Четвъртък, Януари 29, 2009

В Ганковото кафене обсъждат Дзифт



След като най-добрият български филм в последните 100 години излезе в сайта на една бананова република (кредит за лафа на Ненко), управлявана от Еди Мърфи, се нароиха коментари на обещаващите бъдещи и настоящи български moviegoers. От 60 коментара към момента на написване на настоящия текст около 15 са заявили, че са го гледали в кино, което е глътка свеж въздух. По-интересни са останалите, които смело коментират.

Изследователите на динамиката на социалното развитие, предпочитанията и нагласите биха могли да напишат по няколко дисертации, анализирайки коментарите под някой филм.

Ето няколко прелюбопитни коментара, групирани фриволно по общи признаци. Правописът е на авторите, bold-ът е от мен.

Група 1
Сериозни зрители - характеризират се с поглед, генерализации и иновативни предложения за бъдещето на българското кино:
„Ще кажа няколко думи за филма за да съм кратък и ясен... Безсмислено вулгарен, слаби актьори (освен може би главния и Джоко Росич разбира се), твърде прeдвидим сюжет... Филмът за мен е слаб и това, че е български няма да ме накара да го възхвалявам излизшно или пък да си спестя критиката. Не казвам да не го гледате, но аз лично съм доста разочарован.”

„Ако в тази посока ще се развива българското кино, а именно да прави бледи кражби на холивудското и европейско кино, каквото всъщност представлява ДЗИФТ, то аз не бих го подкрепил по какъвто и да е било начин... Аз лично повече бих се зарадвал да видя един хубав римейк на "Хан Аспарух", а не да им слушам за "лайната" и "ушната кал"!”

„Прилича на филмиран комикс по български.Малко Тарантино,малко лафове а-ла Реймънд Чандлър,малко Града на греха Абе пак ще чакаме -следващия моля А този беше май излишен”

“Според мен (лично мое мнение) , от съвременните БГ филми най добър е Бунтат на Л.”
Група 2
Наблюдателни деконструктивисти, характеризират се с разпокъсана структура и набито око
„Толкова хвален и прехвален а такъв боклук.
Роман на дървената философия.”

„Хайде скачайте мазохиститеееееее....
незнам за вас но филма е пълна боза аз мисля че не си струва изгубеното време... И все пак това си е мое мнение...и на много други хора но както и да е не си СТРУВАААААААА”

„Наистина очаквах повече от тая прехвалена и безкрайно рекламирана творба на БГ/USA кино.Погледнах и мисля,че като няма друго на BG пазар,като БГ кино, става.
Един слаб проблясък в тунела на затъналото в Дзифт БГ кино.
Иначе с Дзифт е омацан и сценарии,и режисура с изключение на две-три актьорски изпълнения.
Ами който плаща,той си го прави....”

„ами изгледах филма и мога да кажа че 1-во добре е че има опити за възраждане на бг-кино.но не бих казал че това е начина.посредствен сюжет и не много добре представен както от актьорска игра така и от към режисура пък да не говорим за операторско майсторство.има 1 сцена кадето Молеца и Богомолката правят секс.за момент се вижда членът на актьора който е под задника на актрисата а по принцип трябва да е другаде и никой да не може да го види.погледнете внимателно и ще забележете.според мен оператора тук не си е свършил работата.този релийз не съм го теглил но теглих предишния който беше но не разбрах защо след като го бяха качили на другия ден го нямаше.беше черно бял и този ли е така.”
Група 3
Обикновени кръчмарски мебели – argumentum ad hominem
„Общо взето е скапан филма. Чудят се тъпите ни режисьори кви драми да измислят, като нямат пари за екшънче. А що тоя глупак не взе пример от резаците и не направи няква съвременна версия на Бай Ганьо. Подобно на Реджеп. Колко култов филм е това реджепа. Имаме комици, имаме актьори, праснете една комедия д е а да се посера от смях, не да слушам за някви пръдни, да гледам голи български курвички и как някъв пич яде говна. ще те е*а и българската идиотщтина.”

„Не очаквах нещо велико, но мислех, че поне ще става за губене на време. Ма то баси ТЪПОТИЯТА, от всичките актьори двама да стават (другите все едно са хипнотизиране и си говорят репликите без да влагат чувство). Малоумен сценарий, а за режисура няма да говорим. Кво толкова го хвалиха, поредна българска издънка. Сигурен съм, че тези дето го защитават, го правя само защото е български (пишат се за патриотчета),ако беше някакъв руски, да са му теглили майната. НЕ ГО ГЛЕДАЙТЕ !!!”

„Защо се базикате с човека, може да е глух и да му трябват субтитри... но като гледам може и малумен(от фр. mal-лош. Лошоумен - бел. на автора на настоящия текст) да е... кой знае?!Инак за филма - отличен. Не може и не бива (поне според мен) да се сравнява с класиките от "онова време" когато е имало БГ кино, но определено е глъдка свеж (лай*ан) въздух. А за езика, който не му допада - да не гледа...
На мен страшно ми хареса стила на изразяване, особено Калчо и откриващата сцена - култова, просто култува.......”
Група 4
Национално-патриото зрители – най-големите!
„ако някой му е останала поне капка национална гордост, няма да му хареса.”

„Аз гледах филма на кино, само защото е българкси и в мойте представи трябва да се подкрепяме... Не е нещо усобенно но е интересно начало. Съжалявам че, някой от вас са се изказали толкова критично и много бих искал да си направим един малък диалог по темата ... нека който смята че, има по добра идея да ми пише на mailа ще съберем идей и ще видим дали някой се интересува а, и дали и вие можете да ги защитите..... Нека спрем, да критикуваме, и да започнеме да даваме ние идей... Това е продуктивно а, другото е просто неумесна критика която найстина не ние нужна на нас Българите”

“Не знам дали забелязахте, НО...
В този филм има двама главни герои, около които се развива действието, а останалите, обикновените българи с които главните герои имат вземане даване са представени като някви идиоти.
Как може някой да се кефи на този филм, който директно му заявява, че нормалния българин е малоумен? Вие няква гордост имате ли бе? Представете си, че този филм беше американски, отнасящ се за България и Българите. Щяхте ли така да му се радвате?
И още нещо, нашето чуждестранно правителство прави всичко възможно да ни смачка. Това е един от начините, финансирайки и рекламирайки подобен филм.”

В края на този пределно снобски текст, не мога да пропусна да не се посмея на интелектуалната, социална и професионална специфика на българския зрител. Разнопосочността на вкусовете е впечатляваща, профилът на гледащите обнадеждаващо шарен. Ако може да се направи някакъв извод от гореописаното, то е че трябва да се жали елегантното ухо и око на зрителя – можеш да се злорадстваш на курвите в американските филми, но когато ги видиш в собствената си къща, става лееко неприятно, включително и в национален мащаб (пр. изложбата Ентропа на чешкия художник).

Нека в бъдещите български филми, актьорите не си слагат членовете под задниците на актрисите, а "по принцип другаде". Нека бъдещите български режисьори, попият малко от "класиките от "онова време", когато е имало БГ кино", да понатрупат "идей"(любимата ми правописна грешка).

А, да и ако може, един римейк на хан Аспарух. "Култуво", просто "култуво"!

Вторник, Януари 27, 2009

The Curious Case of Benjamin Button



Любопитният случай с Бенджамин Бътън (2008)
Реж. Дейвид Финчър
Участват: Брад Пит, Кейт Бланшет, Джулия Ормонд, Джейсън Флеминг, Тараджи Уилсън, Елиас Котеас.

Коледа и Нова година е времето, в което най-много имаме нужда от сгряващи сърцето послания, които да изтикат в ъгъла или временно да потиснат бълбукащата депресия, причинена от комбинацията на гадно време и натрупани през годината впечатления, че всичко е безсмислено. Какво по-добро време от това за премиера на любовна история, вплетена в разбирането ни за време и обещаваща въпросните послания. „Любопитният случай на Бенджамин Бътън” е история за бебе, родено като старец, което докато расте се подмладява на фона на гаргантюански епичен декор, разтеглящ се от 1918 до 2006.

Всъщност най-любопитното в Бенджамин Бътън е заглавието. Всичко останало сте го гледали вече във Форест Гъмп. И това не е случайно, сценарият и на двата филма е на Ерик Рот, който види се си има една-единствена пушка, с която да стреля по чичо Оскар, сменяйки патроните веднъж на десетина години.

Бътън е Форест Гъмп минус девиантната емоция, всъщност минус всякаква емоция. Бенджамин Бътън е най-емоционално осакатеният персонаж, който съм гледал наскоро – по-дървен от Пинокио и по-безизразен от електрически стълб. Тежката работа, войната, разговорите с първата любима, смъртта на майка му, осъзнаването кой е баща му, невъзможната мечта по голямата любов преминаха покрай Бенджамин, без по лицето му се сгъне трапчинка, повдигне вежда, камо ли да пророни сълза. Спокойно в ролята можеше да влезе и Стивън Сегал. Всъщност Пити не е виновен, персонажът му е така написан, че в него няма нищо интересно, нито чувство за хумор, нито намек за интелигентност. „Най-любопитното” е, че се е родил старец и ще умре дете. Всичко останало, дефиниращо го като човек в краткия промеждутък между живота и смъртта, липсва.

Ако човек е живял в пещера и не е гледал нито един филм на Дейвид Финчър би решил, че това не е лош филм на един много умел режисьор, който е овладял занаята до съвършенство. Има няколко визуално изящни сцени, които те оставят без дъх, но финалният вкус е леко сладникав и ужасно нефинчъров. Мисля, че имам пълното право да очаквам филм на Дейвид Финчър:
Познавайки Финчър очаквах филмът е да е много повече изследване на отношението към „любопитния случай” на Бенджамин Бътън. Приемането или отхвърлянето му, ролята която обществото му отрежда, отношенията с жените и дори научното любопитство към него. Социалната критика е много по-силна и винаги актуална тема, в която Финчър има безкраен опит, но все още би могъл да открие свободно поле, където да хвърли някой Тайлър Дърдън, Джон Доу или дори Бенджамин Бътън.

Уви, „Любопитният случай на Бенджамин Бътън” само повърхностно прелита над любопитното и важното и оставя впечатление за красива рамка, в която картината липсва.

Събота, Януари 10, 2009

Топ 5 филми за 2008

Тазгодишният ми топ е странен като миналогодишния. Появилите се тази година при нас оскарови победители не участват в класацията, защото излизат в каря на 2007. Иначе чудесни: Няма място за старите кучета, Източни надежди, Жертва на спасение и Ще се лее кръв.

И така:

1. In Bruges (В Брюж)
Абсурдна, но истинска история за двама наемни убийци, разказана в магичния Брюж (или in fockin Broozh, по думите на единия от убийците ?!). Абсурдът е инжектиран в истината и обратното. Абсурдът е сцената на която „нормалните” убийци разгръщат един след друг елементи от характера си, докато разкрият че всъщност дълбоко под тях са се спотаили по един чифт ангелски крила. Плюс тонове ирония и смела кино самоирония.


2. The Dark Knight (Черният рицар)
Разказ за мрачнoто, побъркано алтер его, което всеки от нас крие в себе си и което в зависимост от съпротивителните сили на характера би могло да придобие градивни или деструктивни размери.


3. Вики Кристина Барселона – Уди Алън Мачка!
Уди Алън е единственият, любимият ми киногений, който сладкодумно и различно разказва всеки път една и съща история.


4. Дзифт
Блестящ неоноар с антиутопични елементи и пълнокръвни убедителни персонажи, от България. Да, точно така, от България!


5. The Wackness (Смахнатост)
Разказ за черупката, в която всеки консервира копнежите си и отчаяната нужда от приятелско побутване в правилната посока. Плюс носталгия по 1994 г и истинския хип-хоп.

Honorable mention:

Be kind Rewind: VHS носталгия и любов към киното по френски.

Burn after reading – не успя да влезе в топа, защото в него не участват Стив Бушеми и Джон Туртуро, ако един от двамата или и двамата бяха вътре сигурно щеше да е поне на първо място.

Рамбо 4 – кръв, черва и жълтури. Мускули, автомати и никакви реплики. Чудесно!

Топ 5 на Разочарованието

Любов по време на холера – защото въпреки че в него са Бардем, Шакира и Легуизамо, липсва Маркес.

Праведно убийство – Филм, който събира Пачино и Де Ниро, не може да разчита на плоски обрати в сюжета, за да ни държи в интерес. Бързо, бързо да се забрави!

Hell Ride – защото въпреки че Тарантино се е разписал в него, е толкова тъп, муден, несвързан и комичен, че изобщо не може да се гледа. Едва достигнах до финала, псувайки принципа си винаги да гледам филмите до края.

Индиана Джоунс – Бедни, Македонски, защо не умря при Гредетин?!

Макс Пейн – Max Pain on the brain is more likely!

Приятна изненада:
Забраненото кралство – истинското продължение на Жега (а не недоразумението Праведно убийство), защото в него премерват сили титаничните Джаки Чан и Джет Ли, плюс фамозна бойна сцена между двамата. Моментална класика!