Sinead O'Connor - Fire On Babylon

Почти биографична песен на Sinead за отношението към нея като дете.
Видеото е от 1994 и е режисирано от Мишел Гондри.
Текстът е тук.

Slumdog Millionaire

Slumdog Millionaire (2008)
Реж. Дани Бойл
Участват: Дев Пател, Фрейда Пинто, Анил Капур

Не ми хареса:

• Защото е преднамерено оптимистичен, вместо да е мизантропски, както си трябва;
• Защото е просташко мизанторпски – публиката в Стани богат се хили, подигравайки се на бедността на участника, водещият постоянно го обижда;
• Защото това не е никакъв „Стани богат”.(Spoiler Alert!) Какъв е този въпрос за 20 милиона рупии – „кой е третият мускетар?”, какви са тези смешни въпроси преди това? Аааа…
• Защото въпреки че започва като обещаваща социална критика, завършва с обидно елементарно избавление;
• Защото представя картина за живота в Индия, която дава измамна надежда, че изходът е само на една ръка разстояние;
• Защото не е стоически, като цялата философия на Ганди, а е пречупен през западната представа за изход;
• Защото не е сниман в Edinburgh. Ако беше сниман там щеше да е по-достоверен.
• Защото Дани Бойл е седнал и си е казал, дай да направим Амели Пулен в Мумбай като забъркаме всички познати за средния западен зрител индийски маркери – бедност, Тадж Махал и колцентрове (същото важи и за България, но без Тадж Махал). Да прибавим американски туристи, които хвърлят по сто долара заради маслинените очи на Джамал и красиви като картина момичета с тежка съдба.
• Защото сюжетът му е квинтесенция на Боливуд.
• Защото е най-надцененият филм в последните години (без да броим Джуно).

The Wrestler

Кечистът (2008)
Реж. Дарън Аронофски
Участват: Мики Рурк, Мариса Томей, Ивън Рйчъл Ууд

Годината е 1993 г. и учениците подготвителен „Е” клас на Езикова гимназия имат час по физическо. Предишният ден момчетата са гледали на VHS запис на Кечмания VIII с няколко епични мача, противоставящи Мачо Мен и Рик „Светкавицата”, Гробаря срещу Джейк „Змията” Робъртс и Сид Джъстис срещу Хълк Хоган. Младите им тела са обзети от трепетна възбуда и напрежение в опита да повторят някои от ходовете. Един грабва друг и му прави суплекс върху мекия дюшек във физкултурния салон. Трети скача от шведската стена върху четвърти, който се отдръпва в последния момент. Без паника всичко е режисирано, точно както и в „професионалния кеч”. Момчетата се забавляват и си тръгват без никакви контузии, а с няколко адреналинови спомена и бързат да гледат следващия видеозапис от следващ турнир – Кралска битка, Оцеляване или някоя друга. До 1997 са изгледали огромно количество мачове с участието на повече от 20 различни кеч „звезди”.

11 години по-късно, докато пиша този текст от участниците в Кечмания, които нашите момчета са гледали са останали около половината. Другите, сред които: The Big Boss Man, Bam Bam Bigelow, Curt Hennig – “Mr. Pefect”, Earthquake, Andre The Giant, Yokozuna, British Bulldog и т.н. са мъртви по най-различни причини. Най-честата е инфаркт, поради дългогодишна употреба на стероиди и обезболяващи заради множеството контузии. Тъжно, но факт.

Абсурдното ни влечение към „хляб и зрелища”, ни превръща в ненаситни наблюдатели на поредица от трагични герои, които трябва да умрат за наше забавление. В случая с кеча си тръгваме успокоени, че всичко е нагласено, без да подозираме, че зад героичните персонажи истинските хора кървят съвсем наистина.

Такъв персонаж е Ранди „Таранът” Робинсън, легендарен кечист в заника на кариерата си. В ролята блести Мики Рурк, прекрасно обобщаващ всички персонажи, които не са се отказали, докато са на върха и затова са пропаднали до дъното. Прекрасна Мариса Томей, в ролята на Касиди, застаряваща стрийптизьорка и обобщение на най-гадното в мъжкото отношение към жените – ейджизма. Прекрасен, почти документален изказ. Прекрасни, антихоливудски ъгли на снимане. Прекрасен Аронофски, който еволюира от самоцелен снимач на шантави историйки в истински автор, който има да каже нещо.

А той има да ни каже доста тъжни неща. Разказва за постоянната борба между старото и новото. За съпротивата на всяка промяна. За окопаването около единственото, което ни остава, когато интимният ни и външният свят са се сринали безвъзвратно. Островът (от предишния ден), който е на една дължина разстояние, но до който не можем да стигнем, защото сме изгубили възможността да плуваме в променените от течението на времето води.

Humans are among us

Ето как се прави ефектна реклама с любов към жанра.
Саачи и Саачи Милано за Sci-Fi Cahnnel.

Advertising Agency: Saatchi & Saatchi Milan, Italy
Creative Director: Agostino Toscana
Art Director: Luca Pannese
Copywriter: Luca Lorenzini
Illustrator: Mike Koelsch
Published: February 2009