Barcelona part V - различни градски елементи

Барселона част 1 - места.

Барселона част 2 - хора.

Барселона част 4 - надписи


Изящно груба сутеренна решетка


No Country For Old Clowns!


Функционираща градска чешма


Тротоарни плочи по дизайн на Гауди


Чудесно хрумване - показалец на Маршрута на модернизма. Следвайки червените точки по паважа се придвижваш по Маршрута в Eixample.


Образователно-указателна таксономична табела. Ако не знаеш видовете на дърветата в града, ето начин да ги научиш.


2 в 1.


21 век започва уверено да управлява!


Интелигентно решение! Когато знаците не се употребяват поради ремонт на улицата или нещо подобно, се закриват с найлон, за да не объркват шофьорите.


Логото на метрото е изчистено, информативно и се вижда отвсякъде.


"Тук можеш да влезеш". В Готическия квартал движението по тесните улици се е регулирало с такива знаци. Орнаментални и информативни, почти невъзможна комбинация


Можеш да газиш тревата, но пуделът ти не!


Жилищна зона! Бащите могат да ритат топка със синовете и колите си.


Този змиевиден знак ми е малко неясен. Предполагам указва, че улицата напред не е права, а се извива.


Почетен знак в тротоара пред "заслужила" аптека. "На аптека Надал, за всички нейни години в служба на града"




Различна форма, едно съдържание. Интересно как шахтите са точно на равнището на асфалта, нито по-долу, нито по-горе.


I see a red door...!


Два свята!


Водата в пристанището явно е доста чиста.

Обещаващ късометраж!

Кристофър Холмс е млад и напредничав режисьор и продуцент, със собствена продуцентска компания. Компания е силно казано. Просто собствено студио, в което снима късометражни филми.

Най-добрият му филм и забавно роуд муви Кралят на пътя, печели през 2002 Фестивала в Сан Диего. Може да се гледа целия по-долу:

King Of The Road from Christopher Holmes on Vimeo.

Barcelona part IV - Надписи

Първа част на снимките от Барселона - места.

Втора част на снимките от Барселона - хора.


Англичани, подготвящи се да се забваляват като, хм.. англичани


Обама е навсякъде!


Фалическа пощенска кутия


Д-р Кондом! Не е ясно каква точно е практиката му.


Зона за игри за инфантилни? Всъщност на каталунски infantil значи дете.


Моля не изхвърляйте чужденците в тоалетната! Явно и в други езици буквалният превод предизвиква интересни ситуации.




Интелигентно пакетирани строителни отпадъци, чакащи да бъдат отнесени.


Блестящ пример за глобализация!. Рио де Жанейро граничи на юг с Дакота и на югоизток със Спарта.


Барселона всъщност е Карселона (затвор) за местните. Tourist -terrorist!


Какви проблеми имат хората!


Станцията на метрото - Драсанес прилича на визията на Кубрик за космическата станция в 2001. Една одисея в космоса.

Used Cars

Стари коли (1980)
Реж. Робърт Земекис
Участват: Кърт Ръсел, Джак Уордън, Дебора Хармън

Когато режисьорите бяха искрени

Има един етап от живота на всеки режисьор, когато той може да бъде искрен. Толкова искрен, че да прави филми само за собствен кеф. Филми, в които няма особен смисъл, но са чудовищно забавни и ценни за гледане дори и тридесет години по-късно.

Такъв филм в кариерата на Робърт Земекис е Стари коли. Кариера, която потегля скоростно напред със Завръщане в бъдещето, блъска се в бетонна стена със Смъртта й прилича, инвалидизира се с извращението Форест Гъмп, частично се реабилитира с Контакт, за да се погребе завинаги с Корабокрушенецът.

Кърт Ръсел е Руди Русо, продавач на коли, който събира пари, с цел да си КУПИ номинация за сената. За да събере парите връща киломентражите на колите, боядисва таксита и пожарникарски коли и ги продава за нормални коли, залепва с дъвка брони, представя се за националността, от която е купувача и би надприказвал и радио, за да му продаде кола. Руди е еманация на предприемача-шмекер-политик, който ще направи всичко и ще каже каквото и да е, за да постигне целите си. Земекис едро рисува истинския образ на политика, без излишни деликатности. Мотивацията за влизане в политиката е изцяло материална, а механизмите за постигане неограничени. Всички паралели с България не са случайни.

Безсрамен, безвкусен, сексистки, пълен със стереотипи, с прозрачен сюжет, филмът е толкова забавен и изобретателен, че чак ми идва да изляза с констатацията на пенсионера:
„Едно време какви филми имаше, ехее! Вече не ги правят като едно време!”.
Май наистина е така!

The International

Интернешънъл (2009)
Реж. Том Тюквер
Участват: Клайв Оуен, Наоми Уотс

За какво се разправя:
Заплетена конспиративна история за оръжие и влияние, кръстосваща няколко континента.

На кой му пука?
Теорията, че някой, някъде инвестира много пари във война, само за да държи бъдещето на останалите в подчинение, е универсална и май не е само теория.

И какво от това? Конспирации колкото щеш…
Интернешънъл не е обикновена теория на конспирацията. Обогатена е с теми като личното посвещаване на кауза и отчуждението, което то предизвиква, професионализма в работата (особено на наемния убиец) и надеждата, че само споделените усилия на „добрите” биха могли да преодолеят „лошите”.

Добре, но за какво е всъщност?
Всъщност е за усещането за всемогъщество и безнаказаност, което големите пари предизвикват.

Добър ли е?
Доста, въпреки че второ действие се проточва повече от необходимото, а трето е сбито и леко недостоверно. Том Тюквер изкривява иначе американизираната история, през европейския си поглед и създава един много красив и интелигентен филм. Всъщност Тюквер, а не von Wanker е голямото европейско име в киното в момента. А има и Наоми Уотс!

Gran Torino

Гран Торино (2008)
Реж. Клинт Ийстууд
Участва: Клинт Ийстууд!

Целият филм с по-малко думи, отколкото има в това изречение:
Do You Feel Lucky, Punk?!

По-точно:
Уолт Ковалски (Ийстууд) е от старата школа. Всъщност той Е старата школа! А, старата школа, както всички знаем, е много-много по-добра от новата такава.

Прилича ли на нещо?
Прилича на опит за изкупление на Мръсния Хари.

Има ли CGI къртици?
Няма. Но гласът на Ийстууд идва от толкова далечно, мрачно и сухо място, че може да накара гласа на Смърт на Тери Пратчет да звучи като изнервен фалцет, който се оглежда притеснено през рамо.

Колко лош е всъщност?
Изобщо не е лош, а тъкмо напротив. Ийстууд си прави кефа да изиграе още веднъж персонаж, който е играл непрестанно през 50 годишната си кариера, по сценарий, подходящ само и единствено за него, във филм построен на едро, без излишни странични разсейвания.
Мръсният Хари/Уолт Ковалски е преминал през живота направо и напред, без да се спира или отклонява от пътя, който сам си е избрал, по ненарушими вътрешни правила. Сам избира и края си. А, краят на живота му е изкупление за всички отчуждени любими хора и всички собствени железни правила, които е трябвало да наруши, а не го е направил.

Дали да го гледам?
Сигурен съм, че вече си го гледал, но ако още не си, побързай!

Star Trek: The Future Begins

Стар Трек: Бъдещето започва
Реж. Дж. Дж. Ейбрамс
Участват: Крис Пайн, Закъри Куинто, Ленард Нимой, Уинона Райдър, Саймън Пег, Карл Ърбън и останалите от кают-компанията

Целият филм с по-малко думи, отколкото има в това изречение:
Live Long and Prosper!

По-точно:
Спок и Кърк се веселят из Вселената, подъл ромулан го отнася.

Прилича ли на нещо?
Прилича на Стар Трек, надрусан с кокаин, заснет от режисьора и операторите на Lost, между две серии на последния.

Има ли CGI къртици?
Има страхотни CGI на животинка, която небрежно гони Кърк из ледена пустиня. Има страхотни експлозии на фотонни торпеда, а Ентърпрайз и ромуланският кораб са истинска симфония.

Колко лош е всъщност?
Освен плоско драматичното начало със смъртта и саможертвата, всичко останало е забързано препускане, шеметно телепортиране, бой и експлозии, което не е чак толкова лошо…, ако ставаше дума за друг един филм. Но Стар Трек, в който загадъчна червена материя е наречена просто „червена материя”, а не например „трилитий”, не е точно Стар Трек филм. Повече старание в сценария, нямаше да навреди на Дж. Дж. Ейбрамс в опита му да рестартира поредицата. Всъщност опитът е успешен, но по ейбрамсовски. Всичко най-важно от стария Стар Трек е някак претупано между експлозиите. Либералната философия на Джийн Родънбъри е пратена в отпуска за сметка на don’t-fuck with-me-I’m-the-fuckin-action-hero философията.

Дали да го гледам?
Естествено, че да! Не би искал да пропуснеш завръщането на Ленард Нимой, прекрасният Терънс Стамп, който като че ли е вулкан по произход, Уинона Райдър в ролята на майката на Спок, Саймън Пег като Скоти и абсолютната Зоуи Салдана в ролята на Ухура (ох, да ми паднеш на …).
Така че ... Energize!