Петъчно кино: Le Dernier Combat

Последната битка е дебютният филм на Люк Бессон и този в който влага най-много артистичен размах. Последната битка е шантава история за приятелство и любов, разказана без думи и поставена в постапокалиптичен свят, който не прилича на никой друг. Пренесени сме през този мизерен пейзаж с несравнима лекота. Той изглежда достатъчно привличащо, за да поискаш да живееш в него, нищо че е пустинен и разнебитен от безименен апокалипсис. Бессон е напъхал вътре интересни нещица като самолет-самоделка, касетофон и надуваема кукла. Всъщност всеки пост-апокалиптичен филм измисля нещо ново, което след това се заема от следващи опити в жанра.

Бессон редува бързи, напрегнати моменти с бавни, самовглъбени епизоди. Нещо което в последствие прави и в "Никита" и "Леон". Малко трудно е да се ралзличи човечността в герои, които мучат и ръкомахат, но Бессон ги кара да рисуват по стените и да ядат на покривки, с нож и вилица. В началото Докторът и Човекът са само лекар и пациент, но постепенно самотата на апокалипсиса ги кара да се сприятелят и да споделят тежестта на оцеляването. Доткторът трябва да се пази от Жестокия (В ролята Жан Рено), който измисля нови и нови начини, за да се опита да се промъкне в болницата и да достигне до тайната му. Изграждането и развитието на персонажи без диалог е гигантско постижение.

Бессон започва вихрено интересната си криера!


Откриващата сцена


Water boy