Used Cars

Стари коли (1980)
Реж. Робърт Земекис
Участват: Кърт Ръсел, Джак Уордън, Дебора Хармън

Когато режисьорите бяха искрени

Има един етап от живота на всеки режисьор, когато той може да бъде искрен. Толкова искрен, че да прави филми само за собствен кеф. Филми, в които няма особен смисъл, но са чудовищно забавни и ценни за гледане дори и тридесет години по-късно.

Такъв филм в кариерата на Робърт Земекис е Стари коли. Кариера, която потегля скоростно напред със Завръщане в бъдещето, блъска се в бетонна стена със Смъртта й прилича, инвалидизира се с извращението Форест Гъмп, частично се реабилитира с Контакт, за да се погребе завинаги с Корабокрушенецът.

Кърт Ръсел е Руди Русо, продавач на коли, който събира пари, с цел да си КУПИ номинация за сената. За да събере парите връща киломентражите на колите, боядисва таксита и пожарникарски коли и ги продава за нормални коли, залепва с дъвка брони, представя се за националността, от която е купувача и би надприказвал и радио, за да му продаде кола. Руди е еманация на предприемача-шмекер-политик, който ще направи всичко и ще каже каквото и да е, за да постигне целите си. Земекис едро рисува истинския образ на политика, без излишни деликатности. Мотивацията за влизане в политиката е изцяло материална, а механизмите за постигане неограничени. Всички паралели с България не са случайни.

Безсрамен, безвкусен, сексистки, пълен със стереотипи, с прозрачен сюжет, филмът е толкова забавен и изобретателен, че чак ми идва да изляза с констатацията на пенсионера:
„Едно време какви филми имаше, ехее! Вече не ги правят като едно време!”.
Май наистина е така!