Alice in Wonderland

Алиса в страната на чудесата (2010)
Реж. Тим Бъртън
Участват: Мия Вашиковска, Ан Хатауей, Джони Деп, Хелена Бонам-Картър, Криспин Гловър и гласовете на: Алън Рикман, Стивън Фрай, Майкъл Шийн, Кристофър Лий, Тимъти Спол.

Бе сгладне и честлинните комбурси,

тарляха се и сврецваха във плите,

съвсем окласни бяха тук щурпите,

и отма равапсатваха прасурси.

Из "Джабъруоки" (Алиса в огледалния свят)

Накратко(никога не се получава):
Признавам си, че хванах книгата на Луис Карол, само заради стихотворението "Джабъруоки" и неговото обяснение. Оригиналната игра на думи ме заплени и взех, че изчетох цялата книга. На български и после на английски. И на двата езика не ми хареса. Изглежда като страшна приказка, която иска да бъде алегория на викторианска Англия, но не й стиска да бъде нито много мрачна, нито поучителна.

След лекото съмнение, съпътстващо логото на Дисни, ме обхвана оптимизъм, когато с началните няколко сцени Тим Бъртън се опита да преодолее гореспоменатите недостатъци и да направи модерен шедьовър, който ще се цитира години напред във важни критически трудове. Но вместо това получих объркано триизмерно препускане сред една, признавам си красива, Страна на чудесата.

Има ли недостатъци?

• Триизмерността е абсолютно ненужна. Три-дето прави филма, тъмен, цветовете, убити, а цялата картинна красота на страната на чудесата се стопява. Силата на картините не в това да се пресегнат през рамката и да те фраснат по носа (макар някои да могат да го направят), а да си седят на разстояние, от което можеш да им се удивляваш.
• Алиса. Алиса вече не е малко момиченце, а отракана двайсет годишна мома за женене, което иначе не е недостатък, ако ставаше дума за този филм за възрастни. Алиса трябва да е малко момиченце, иначе цялата история става още по-голяма безсмислица, отколкото е.

А предимствата, какви са?

• Тим Бъртън е свръхталантлив художник на шантави истории, а няма по-шантава история от Алиса. Дори с посочените слабости Алиса е приятно и забавно зрелище.

Тери Гилиъм – Тим Бъртън:
2:0
Тери Гилиъм на два пъти сгази литературния материал на Карол и го пусна през собствения си откачен поглед. Макар че ще гледате Алиса въпреки всичко, хвърлете две (или четири) очи на Джабъруоки (1977) и Земята на приливите (2005).