Първичен код (2011)
реж. Дънкан Джоунс
Участват: Джейк Джиленхол, Мишел Монахан, Вера Фармига, Джефри Джоунс
Киноразпространителската мрежа прекара и този филм тихомълком. Със само 3 прожекции на ден и само в СинемаСити, вторият филм на сина на Дейвид Боуи щеше да мине незабелязано, както и Непреклонните. Добре, че някой внимава. След като дебютира блестящо с невероятния, камерен Луна, Дънкан Джоунс взима по-голям бюджет и развихря фантазията си този път не в лунна станция, а в пътнически влак пътуващ за Чикаго. В него Джейк Джиленхол е специален вид детектив, който с помощта на компютърна програма се прехвърля в тялото на друг човек и има 8 минути да открие кой е взривил влака.
Както и в Луна, сай-фай елементите са само декор за разказване на история за човечността. Както и в Луна, главният персонаж се гмурва без да знае нито целта, нито посоката на това, което прави. Както и в Луна, получава откъслечни инструкции от компютърен екран. Първичен код е голям автоцитат на Дънкан Джоунс, но това не го прави по-малко интересен.
Визуално, Джоунс е използвал по-големия бюджет и открития декор, за да покаже красиви кадри на околностите на Чикаго и интересни планове. Във вагона е уютно, но неизбежно става напрегнато и благодарение на избора на кадри и монтажа.
Както и в Луна, с избора на Сам Рокуел, така и тук Джоунс залага на нетипичен за екшън актьор – Джейк Джиленхол. Джиленхол притежава ДеНировското качество да се трансформира за всяка роля. Съвсем сигурно е, че може да се справи с каквото и актьорско предизвикателство да му бъде предоставено. Мишел Монахан няма много материал за работа и просто седи и изглежда добре. Истинската поддържаща роля е на Вера Фармига (Високо в небето), която трябва да баламосва Джиленхол без да му разкрива истинското му положение. Джефри Джоунс (Казино Роял) преиграва в ролята си на сакатия, луд учен, който е измислил Първичния код.
Макар и не толкова блестящ като Луна, Първичен код оставя приятно впечатление и е добро допълнение към филмографията на един млад режисьор. Дънкан Джоунс използва умело научно-фантастичния жанр, за да разказва шантави, но много човешки истории.
реж. Дънкан Джоунс
Участват: Джейк Джиленхол, Мишел Монахан, Вера Фармига, Джефри Джоунс
Киноразпространителската мрежа прекара и този филм тихомълком. Със само 3 прожекции на ден и само в СинемаСити, вторият филм на сина на Дейвид Боуи щеше да мине незабелязано, както и Непреклонните. Добре, че някой внимава. След като дебютира блестящо с невероятния, камерен Луна, Дънкан Джоунс взима по-голям бюджет и развихря фантазията си този път не в лунна станция, а в пътнически влак пътуващ за Чикаго. В него Джейк Джиленхол е специален вид детектив, който с помощта на компютърна програма се прехвърля в тялото на друг човек и има 8 минути да открие кой е взривил влака.
Както и в Луна, сай-фай елементите са само декор за разказване на история за човечността. Както и в Луна, главният персонаж се гмурва без да знае нито целта, нито посоката на това, което прави. Както и в Луна, получава откъслечни инструкции от компютърен екран. Първичен код е голям автоцитат на Дънкан Джоунс, но това не го прави по-малко интересен.
Визуално, Джоунс е използвал по-големия бюджет и открития декор, за да покаже красиви кадри на околностите на Чикаго и интересни планове. Във вагона е уютно, но неизбежно става напрегнато и благодарение на избора на кадри и монтажа.
Както и в Луна, с избора на Сам Рокуел, така и тук Джоунс залага на нетипичен за екшън актьор – Джейк Джиленхол. Джиленхол притежава ДеНировското качество да се трансформира за всяка роля. Съвсем сигурно е, че може да се справи с каквото и актьорско предизвикателство да му бъде предоставено. Мишел Монахан няма много материал за работа и просто седи и изглежда добре. Истинската поддържаща роля е на Вера Фармига (Високо в небето), която трябва да баламосва Джиленхол без да му разкрива истинското му положение. Джефри Джоунс (Казино Роял) преиграва в ролята си на сакатия, луд учен, който е измислил Първичния код.
Макар и не толкова блестящ като Луна, Първичен код оставя приятно впечатление и е добро допълнение към филмографията на един млад режисьор. Дънкан Джоунс използва умело научно-фантастичния жанр, за да разказва шантави, но много човешки истории.
Публикации
3 коментара:
Така е, филмът си е добър. Не е класика, нито събитие в киното, но си е много по-добър от масата боклуци напоследък. Определено ще чакам следващия опит на Дънкан Джоунс.
Имаше го и в Арена - там го гледах.
Така е! Англичаните представят маса интересни режисьори напоследък!
Публикуване на коментар