Американецът
Режисьор: Антон Корбейн
Участват: Джордж Клууни, Текла Ройтен, Виоланте Плачидо
Едва ли има друг филм в актуалната история на популярното кино, който да започва толкова безмилостно. Джак (Клууни) застрелва трима души в уединението на шведски снежен пейзаж. Сред убитите е и жената, с която преди минути е правил любов. След като е убил двама, Джак я изпраща до къщата да звънне на полицията и я застрелва в главата. Антигероят е представен ефектно и мигновено ни става любим. Напомня веднага за Делон в Самураят и за Лий Марвин в Point Blank.
Професионалистът е изпратен в Абруцо, Италия, където да се покрие. Малкото, хълмисто и каменно градче го приютява в спартанско обиталище, директна препратка към градската пещера на самурая Делон на Жан–Пиер Мелвил. Пространството на стаята, павираните улички на градчето, вътрешността на колата, студенината на италианските планини, криволичещите завои на пътя са използвани за характеризиране на самотника Джак. Професионалният убиец няма друг път освен самотата на заниманието си. За целите си Джак използва всичко и държи на дистанция всеки, което го прави още по-достоверен. Тъгата в очите му е съвсем истинска. Развитието към човечната му страна не е неочаквано, но става плавно и не натрапчиво. Към края на филма вече сме убедени, че въпреки цялата си суровост, Джак има чувства. Емоционалната му страна е катализирана от малко клишираният образ на „проститутката със златно сърце”. Виоланте Плачидо (не някоя друга, а дъщерята на самия Корадо Катани от Октопод) излага на показ актьорски талант и тяло с формите на класическа италианска красавица от филмите на 60-те и 70-те.
Клууни е толкова „неКлууни”, колкото едва ли е бил в някой друг филм. Цялата кариера на красавец, сваляч и любимец изведнъж се изпарява. Това е първата роля, в която му се налага и удава да играе, а не просто да разхожда симпатичната си физиономия по екрана. Още една червена точка за филма.
Режисьорът Антон Корбейн ни е познат отдавна от клиповете на Depeche Mode, U2, Joy Division и Metallica, както и от многобройните си фотографии. Цялото му фотографско умение е вплетено в композицията на всеки един кадър, плавното движение на камерата, интересните общи планове. През цялото време Корбейн извайва формата без да жертва съдържанието.
„Американецът” скъсва връзката със заглавието си и оставя усещането за бавен, красив и някак много европейски филм.
Режисьор: Антон Корбейн
Участват: Джордж Клууни, Текла Ройтен, Виоланте Плачидо
Едва ли има друг филм в актуалната история на популярното кино, който да започва толкова безмилостно. Джак (Клууни) застрелва трима души в уединението на шведски снежен пейзаж. Сред убитите е и жената, с която преди минути е правил любов. След като е убил двама, Джак я изпраща до къщата да звънне на полицията и я застрелва в главата. Антигероят е представен ефектно и мигновено ни става любим. Напомня веднага за Делон в Самураят и за Лий Марвин в Point Blank.
Професионалистът е изпратен в Абруцо, Италия, където да се покрие. Малкото, хълмисто и каменно градче го приютява в спартанско обиталище, директна препратка към градската пещера на самурая Делон на Жан–Пиер Мелвил. Пространството на стаята, павираните улички на градчето, вътрешността на колата, студенината на италианските планини, криволичещите завои на пътя са използвани за характеризиране на самотника Джак. Професионалният убиец няма друг път освен самотата на заниманието си. За целите си Джак използва всичко и държи на дистанция всеки, което го прави още по-достоверен. Тъгата в очите му е съвсем истинска. Развитието към човечната му страна не е неочаквано, но става плавно и не натрапчиво. Към края на филма вече сме убедени, че въпреки цялата си суровост, Джак има чувства. Емоционалната му страна е катализирана от малко клишираният образ на „проститутката със златно сърце”. Виоланте Плачидо (не някоя друга, а дъщерята на самия Корадо Катани от Октопод) излага на показ актьорски талант и тяло с формите на класическа италианска красавица от филмите на 60-те и 70-те.
Клууни е толкова „неКлууни”, колкото едва ли е бил в някой друг филм. Цялата кариера на красавец, сваляч и любимец изведнъж се изпарява. Това е първата роля, в която му се налага и удава да играе, а не просто да разхожда симпатичната си физиономия по екрана. Още една червена точка за филма.
Режисьорът Антон Корбейн ни е познат отдавна от клиповете на Depeche Mode, U2, Joy Division и Metallica, както и от многобройните си фотографии. Цялото му фотографско умение е вплетено в композицията на всеки един кадър, плавното движение на камерата, интересните общи планове. През цялото време Корбейн извайва формата без да жертва съдържанието.
„Американецът” скъсва връзката със заглавието си и оставя усещането за бавен, красив и някак много европейски филм.
Публикации
8 коментара:
Ако не беше Клууни, филмът нямаше изобщо да струва.
Трябва да му се отдаде заслуженото - успява по един "дълбок" начин да изиграе характера на героя си. Действието за мен можеше да бъде една идея по-бързо - на моменти човек се изнервя от застиналостта, в която попада.
Краят е малко изненадващ и суров, но добре направен - зрителят продължава да прехвърля някои моменти и след края на филма, искайки му се да не приключва така.
Калоян
Много добър обзор, Коки!
Понякога ми липсват такива бавни филми и точно затова ми хареса. Европейски някак е.
Ей, най-после да видя някой да му напише правилно името на тоя човек! :) Аз страхотно се възхищавам на фотографиите му, Контрол обаче малко наникъде ме остави и сега тоя направо не смея да го гледам.
Пък и Клууни... Макар че Клууни всъщност ми разколеба скептицизма още в "Майкъл Клейтън" - беше толкова достоверно опърпан и уморен изпод цялото адвокатско лустро.
Радвам се на завръщането на ревютата не-с-тирета. :)
Аз много държа на правилността на имената. Нещо като принцип :)
Контрол не съм гледал, но визуланият му стил в клиповете и тук е много красив. Гледай го и после сподели, че ще ми е интересно. Ти обикновено влизаш толкова дълбоко, колкото на мен не ми стигат силите :)
Писането на текст, без текст ми е много любимо. Та затова му се отдавам по-често.
Радвам се, че оценяваш по-дългата форма :)
П.С. Гледах Пътят, след това отново четох ревюто ти на книгата(без да чета самата книга). Филмът много ми хареса, за ревюто ти, нямам думи :)
Сцената с Виоланте до реката е жива прелест. Чисто сюжетно обаче имаше някои алогизми и клишета, които трудно прегълтнах. Проститутката беше по-малкият проблем. Католическото отче (с греховен син заченат в една удобно вместена в скрипта градинка) е образ, който тук не само, че нямаше никакво по-оригинално излъчване, ами и не стана ясно за какво изобщо е там.
Наистина ли е толко трудно да откриеш, причакаш и отстреляш един американец "скрил" се в селце със 150 кирпичени къщи. Мен да ме бяха пратили с един манлихер, подпитвам на първата седянка, спотайвам се на 10 крачки от входа и пишете Джордж пътник. Краят пък е отвсякъде плачевен. Първо - защо Павел отстрелва Матилде и защо точно преди тя да отсреля Джордж?! Логика? Ми не ни трябва, ние сме почитатели на стилистиката. Второ - защо Павел се изправи в цял ръст на два метра от нашия човек преди да стреля, а не остана прикрит на сигурно. Божа работа, професионалистите сигурно така си вършат работата...
Голям потенциал имаше в тоя филм и част от него успя да го реализира, но фактът, че подходи толкова скодоумно по отношение на сюжета, ми прецака по-голямата част от потенциалния кеф.
Въпреки това Thekla Reuten рулираше. :)
Да, сценарно беше доста предвидим и щипката католическа вина беше ненужна, но визуално е много завършен и приятен за гледане. Личи си, че режисьорът първо и преди всичко е фотограф.
Виоланте беше истинско откровение в няколкото епизода, в които показа всичко. :) А първото появяване на Текла беше фамозно. Класата си личи дори и под строго официалните дамски костюми. :)
Където е Текла, пак ще тече! :D
Публикуване на коментар