Петъчно кино: Non Sequitur

Джош Робърт Томпсън е най-талантливият имитатор и озвучител в САЩ. Неговият Де Ниро е по-добър от истинския, а гласът му на Морган Фрийман и Арнолд Шварценегер спокойно миже да замести и двамата при озвучаването на някоя продукция.

Представям ви Non Sequitur, 12 минутен късометраж, който отговаря точно на заглавието си.

Весели празници!

Harry Potter and the Deathly Hallows: Part 1

Хари Потър и даровете на Смъртта (2010)
Реж. Дейвид Йейтс
Участват: Даниъл Радклиф, Ема Уотсън, Рупърт Гринт, Рейф Файнс и всички възможни британски актьори.

Без да съм "потър-фил" или дълбоко запознат с историята на противоборството между Волдемор и Хари, вече два пъти гледах филма на кино и много го харесах. Режисьорът Дейвид Йейтс без да блести с предишни неща е последователен ученик на Питър Джаксън и филмът носи мрачното настроение на Двете кули. Всички кадри, дори статичните и съзерцателни моменти, са решени с деликатно движение на камерата и интересни ъгли. Има много красиви общи планове, които не са самоцелни, а служат за утвърждаване на надвисналото бедствие. Няколкото екшън сцени – в небето, в гората и в замъка са задъхано заснети и ме изправиха на ръба на удобното кресло.

Сценарно, филмът е предан докрай на литературния първоизточник и на места ритъмът се нарушава от някои ненужни епизоди, които цялостната атмосфера на поредицата изисква. В центъра на действието е търсене на магически предмети и произтичащите от това перипетии. Хари, Рон и Хърмаяни са вече на 18 и сексуалното напрежение оформя триъгълник. Интересен обрат е самоотлъчването на Рон и танцът на Хари и Хърмаяни на фона на "O Children" на Ник Кейв.

Даниъл Радклиф не е дръпнал много от първите филми, но Ема Уотсън е. Девойката е станала изящна жена, а актьорските й умения и бъдещите избори на сценарии ще я поведат (надявам се) по пътя на Натали Портман.

Най-внушителна обаче е кратката анимационна интерлюдия с приказката за тримата братя и даровете на Смъртта. Решен в тон сепия и предимно в сенки и полусенки, този 5 минутен филм във филма, дело на аниматора Бен Хибън е свързващото звено, което осмисля всичко.

Втора част идва през юли 2011 г.

The Town

Градът (2010)
Реж. Бен Афлек
Участват: Бен Афлек, Ребека Хол, Джеръми Ренър, Джон Хам

Бостънските истории продължават и ако броим Добрият Уил Хънтинг, може да се каже, че имаме нова градска трилогия. Навлизането на Бен Афлек в режисурата, пък започва да изглежда като не толкова лоша идея, след Жертва на спасение и този опит. „Градът” е сложна, психологическа игра, в която няма победители, а само разбити съдби.

Историята прилича много на Жега, дори последователността на епизодите е сходна. Персонажите, които населяват „Градът” са достоверни, може би защото са взети от градът Бостън. Подобно на Жертва на спасение, тук виждаме – маргинали от всякакъв вид, замесени и забъркани помежду си. Макар и друг път да сме виждали хора от периферията на обществото, тук показването им не е самоцелен трик за спечелване на вниманието, а истински разказ за истински съдби. Изпълненията на Афлек, Ребека Хол от Вики Кристина Барселона, Джон Хам от Момчетата от Медисън авеню и особено на Джеръми Ренър от Войната е опиат са точно в целта.

Режисурата на Афлек е умела и премерена, без излишни фойерверки. Дългите(за американски филм:)) кадри и избягването на „монтажност” са добро решение. Така вниманието е отдадено изцяло на психологическите сблъсъци между персонажите. Чувството за приближаващо бедствие е толкова силно, сякаш винаги е било тук и никога не си е тръгвало.

С нетърпение очаквам още бостънски истории, ако Бен Афлек ми ги разказва по същия начин.

Петъчно кино: Stars

Звезди
Реж. Джейсън Илай Луис

История за среща между дезертирал нацист и американски войник, единствен оцелял от взвода си.Изключителен късометраж, който показва силата на кратката форма.

С участието на Кевин Дюран от Х-Мен, Робин Худ и Легион

София де Жанейро

Пеенето за "кинти и кучки" от хора, които не са виждали нито едното, нито другото е меко казано смешно. Затова парчето на Сарафа - "София де Жанейро" идва като гръм от ясно небе. То е истински протест в най-добрите традиции на Public Enemy или B.D.P. На някои места прекаленото "йе" и "йо" дразни, но текстът е остър и право в целта. Видеото е изключително добро и прекрасно илюстрира София де Жанейро.

Българският рап, най-после еволюира до смислена социална критика.

Петъчно кино: Robin Williams

Петъчно кино с "Френския" скеч на Робин Уилиамс. Политическа коректност - фок оф! Здравейте стеретотипи - о, йе! Тъкмо в това му е най-забавното.

Coming soon: Source Code

След като Дънкан Джоунс засне свръхдобрия, камерен филм - Луна(който наредих на първо място в личния си топ 6 за 2009 г.), Холивуд го лапна и ето на, през април 2011 излиза новият му филм - Source Code. Тук бюджетът очевидно е достатъчен, за да се развихри напълно, но дори и от трейлъра се вижда, че познатият от Луна психологизъм е запазен.

Джей Джиленхол и Мишел Монахан са водещата двойка, а сюжетът е прелюбопитен.

Очаквам пролетта с нарастващ ентусиазъм.

Трейлър:

The American

Американецът
Режисьор: Антон Корбейн
Участват: Джордж Клууни, Текла Ройтен, Виоланте Плачидо

Едва ли има друг филм в актуалната история на популярното кино, който да започва толкова безмилостно. Джак (Клууни) застрелва трима души в уединението на шведски снежен пейзаж. Сред убитите е и жената, с която преди минути е правил любов. След като е убил двама, Джак я изпраща до къщата да звънне на полицията и я застрелва в главата. Антигероят е представен ефектно и мигновено ни става любим. Напомня веднага за Делон в Самураят и за Лий Марвин в Point Blank.

Професионалистът е изпратен в Абруцо, Италия, където да се покрие. Малкото, хълмисто и каменно градче го приютява в спартанско обиталище, директна препратка към градската пещера на самурая Делон на Жан–Пиер Мелвил. Пространството на стаята, павираните улички на градчето, вътрешността на колата, студенината на италианските планини, криволичещите завои на пътя са използвани за характеризиране на самотника Джак. Професионалният убиец няма друг път освен самотата на заниманието си. За целите си Джак използва всичко и държи на дистанция всеки, което го прави още по-достоверен. Тъгата в очите му е съвсем истинска. Развитието към човечната му страна не е неочаквано, но става плавно и не натрапчиво. Към края на филма вече сме убедени, че въпреки цялата си суровост, Джак има чувства. Емоционалната му страна е катализирана от малко клишираният образ на „проститутката със златно сърце”. Виоланте Плачидо (не някоя друга, а дъщерята на самия Корадо Катани от Октопод) излага на показ актьорски талант и тяло с формите на класическа италианска красавица от филмите на 60-те и 70-те.

Клууни е толкова „неКлууни”, колкото едва ли е бил в някой друг филм. Цялата кариера на красавец, сваляч и любимец изведнъж се изпарява. Това е първата роля, в която му се налага и удава да играе, а не просто да разхожда симпатичната си физиономия по екрана. Още една червена точка за филма.

Режисьорът Антон Корбейн ни е познат отдавна от клиповете на Depeche Mode, U2, Joy Division и Metallica, както и от многобройните си фотографии. Цялото му фотографско умение е вплетено в композицията на всеки един кадър, плавното движение на камерата, интересните общи планове. През цялото време Корбейн извайва формата без да жертва съдържанието.

„Американецът” скъсва връзката със заглавието си и оставя усещането за бавен, красив и някак много европейски филм.