хопър е изпратен да отразява събитията журналист, който постепенно се разтваря във философията на полк. Кърц и става негова уста. Филмът е толкова мизантропски, че прави откачената му роля да изглежда като на пророк-хуманист.

Режисьорската му работа превръща Горещо място в гигантски филм и едно от най-големите достижения в ноар-а. Плюс фантастичните гърди на двайсетгодишната, тогава, Дженифър Конъли.

Франк от Синьо кадифе е клиширан престъпник от малък град, който Хопър превръща в архизлодей от библейски мащаб.

Довиждане, Денис! Кинонаследството ти е на сигурно място с всички нас.

Петъчно кино: Дейвид Линч за Кристиан Диор

2010-05-28T14:26:00.003+03:00

Петъчното кино се завръща със страшна сила. Не кой да е, а Дейвид Линч има удоволствието да представи новата си реклама за дамска чанта Кристиан Диор.

Явно рекламата се превръща в силно самостоятелна арт форма и привличането на най-ненормалния сред „арт” режисьорите е особено смислено.

Синята лейди от Шанхай e написан и режисиран от Дейвид Линч, с художник Джон Галиано и в главната роля Марион Котиар. Потресаваща комбинация, която няма как да не предизвика интерес.

Линч пред Файненшъл Таймс – "Обадиха ми се от Шанел и ме попитаха „Искаш ли да направиш късмоетражен филм за интернет? Можеш да правиш каквото си искаш, само трябва да покажеш дамската чанта, Перлената кула и малко от стария Шанхай”.

Линч веднага се заема със задачата, осигуряваща му огромен творчески контрол и възможност за размах на неговата смахнатост. Резултатът е 16 мин. концентрирани линчовски елементи – празни коридори, тежки завеси, килими с геометрични форми, страховити странични персонажи, широкоъгълни камери за близки планове, наситена тревожност у героите и всякакви други, познати от творчеството му.

Синята лейди от Шанхай е трета част на кинематографичната епопея на с участието на Марион Котиар.

Enjoy!

LPC's Citation Du Jour: Батето рулз!

2010-05-28T09:09:00.004+03:00

Батето, никога не е бил сред любимите ми хора, но не мога да отрека, че е изключителен персонаж. Последното интервю на Дарик радио го доказва. От мемоарите, до международното положение, та до настоящия премиер, Батето озарява всичко с характерната си, наквасена в уиски, лъчезарност.

Четете и слушайте тук

Кратък синтез:

Като му казах на Живков, че ще правим движение, той каза „пари имате ли?". Казах „нямаме" и той ми каза, „движете се, даже тичайте за здраве".

Защо рухна Съветският съюз. Защото този комсомолски пън от Ставропол, имам предвид Горбачов закри КПСС.

Казах, че нямаше нужда да се изменя Конституцията, защото тогава голямата борба беше за чл. 1, че ръководната роля - държавата е на партията, на комунистическата партия. Аз казах, че само там трябва да се сложи многоточие

Майска равносметка

2010-05-26T13:58:00.004+03:00

5202 км.
софия-добрич-варна-балчик-варна-добрич-софия-рим-софия-добрич-варна-кранево-добрич-софия
официално прибавена титла - кум
пропуснати ползи - гледане на кино, петъчна кино рубрика, писане тук
задават се интересни и добри новини, свързани с нови предизвикателства. Повече информация след 2 юни.

People I Love

2010-05-10T10:44:00.005+03:00

Изрових този списък, актуален към 2004 г. Мисля да допълвам.

Одри Тоту,
Фернанда Тавареш,
Такеши Китано,
Дашиъл Хамет,
Джон Ървинг,
Джейсън Нюстед,
Габриел-Гарсия Маркес,
Мануела Аркури,
Камен Донев,
Тери Джоунс,
Рейф Файнс,
Анджела Басет,
Теди Москов,
Джон Клийс,
Рон Джеръми,
Луиза Корна,
Куентин Тарантино,
Кафу,
Любомир Николов,
Ромарио,
Х. Р. Гигер,
М.К. Ешер,
Джоуел Коен,
Итън Коен,
Ерик Адамс,
Шон Пен,
Ерол Ибрахимов,
Робърт Хайнлайн,
Джим Джармъш,
Лу Рийд,
Тим Рот

Петъчно кино: Sci-Fi

2010-04-30T14:30:00.003+03:00

Представям ви три филма на свръхталантливия поляк Гжегош Йонкайтис. Пичът се подвизава като аниматор в Холивуд (което е различно от аниматор в Слънчев бряг) и е отговорник за маниакалната визия на Лабиринтът на фавна, пата-кютата в Блейд, архитектурата в Син сити, образите в Хелбой и бъдещето в Стар Трек.

Авторските му филми се не по-малко зашеметяващи!

Enjoy!

Заглавие: Ноев ковчег(Ark)

Заглавие: Богомолката (Mantis)

Заглавие: Наследство (Legacy)

Правец

2010-04-28T09:38:00.002+03:00

Правец се намира на около 80 км от София по мегамагистралата Хемус. От етнографска гледна точка представлява особен интерес, тъй като е лабораторен пример за симбиоза между тежък социалистически дух и агресивен капиталистически етос, приложен по български.

"Шатрата за специални увеселения на бай Тошо" вече е Vip Entertainment place Най клуб, т.е съвсем същото с малко пресен латекс отгоре.

На мястото на кебапчийниците край пътя, вече има внушителен хотел...

...а тръстиките красиво ограждат езерото.

Серпухов, все още е град побратим и това е повод за местна гордост.

Фантастично пано на победилия социализъм. Посланието е ясно - България е съчетание между традиции, яка селскостопанска работа и укротен атом...

...но реалността е: Усвоени тераси, тухли втора употреба и укротен полиетилен.

Бай Тошо все така гледа към "Светлото бъдеще"...

... а светлото бъдеще си е съвсем същото. Само чадърите са със западна марка.

Любопитен артефакт! Логото на магазини "Валентина".

Сиатъл се намира в щата Правец.

Осъвременен остатък от славното минало.

Славното минало заслужава да му се обърне внимание.

Голф имотите имат собствен почерк...

... практични кофи за смет.

Петъчно кино: Miami Short Film Festival

2010-04-23T10:22:00.000+03:00

Фестивалът за късометражно кино в Маями ме изненада с два чудесни филма от селекцията си.
Лице на молив (Pencil Face) e страховита комбинация между Tideland и Лабиринтът на фавна. Става страшно още с първото появяване на молива!

"Физика на плажа" е история за привидното и реалното разказана с много хумор, водни пръски и изрязани бански.

Enjoy!

Pencil Face

Fisica da spiaggia
Реж. Едоардо де Анджелис

Hamburg part IV - Елементи

2010-04-19T11:34:00.004+03:00

Hamburg part I - Места

Hamburg part II - Speicherstadt и Hafen city

Hamburg part III - Хора

Звездите в герба на Хамбург, поразително приличат на звездата на Давид

Красиви месингови букви, поставени в пода, очертават границата между гратисчията и редовния пътник.

Футуристичното кошче за боклук е интегрална част от интериора на метростанциите.

"Червено, щръкнало, изпразва се от нарочно назначени за целта лица"

Капак на шахта, изваян от неизвестен, но много изкусен майстор.(важна бележка на пътешественика: Всички капаци са от един вид и са поставени точно на равнището на улицата)

Красиво решение на тъмнината. Става ти едно такова приятно като вървиш по улица, осветена и от мекото сияние на светещите знаци.

"Имената на глупците висят по стените", очевидно не от вчера. В камбанарията на Петрикирхе имаше драсканици чак от ХIX в. На снимката имената на глупаци от 1918, 1921 и 1936 г.

Туенти фърст сенчъри стайл улични фенери.

Деветнайсти и двайсти век улични фенери, със задължителната за цяла Германия, защита от гълъби.

Хафен сити е строителна площадка, в която архитектите изпозлват не само "любимите си бетон, алуминий и стъкло", но и фантазията си.

Логото на U-Bahn (метрото) е максимално изчистено, по немски; плюс задължителната защита от гълъби. За сравнение: логата на метрото в Брюксел и Барселона.

Полезно! Информация за местата в близките 4 (четири!!!) надземни паркинга.

Ар Деко фасада в обикновен жилищен квартал, встрани от центъра!

Фасадни благини от централната градска част. "Verbot für Tauben!"

Малката бронзова кибритопродавачка (нищо, че тя е от една друга приказка)

Под мостовете кротко шуми Елба

Тази пейка на площада пред кметството е като извадена от социализма(България, 1987, примерно)

Най-голямото достижение на гражданското строителство - интегрирани контейнери! Чисто, спретнато, чак да те е срам да си хвърлиш боклука.

Немско внимание към детайла, дори и в надрасканата с тебешир табелка!

Петъчно кино: Video art

2010-04-16T10:29:00.004+03:00

Два бързи видео арт-а. Първият е изключително осебваща и красива фантазия - Изящното изкуство на отравянето. Филмът е от селекцията на Ню Йоркския фестивал на хорър филмите.

Вторият филм е красива градска любовна история от Украйна - Другата страна на огледалото.

Enjoy!

Заглавие: The Fine Art of Poisoning
Реж. Бил Домонкос
Музика и глас: Джил Трейси

Заглавие: По той бiк дзеркала
Реж. Жени Удовенко

Петъчно кино: Задник!

2010-04-09T09:40:00.004+03:00

Трудността да издириш фестивални късометражни филми из интернет е правопропорционална на значимостта на фестивала. Колкото по-важен фестивал, толкова по-сложно изнамирането на филм. Ако пък е и награден става Мишънимпосибъл 4.

За радост на мен и всички вас, които чакате Петъчното кино с нетърпение, издирих филм от официалната селекция на Sundance Film Festival 2009. Филмът се казва "Задник" и е дело на двайсетина годишното пишлеме Чад Харболд. Диалогът е забележително забавен, като сценаристът Брайън Гейнър се е постарал да наблъска всяка реплика на Винсънт със запомнящи се one liner-и. Филмът завършва с невероятната песен "Food and Pussy" на Дан Рийдър. Enjoy!

Заглавие: Задник (Asshole)
Накратко: Винсънт отива на лекар, за да открие, че е задник...

Бонус филм от същия режисьор:
Нещо като Мелвил, нещо като ноар, малко Дейвид Линч и много потенциал.

Заглавие: Dead and Lovely
Накратко: Моника преминава през живота с безгранична апатия...
Линк: Тъй като ембедването не е възможно, линкът към филма е тук.

Софийски артефакти

2010-03-30T09:56:00.002+03:00

Кратката разходка по бул. Витоша и съседните преки открива изумителни етнографски свидетелства за отминалото време. Като оставим настрана идеологическата натовареност някои от дизайните през социализма са наистина забележителни. Особено в работата на Стефан Кънчев.

Ето малко радости:

Балкантурист и Театър "София"?

Паната през социализма, заемаха не толкова идеологическа, колкото естетическа роля. Често се използваха и за реклама. Паното, каквото и да е то е за предпочитане пред сивата обикновена мазилка, или както е модерно днес пред шарената черга, в която се превърнаха българските жилищни блокове.

Трако-елинското наследство!

Обърнете внимание на старанието в изписването на буквата "з"

(Завоя на трамвай 5 на ул. Алабин) Шрифтът изглежда просто, но категорично, като тезисите на другаря Живков.

(стена на жилищна кооперация в жк. Лагера)
Асамблея "Знаме на мира" за мнозина е позитивен спомен от социализирането с непознато другарче от чужда държава. Носталгичен мотив от изгубеното детство.

Някои артефакти от социализма са толкова изящни, че си заслужава да бъдат съхранени, като свидетелство, че въпреки пропагандата и идеологическия натиск, творецът за когото изкуството е в началото на всичко, винаги намира начин да изрази себе си.

Петъчно кино: Три студентски късометража

2010-03-25T11:09:00.000+02:00

Поради планираното утре, дълго пътуване към Източния бряг, петъчното кино тази седмица е в четвъртък.

Четвъртък, ама какъв! Два филма от Greater Philadelphiia Students Film Festival, нещо като сборище за студенстски работи, а какво им трябва на студентите освен място, където да пият бира и да си говорят за кино.

Третият филм е от престижното (очевидно има защо!) Филмово училище на Ванкувър.

Enjoy!

Bon Voyage, Jacques Cousteau (3.04 мин.)
Реж. Дани Кори
Красиво заснета и поучителна история:

A Little Bit of Change (9.23 мин.)
Реж. Кевин Мартин
Понякога големият ентусиазъм, може да компенсира липсата на пари.

Baloon Flip (2.09 мин)
Изключително красива разходка из града!

The Book of Eli (2010)

2010-03-23T10:14:00.000+02:00

Книгата на Илай (2010)
Реж. Братя Хюз (колко модерно стана всички да са братя, особено пък за този филм)
Участват: Дензел Уошингтън, Гари Олдман, Дженифър „и на 50 пак съм супер” Бийлс, Мила „оох, мила” Кунис , Том Уейтс

За

Пост-апокалиптичен филм;
Много стилен пост-апокалиптичен филм;
Личи се, че Братята Хюз са посветили детството си на комиксите;
Всеки кадър е доказателство, че старанието да изобразяваш красиво, си заслужава;
Откриващата сцена е като извадена от фантазиите на един много динамичен Тарковски.

Против

Изборът на християнската тема за основна движеща сила, може и да е важен в абсурдния американски дебат(за или против религията във всички аспекти на обществения живот), но в секуларизирана Европа изглежда несериозно;
Илай е или досадно праведен(почти през цялото време) или недостатъчно праведен (решава да остане безучастен, когато бандити убиват съпруга и брутално изнасилват съпругата);
Чужд на всякаква логика, особено финалният обрат. Когато разбереш какво става ще почнеш да се пляскаш по коленете и челото и да се чудиш как не си се сетил по-рано, а няма да се сетиш защото братя Хюз с нищо не подсказват по-рано.
По-смешен обрат от този няма дори и в комедиите, които се въртят около такива обрати.

Дали да го гледам?
Филмът е изключително красив и визуално изпипан. Всяка минута гледане си струва.

Дали да го мисля?
Филмът е изключително сценарно недомислен. Всяка минута мислене убива по няколкостотин хиляди мозъчни клетки.

(Must See) Seven Samurai

2010-03-22T10:18:00.000+02:00

Седемте самураи
Реж. Акира Куросава
Участват: Тоширо Мифуне, Такаши Шимура, Кейко Тсушима

защото Куросава е визуален и структурен революционер;
защото собственоръчно изковава всички правила на екшъна;
защото отглас от похватите в Седемте самураи може да откриеш в повечето съвременни филми;
защото има необикновено чувство за хумор;
защото Тоширо Мифуне доставя най-фантастичното си изпълнение;
защото Седемте самураи е съвършено кинопроизведение, което не може да бъде надминато и до днес.

Петъчно кино: Return to Menu

2010-03-19T09:55:00.001+02:00

Тъй като знам, че повечето от вас са твърде заети, за да се ровят из мрежата за качествени късометражни филми, ще върша тази работа вместо вас.

От днес започва серията Петъчно кино. Петъчно, защото в петък всеки може да отдели от пет до девет минути, за да гледа късометраж и кино, защото филмите, които пускам тук са направени по всички правила на занаята.

Филмите, преимуществено ще са на английски. Предвиждат се и такива на френски.

3…,2…,1… ACTION!

„Обратно в менюто”
Реж. Матю Дресел

Накратко: Съвсем сигурно е, че iPhone ще ви вкара в беля!

Видео(6,59 мин.):

Tim Burton's Secret Formula

2010-03-17T15:04:00.000+02:00

Напоследък Тим Бъртън започва да напомня на сянка на самия себе си.
Ето и тайната формула на някои от скорошните му творения:

Любимото ми е:
" - Costumes...?
- I'll find something that isn't black, and I'll paint it black"

Обърнете внимание и на епизода с Дани Елфман.

Alice in Wonderland

2010-03-15T10:55:00.000+02:00

Алиса в страната на чудесата (2010)
Реж. Тим Бъртън
Участват: Мия Вашиковска, Ан Хатауей, Джони Деп, Хелена Бонам-Картър, Криспин Гловър и гласовете на: Алън Рикман, Стивън Фрай, Майкъл Шийн, Кристофър Лий, Тимъти Спол.

Бе сгладне и честлинните комбурси,
тарляха се и сврецваха във плите,
съвсем окласни бяха тук щурпите,
и отма равапсатваха прасурси.

Из "Джабъруоки" (Алиса в огледалния свят)

Накратко(никога не се получава):
Признавам си, че хванах книгата на Луис Карол, само заради стихотворението "Джабъруоки" и неговото обяснение. Оригиналната игра на думи ме заплени и взех, че изчетох цялата книга. На български и после на английски. И на двата езика не ми хареса. Изглежда като страшна приказка, която иска да бъде алегория на викторианска Англия, но не й стиска да бъде нито много мрачна, нито поучителна.

След лекото съмнение, съпътстващо логото на Дисни, ме обхвана оптимизъм, когато с началните няколко сцени Тим Бъртън се опита да преодолее гореспоменатите недостатъци и да направи модерен шедьовър, който ще се цитира години напред във важни критически трудове. Но вместо това получих объркано триизмерно препускане сред една, признавам си красива, Страна на чудесата.

Има ли недостатъци?

Триизмерността е абсолютно ненужна. Три-дето прави филма, тъмен, цветовете, убити, а цялата картинна красота на страната на чудесата се стопява. Силата на картините не в това да се пресегнат през рамката и да те фраснат по носа (макар някои да могат да го направят), а да си седят на разстояние, от което можеш да им се удивляваш.
Алиса. Алиса вече не е малко момиченце, а отракана двайсет годишна мома за женене, което иначе не е недостатък, ако ставаше дума за този филм за възрастни. Алиса трябва да е малко момиченце, иначе цялата история става още по-голяма безсмислица, отколкото е.

А предимствата, какви са?

Тим Бъртън е свръхталантлив художник на шантави истории, а няма по-шантава история от Алиса. Дори с посочените слабости Алиса е приятно и забавно зрелище.

Тери Гилиъм – Тим Бъртън:
2:0
Тери Гилиъм на два пъти сгази литературния материал на Карол и го пусна през собствения си откачен поглед. Макар че ще гледате Алиса въпреки всичко, хвърлете две (или четири) очи на Джабъруоки (1977) и Земята на приливите (2005).

Уникален гол!

2010-03-10T09:14:00.001+02:00

Никога не съм качвал видео от мачове, но голът на Насри (Арсенал) срещу Порто, трябва да се прожектира на всички, които обичат и мразят играта.
На първите, като обяснение в любов. На вторите като елегантно доказателство, че грешат.
Видео:

edit: Понеже от Уефа са задръстени и не са си направили канал в YouTube, свалят всички user generated клипове. Та затова го поставям повторно от Vbox7.

За счупения крак и стремежа към величие

2010-03-02T10:48:00.002+02:00

В събота, на мача между Стоук сити и Арсенал, се случи поредния инцидент с играч на Топчиите. Аарън Рамзи, 19 годишният талант на британския футбол, получи ужасяващо счупване, при което глезенът и ходилото висяха като закачени на стърчащата счупена кост на крака му. (Снимка: Внимание, смущаващо съдържание).

Тъй като това е третият случай за четири години и то все с играчи на Арсенал, се разгоря дебат за умишлено грубата игра на средняшките "чисто английски" отбори срещу философията на красивия футбол, изповядвана от отбора на Арсен Венгер. Или с думите на самия Венгер: "Хората пълнят стадионите, заради Фабрегас, а не заради онези които го ритат!".

Тъй като спортният дебат в Англия няма нищо общо със спортния дебат в България, който най-общо може да се определи като надпревара, кой ще напсува другия по-цветисто, в спортния блог на Guardian попаднах на следната тема: Грубостите срещу Арсенал част ли са от плана?. Най-общо авторът разглежда грубата игра срещу Арсенал като единствен начин по-слабите отбори да измъкнат точки. Както винаги се зачетох в коментарите, в които футболните фенове разсъдливо и аналитично подхождат към темата. Без обръщения към майката и другата женска рода на преждеговорившия, всички изказвания имат ясна структура и са богати на аргументи, издаващи отношение към спорта, което надминава обикновеното надвикване по стадионите.

Най-интересното мнение, с изборетателна ирония и острота, адресира проблема:

No malice in the tackle? No, not the malice of a player who intends to break an opponent's leg, but definitely the malice of one who, egged on by his manager, the pundits and fans, is happy to risk it.

This sort of malice is endemic to English football, but it is veiled in euphemisms so you don't have to notice it's there. It's OK to 'get physical' with Arsenal (euphemism for kick them) because, 'if you let them play they'll walk all over you' (euphemism for win by means of superior skill). In fact kicking Arsenal - indeed any side with skilful foreign players - is more than OK; it's a positive virtue since it ensures the Birmingham's, the Blackburns and the Stokes can continue to thrive. Imagine if they were penalised for dangerous and incompetent tackles, imagine if they had to rely on foreign eccentricities like scoring from open play: they'd be relegated, God forbid, and the quintessential Englishness of the Premier League would be lost.

Останалата част от мнението е тук.

Коментарите в английски сайтове на спортни теми са обогатяващи, заради конструктивността си и подхода към търсене на решения, които са толкова далечни на българското възприемане на действителността. Тук си черен или бял във всичко, няма нюанси, няма дълбочина, няма стремеж към величие. Те са излишни, когато си възприел посредствеността и агресивното виктимизиране като основен модел на поведение.

Търси се Норт!

2010-02-25T13:09:00.001+02:00

Има голям проблем с младите години на хъскитата и особено мъжките.
На 15.02 в Младост 4, София е изгубено мъжко, сиво-бяло хъски със сини очи, отговаря на името Норт. На 16.02 е забелязано(от доста хора) в района на Младост 1А, оттогава няма информация, какво се е случило с него.
Кучето е на една приятелка, която се поболява от притеснение.
Снимки:

Ако някой има информация, може да пусне коментар тук или в отворената Фейсбук група.

Топ 6 за 2009

2010-02-22T11:38:00.002+02:00

6. Зомбиленд

“He’s in the zombie killing business and the business is good”

„Thank God for rednecks”,

“No more Facebook status updates”,

Little Rock: Who's Bill Murray?

Tallahassee: ...I've never hit a kid before... I mean, that's like asking who Gandhi is.

Little Rock: Who's Gandhi?

“It's amazing how fast the world can go from bad to total shit storm.”

5. The Damned United

Футболът може да изглежда повърхностно занимание, осмислящо съществуването на банда тичащи малоумници, но всъщност е дълбоко и драматично преживяване за всички край страничната линия. Биографичният филм за Брайън Клъф разказва не за легендарните му постижения с Дарби Каунти и Нотингам Форест, а за кошмарните му 40 дни като треньор на Лийдс Юнайтед и противопоставянето му с Дон Реви. Амбицията и желанието на Клъф да се докаже на всяка цена минават през жертването на семейство, близки приятели и собствени принципи.

Плюс брилянтен Майкъл Шийн.

4. Гадни копилета (Inglourious Basterds)

Само персонажът на полк. Ланда да беше изобретил Тарантино с този филм, пак щеше да е достатъчно. Копилетата са любов към киното в индустриални количества и дълбоко убеждение, че светът не е такъв, какъвто е, а такъв, какъвто си го представиш.

3. Сериозен човек (A Serious Man)

Реж. Братя Коен

Братя Коен разказват за детството си през 60-те в Минеаполис. С тонове самоирония и еврейски мистицизъм.

2. Войната е опиат (The Hurt Locker)

Реж. Катрин Бигъло

Филм за постигане на човешкото щастие чрез пълно изличаване на човечността.Филм за играта със смъртта, издигната в смисъл на живота.

1. Луна (Moon)

Реж. Дънкан Джоунс

Монументален шедьовър за дългия път на човека към човечността, която е някъде дълбоко вътре, скрита под пластове маски, детска наивност и младежка първичност. Най-истинският филм на годината.

Открития от старите ленти

Това е категория за „открития” – стари филми, до които съм стигнал едва сега, но категорично са мега яки

Лош вкус (Bad Taste) (1987)

Режисьорският дебют на Питър Джаксън е ода за лошия вкус и майсторски заснет филм с пари за семки. Ражда се гений!

Стари коли (Used Cars) (1980)

Преди да стане изкуствен доставчик на „човешки” истории, Робърт Земекис беше изобретателен и забавен режисьор.

Плюс Кърт Ръсел в най-добрите си години.

Аватар

Тъй като Аватар е събитие от мащаба на Междузвездни войни, го оставям извън класацията за филми. Сигурен съм, че в класацията за събития на 2009, уверено ще заеме първото място.

Топ 5 за 2008

Топ 5 за 2007

A Serious Man (2009)

2010-02-10T10:46:00.000+02:00

Сериозен човек (2009)
Заподозрени: Братя Коен
Участват: Майкъл Щълбарг, Брус Меламед, Ейми Ландекър, Ричард Кайнд

За:

Откриващата сцена е ужасяваща еврейска басня разказана на идиш, от която космите по гърба ти заемат "за почест";
Лари Гопник (Майкъл Щълбарг) е човешкият еквивалент на кукла на конци, която е подхвърляна насам натам от обстоятелствата;
Лари Гопник е едновременно и агент на промяната – всяко негово действие води към още по-широко разтваряне на портите на личния му Ад;
Сериозен човек е визуализация на вселенската справедливост, която неминуемо се стоварва иззад ъгъла с дъската за хляб;
Сериозен човек е сериозен филм със сериозно послание: "Винаги приемай леко, това което се случва с теб".

Против:
Няма

Въздържали се:
По-добре да няма

Up in the Air

2010-02-09T13:50:00.001+02:00

Up in the Air (2009)

Реж. Джейсън Райтман
Участват: Джордж Клууни, Вера Фармига

След като бях един от 100-тината души на планетата, които не харесаха Джуно и получих обиди от афектирани анонимни самодостатъчници, нямаше как да не очаквам новата „творба” на Джейсън Райтман със затаен дъх. И колко доволен останах, че Райтман надлежно достави поредната ода за плитки характери, топнати в измислени ситуации.

Макар че се опитва да бъде завоалирана критика към капитализма, за което и получава радостта на либералния Холивуд, Up in the Air се проваля в бездната на безсмислието. Който ви разправя, че филмът е обобщение на икономическата криза и последствията върху обикновения човек, нещо не е наред и се опитва да осмисли изгубените часове с този филм. Те са точно два досадни часа на повърхностни емоции, претенции за остроумност и запълващи сцени, извадени от колежанска комедия (танци на корпоративно парти, сватбен епизод и т.н.)

Полирани и изкуствени хора, за които не ти пука, можеш да гледаш всеки ден по телевизията.

Пияният текст на Joe Cocker

2010-01-27T13:47:00.003+02:00

Това е историческото изпълнение на With a Little Help From My Friends на Woodstock през 1969, където Джо Кокър изглежда толкова пиян, дрогиран и изобщо, че текстът на песента придобива интересни измерения. Някой забавен тип е прибавил, това което му се счуло и се е получила безкрайно комична версия.

Любими моменти:
1:12 Do you need anybody? I did some Wonder Loaf
1:50 Probiotics changed the way I feel now
2:46 - 2:56 Somebody's dad is wavin, Got to get with my Fred and Wilma;
3:01 - I'm tellin Elen, don't kiss Anne no more

Иначе изпълнението без съмнение кърти мивки!
Ето го:

Hamburg part III - Хора

2010-01-25T13:43:00.009+02:00

Hamburg part I - Места

Hamburg part II - Specherstadt и Hafen city

Празнуването на Нова година в Хамбург е преживяване веднъж в живота. Най вече заради начина, по който местните празнуват. Представете си първичния бульон, от който е произлязъл живота, умножете го по количеството изстреляни снаряди в битката за Курск и можете да добиете бегла представа, за това как се празнува в Германия.

Цялото народонаселение се подготви с ракети, пиратки и всякаква друга гърмяща продукция и слезе в Санкт Паули или изобщо налази целия град. В минутите, последвали дванайстия час присъствах на най-големите взривове, в крехкия си живот. Всеки жител на града (около 1,7 млн. души) произведе средно по 50 (петдесет) взрива.

Тълпата вървя целеустремено към различни места с хубав изглед за фойерверките над реката и ни носеше сред нахилени физиономии, бенгалски огньове и бутилки от шампанско.

Изглежда стереотипът за дисциплинирания германец е верен. 364 дни в годината той работи, за да може Германия да е на първо място в света по обем на износа. На 365-ия Германия му се отплаща като го оставя 24 часа да прави абсолютно всичко, каквото му хрумне. Компенсаторен механизъм за социално напрежение. Клапан за освобождаване на натрупания екзистенциален стрес. Умно!

Нова година в U Bahn-а. Всички са в подходящо настроение.

Млада, руса растафарианка си пожелава нов албум на Боб Марли. По празниците стават чудеса!

Млади последователки на Вернер фон Браун.

Млад последовател на Жан-Мишел Жар.

Пред мостовете са организирани КПП-та от официалната власт. Полицаи внимават мостът да не се претовари от многото желаещи. Въобще властта присъстваше дискретно, но решително с полицаи, пожарникари и линейки на всеки ъгъл.
"Желязна организация" е клише, измислено за германските обществени услуги.

Постновогодишната депресия се лекува с разходки на свеж елбски въздух.

Свежият елбски въздух се лекува с греяно вино.

Сам срещу всички!

Изкуството е интегрирано в градската среда, както наблюдавах и в Льовен.

Hamburg part II - Speicherstadt и Hafen city

2010-01-21T14:42:00.009+02:00

Hamburg part I - Места

Speicherstadt
Градът на складовете е най-красивата част на Хамбург. Изпълнен в нео-готически стил с червени тухли, множество арки и ниши.

Намира се в пристанището на Хамбург на изкуствено създадена суша. Свързва се с града с много мостове.

В момента в сградите се помещават различни музеи и производството на декори за богатата мюзикъл сцена на Хамбург.

Никога на съм подозирал, че една река може да бъде толкова плавателна. След дълги години на оформяне, каналите на Елба и пристанището на Хамбург могат да поемат огромни плавателни съдове.

Изящна глазирана керамика и куки за закачане на макари, подобно на Амстердам.

Статуи на Колумб и Магелан, подобно на Портата на Аргонат са входа към Шпайхерщад.

ХАФЕН СИТИ

Мястото на стари складове и пристанищни съоръжения е преустроено с голям размах в модерен жилищно-офисен-атракционен район. Хафен сити е най-големият преустройствен проект в Европа.

Хафен сити е мащабна строителна площадка...

...и място за архитекти с въображение.

Полученият ансамбъл е хармоничен, притегателен ...

... и бая скъп. Бих продал дроба си, за да живея някъде тук.

Жилищните сгради са именовани изцяло на известни мореплаватели.

Симпатична вътрешна марина е оформена между двата ръкава на квартала.

Шхуната "Толкин" може да се наеме за парти или конферентна дейност.

"Филхармонията на Елба" е чудовищна сграда, която, когато бъде завършена ще подслони цялата култура в Хамбург. Концертна зала, хотелска част, паркинги и минипорт.

Проектът е надстройка над складови постройки и ще изглежда като космически кораб. Струва 241 млн. евро.

241 млн. евро за култура?!