Сряда, Декември 29, 2010

Harry Potter and the Deathly Hallows: Part 1


Хари Потър и даровете на Смъртта (2010)
Реж. Дейвид Йейтс
Участват: Даниъл Радклиф, Ема Уотсън, Рупърт Гринт, Рейф Файнс и всички възможни британски актьори.

Без да съм "потър-фил" или дълбоко запознат с историята на противоборството между Волдемор и Хари, вече два пъти гледах филма на кино и много го харесах. Режисьорът Дейвид Йейтс без да блести с предишни неща е последователен ученик на Питър Джаксън и филмът носи мрачното настроение на Двете кули. Всички кадри, дори статичните и съзерцателни моменти, са решени с деликатно движение на камерата и интересни ъгли. Има много красиви общи планове, които не са самоцелни, а служат за утвърждаване на надвисналото бедствие. Няколкото екшън сцени – в небето, в гората и в замъка са задъхано заснети и ме изправиха на ръба на удобното кресло.

Сценарно, филмът е предан докрай на литературния първоизточник и на места ритъмът се нарушава от някои ненужни епизоди, които цялостната атмосфера на поредицата изисква. В центъра на действието е търсене на магически предмети и произтичащите от това перипетии. Хари, Рон и Хърмаяни са вече на 18 и сексуалното напрежение оформя триъгълник. Интересен обрат е самоотлъчването на Рон и танцът на Хари и Хърмаяни на фона на "O Children" на Ник Кейв.

Даниъл Радклиф не е дръпнал много от първите филми, но Ема Уотсън е. Девойката е станала изящна жена, а актьорските й умения и бъдещите избори на сценарии ще я поведат (надявам се) по пътя на Натали Портман.

Най-внушителна обаче е кратката анимационна интерлюдия с приказката за тримата братя и даровете на Смъртта. Решен в тон сепия и предимно в сенки и полусенки, този 5 минутен филм във филма, дело на аниматора Бен Хибън е свързващото звено, което осмисля всичко.

Втора част идва през юли 2011 г.

4 коментара:

vengerer каза...

И на мен в началото ми хареса много, но сега - след като е минала първоначалната еуфория - се убеждавам за себе си, че Йейтс е най-безличният режисьор.

Като погледна назад в миналите филми, първите спомени от Крис Кълъмбъс са за откровено детското настроение в 1 и 2 част. В ЗоА Алфонсо Куарон вкара мрачната атмосфера, с което и ще го запомня, а четвъртата част Майк Нюел се върна малко към шаренийката, но приключенският дух витаеше във въздуха.

За жалост, когато погледна последните три филма... ами нищо. Не мога да ги отлича с нищо, да позная, че са режисирани от друг. Или може би това е единственото, с което ги отличавам... с тяхната беличност :)

Мая каза...

Като самостоятелен филм "Harry Potter and the Deathly Hallows" бива. Даже е доста добър. Но според мен за филм по книга (и то толкова популярна) не е толкова успешен. Нека не подминаваме факта, че са доста хората, прочели книгата и решили именно за това да гледат филма. Неточностите, които има спрямо хартиената версия на историята са по-скоро дразнещи, отколкото объркващи. Този филм обаче носи лошото наследство на предишните два (поне). Имам предвид това, че в тях са изпуснати герои, което прави някои от сцените малко нелогични и странни за непрочелите книгите (Защо Бил се запознава чак сега с Хари? Защо при всички тези мерки за сигурност, героите не носят никъде мантията невидимка, която има толкова важно значение за действието по-нататък? Защо променят причината за разпознаването на Хари от смъртожадните още в началото – все пак и използваната магия също е от съществено значение за по-нататъшното развитие на историята.) Същевременно във филма са махнати доста значими моменти от книгата (донякъде разбираемо – не могат да включат всичко), някои сцени са ненужно добавени, а "сексуалното напрежение" – твърде засилено спрямо книгата.

Както си личи не съм особено очарована от филма. Нещо положително, което бих казала за него е, че обхваща само половината книга и така в тези 2 часа и нещо действието има възможност да се разгърне напълно. Друго хубаво нещо са красивите сцени и подходящата музика за фон. И държа да кажа, че филмът със сигурност е по-добър от бозата, която бяха представили като екранизация на шестата книга.

И нещо последно, което искам да вметна и което няма много общо с качеството на самия филм: субтитрите бяха ужасни. Общо взето нито едно от имената на по-второстепенните герои не беше написано правилно. Личи си доста ясно, че преводачите на субтитрите не са дори хвърлили едно око на книгата/книгите. В противен случай защо биха написали „апартиране” вместо „магипортиране” (още в предния филм го имаше)? Или „сначери” вместо „похитители”. (С последното направо „избиват рибата”.) И докато тези, които гледаме филма без субтитри и/или познаваме книгата сме наясно за какво става дума, то какво да правят онези, които разчитат единствено на субтитрите?

/Извинявам се за дългия коментар, но ми се искаше да споделя и своето мнение за филма на място, където повече хора ще могат да го видят и да преценят предварително дали си струва да го гледат./

Tataf каза...

Много подробни и информирани мнения.Личи си, че сте чели книгата и имате отношение.Благодаря!
Куарон е истински майстор и auteur и почеркът му винаги е разпознаваем. Йейтс ми се вижда като наемник, което е взет да свърши работата, без претенции за авторство. Занаятчийската, малко! Иначе има талант и ми харесват изборите, които е направил за филма.
Сексуалното напрежение лично на мен ми харесва, но аз не съм чел книгата :)Мисля, че е нужно за да се разгърнат персонажите.
Поздрави :)

Tataf каза...

още нещо по отношение на превода и аз съм малко краен. Много проятно бях изненадан, когато преводът на филмовите субтитри на Властелина... беше максимално вдъхновен от чудесния превод на Любомир Николов.