Тричане срещу корида

Вчера в Нова ТВ отново коментираха, "древния" обичай тричане/къпане на кучета. За незапознатите: това е интелектуално занимание, при което група развеселени селски обитатели опъват два кола над реката и усукват едно куче на въже. Докато въжето се развърта кучето се върти с него, като скоростта се увеличава с въртенето, докато накрая въжето се изправя и кучето цопва в реката. За радост на всички зрители. Твърди се, че това е "християнски" обичай за берекет и за прогонване на зли духове, а всъщност е венец на изостаналото и суеверно разбиране за живота, което ни се насажда от деца. Примери: Да не се връщаш, ако си тръгнал; да не си оставяш чантата на земята; ако някой ти подари нож да му дадеш пари, защото е на нещастие; когато те попитат как си да отговаряш, че си "горе-долу", защото ако отговориш, че си добре, може злото да чуе и да ти докара беля и т.н.

Тъй като дебатът се разрасна в последните няколко дни, телевизиите се чудят накъде да поемат и отново нямат категорично отношение към проблема. От една страна са претенциите на обитателите на с. Бродилово, Бургаско за "хилядолетния" произход на обичая, както и "симпатичното" им "не посягайте на традициите ни" отношение. От друга е заявената цивилизационна позиция, че това е варварски акт, която трябва да отстояват. Но някак не им се иска. Както в България най-често се случва, когато се сблъскат разумната и наследствено-патерналистичната българска гледна точка, обикновено разумната отива в канала. Иван Хаджийски има блестящ пример за това. При обиколките си в троянските села вижда, как в една къща едно от дърветата не ражда плодове и пречи на влизането в двора. Когато попитал собственика дали му пречи, той отговаря утвърдително, а на въпроса защо не я махне, той отговаря: "Ба! Баща ми не я е отсякъл, аз ще я сека!". Тази гледна точка не допуска размисъл и не търпи други гледни точки.

В пристъп на върховно слабоумие сценаристите на новините на Нова свързаха тази новина и тази новина. Новината за възмутените бродиловци, които щели да съдят държавата в Страсбург, защото им забранила да бесят кучета(wtf?!) и новината, че най-напредничавите испанци (каталунците) забраняват коридата. Дотук добре, казвам си, ето ти я сега реторическата фигура теза-антитеза като основно изразно средство. Да, ама не! Водещият каза нещо което звучеше като "в България може да бесят кучета, но в Испания не убиват ли бикове на арената". Без да оправдавам коридата, която също е варварски акт, но подобно сравнение е много показателно за начина, по който възприемаме света. В диалога "ние-останалия свят", нашето си може и да е лошо, но външните са далеч по-лоши.

Както много добре обобщи Кошлуков в ето този текст на Капитал: "Счита се, че е проява на лош вкус или нарушение на всички правила, ако имаш мнение. Бягството от позиция на водещите се наложи в България."

Очевидно претенцията да си мислещ и съвременен отново е дефинирана не чрез общовалидни понятия, а чрез наследствена обремененост. Едва ли мога да го кажа по-добре от Хаджийски: "Може да се наброи отчайващ списък лица, които, жертва на една историческа безнадеждност (“това положение нито аз мога оправи, нито на мое време ще се оправи”) са се изолирали и атомизували в своите кабинети, в личната си работа, оставяйки обществените дела да се развиват със страшни исторически производствени разноски."