Кечистът (2008)
Реж. Дарън Аронофски
Участват: Мики Рурк, Мариса Томей, Ивън Рйчъл Ууд
Годината е 1993 г. и учениците подготвителен „Е” клас на Езикова гимназия имат час по физическо. Предишният ден момчетата са гледали на VHS запис на Кечмания VIII с няколко епични мача, противоставящи Мачо Мен и Рик „Светкавицата”, Гробаря срещу Джейк „Змията” Робъртс и Сид Джъстис срещу Хълк Хоган. Младите им тела са обзети от трепетна възбуда и напрежение в опита да повторят някои от ходовете. Един грабва друг и му прави суплекс върху мекия дюшек във физкултурния салон. Трети скача от шведската стена върху четвърти, който се отдръпва в последния момент. Без паника всичко е режисирано, точно както и в „професионалния кеч”. Момчетата се забавляват и си тръгват без никакви контузии, а с няколко адреналинови спомена и бързат да гледат следващия видеозапис от следващ турнир – Кралска битка, Оцеляване или някоя друга. До 1997 са изгледали огромно количество мачове с участието на повече от 20 различни кеч „звезди”.
11 години по-късно, докато пиша този текст от участниците в Кечмания, които нашите момчета са гледали са останали около половината. Другите, сред които: The Big Boss Man, Bam Bam Bigelow, Curt Hennig – “Mr. Pefect”, Earthquake, Andre The Giant, Yokozuna, British Bulldog и т.н. са мъртви по най-различни причини. Най-честата е инфаркт, поради дългогодишна употреба на стероиди и обезболяващи заради множеството контузии. Тъжно, но факт.
Абсурдното ни влечение към „хляб и зрелища”, ни превръща в ненаситни наблюдатели на поредица от трагични герои, които трябва да умрат за наше забавление. В случая с кеча си тръгваме успокоени, че всичко е нагласено, без да подозираме, че зад героичните персонажи истинските хора кървят съвсем наистина.
Такъв персонаж е Ранди „Таранът” Робинсън, легендарен кечист в заника на кариерата си. В ролята блести Мики Рурк, прекрасно обобщаващ всички персонажи, които не са се отказали, докато са на върха и затова са пропаднали до дъното. Прекрасна Мариса Томей, в ролята на Касиди, застаряваща стрийптизьорка и обобщение на най-гадното в мъжкото отношение към жените – ейджизма. Прекрасен, почти документален изказ. Прекрасни, антихоливудски ъгли на снимане. Прекрасен Аронофски, който еволюира от самоцелен снимач на шантави историйки в истински автор, който има да каже нещо.
А той има да ни каже доста тъжни неща. Разказва за постоянната борба между старото и новото. За съпротивата на всяка промяна. За окопаването около единственото, което ни остава, когато интимният ни и външният свят са се сринали безвъзвратно. Островът (от предишния ден), който е на една дължина разстояние, но до който не можем да стигнем, защото сме изгубили възможността да плуваме в променените от течението на времето води.
Реж. Дарън Аронофски
Участват: Мики Рурк, Мариса Томей, Ивън Рйчъл Ууд
Годината е 1993 г. и учениците подготвителен „Е” клас на Езикова гимназия имат час по физическо. Предишният ден момчетата са гледали на VHS запис на Кечмания VIII с няколко епични мача, противоставящи Мачо Мен и Рик „Светкавицата”, Гробаря срещу Джейк „Змията” Робъртс и Сид Джъстис срещу Хълк Хоган. Младите им тела са обзети от трепетна възбуда и напрежение в опита да повторят някои от ходовете. Един грабва друг и му прави суплекс върху мекия дюшек във физкултурния салон. Трети скача от шведската стена върху четвърти, който се отдръпва в последния момент. Без паника всичко е режисирано, точно както и в „професионалния кеч”. Момчетата се забавляват и си тръгват без никакви контузии, а с няколко адреналинови спомена и бързат да гледат следващия видеозапис от следващ турнир – Кралска битка, Оцеляване или някоя друга. До 1997 са изгледали огромно количество мачове с участието на повече от 20 различни кеч „звезди”.
11 години по-късно, докато пиша този текст от участниците в Кечмания, които нашите момчета са гледали са останали около половината. Другите, сред които: The Big Boss Man, Bam Bam Bigelow, Curt Hennig – “Mr. Pefect”, Earthquake, Andre The Giant, Yokozuna, British Bulldog и т.н. са мъртви по най-различни причини. Най-честата е инфаркт, поради дългогодишна употреба на стероиди и обезболяващи заради множеството контузии. Тъжно, но факт.
Абсурдното ни влечение към „хляб и зрелища”, ни превръща в ненаситни наблюдатели на поредица от трагични герои, които трябва да умрат за наше забавление. В случая с кеча си тръгваме успокоени, че всичко е нагласено, без да подозираме, че зад героичните персонажи истинските хора кървят съвсем наистина.
Такъв персонаж е Ранди „Таранът” Робинсън, легендарен кечист в заника на кариерата си. В ролята блести Мики Рурк, прекрасно обобщаващ всички персонажи, които не са се отказали, докато са на върха и затова са пропаднали до дъното. Прекрасна Мариса Томей, в ролята на Касиди, застаряваща стрийптизьорка и обобщение на най-гадното в мъжкото отношение към жените – ейджизма. Прекрасен, почти документален изказ. Прекрасни, антихоливудски ъгли на снимане. Прекрасен Аронофски, който еволюира от самоцелен снимач на шантави историйки в истински автор, който има да каже нещо.
А той има да ни каже доста тъжни неща. Разказва за постоянната борба между старото и новото. За съпротивата на всяка промяна. За окопаването около единственото, което ни остава, когато интимният ни и външният свят са се сринали безвъзвратно. Островът (от предишния ден), който е на една дължина разстояние, но до който не можем да стигнем, защото сме изгубили възможността да плуваме в променените от течението на времето води.
2 коментара:
казва се "суплес", не суплекс :)
а мариса томей ако е застаряваща, значи аз съм геронтофил :)
по мое време, през 1993, в нашия вариант на кеча си беше суплекс.
И аз съм геронтофил в такъв случай, но фактите са си факти - 44 годишни танцьорки не са най-желаното от мъжете в един стриптиз бар :)
Публикуване на коментар