The Curious Case of Benjamin Button

Любопитният случай с Бенджамин Бътън (2008)
Реж. Дейвид Финчър
Участват: Брад Пит, Кейт Бланшет, Джулия Ормонд, Джейсън Флеминг, Тараджи Уилсън, Елиас Котеас.

Коледа и Нова година е времето, в което най-много имаме нужда от сгряващи сърцето послания, които да изтикат в ъгъла или временно да потиснат бълбукащата депресия, причинена от комбинацията на гадно време и натрупани през годината впечатления, че всичко е безсмислено. Какво по-добро време от това за премиера на любовна история, вплетена в разбирането ни за време и обещаваща въпросните послания. „Любопитният случай на Бенджамин Бътън” е история за бебе, родено като старец, което докато расте се подмладява на фона на гаргантюански епичен декор, разтеглящ се от 1918 до 2006.

Всъщност най-любопитното в Бенджамин Бътън е заглавието. Всичко останало сте го гледали вече във Форест Гъмп. И това не е случайно, сценарият и на двата филма е на Ерик Рот, който види се си има една-единствена пушка, с която да стреля по чичо Оскар, сменяйки патроните веднъж на десетина години.

Бътън е Форест Гъмп минус девиантната емоция, всъщност минус всякаква емоция. Бенджамин Бътън е най-емоционално осакатеният персонаж, който съм гледал наскоро – по-дървен от Пинокио и по-безизразен от електрически стълб. Тежката работа, войната, разговорите с първата любима, смъртта на майка му, осъзнаването кой е баща му, невъзможната мечта по голямата любов преминаха покрай Бенджамин, без по лицето му се сгъне трапчинка, повдигне вежда, камо ли да пророни сълза. Спокойно в ролята можеше да влезе и Стивън Сегал. Всъщност Пити не е виновен, персонажът му е така написан, че в него няма нищо интересно, нито чувство за хумор, нито намек за интелигентност. „Най-любопитното” е, че се е родил старец и ще умре дете. Всичко останало, дефиниращо го като човек в краткия промеждутък между живота и смъртта, липсва.

Ако човек е живял в пещера и не е гледал нито един филм на Дейвид Финчър би решил, че това не е лош филм на един много умел режисьор, който е овладял занаята до съвършенство. Има няколко визуално изящни сцени, които те оставят без дъх, но финалният вкус е леко сладникав и ужасно нефинчъров. Мисля, че имам пълното право да очаквам филм на Дейвид Финчър:

• да ми изкара вътрешностите,
• да ме убеди, че светът е ужасно място, но си струва да се бориш за него,
• да ме разтърси така, че да видя какъв съм всъщност,
• да ме накара да искам да започна революция,
• да потъна толкова дълбоко в себе си, че да изгубя представа за истинското.

Познавайки Финчър очаквах филмът е да е много повече изследване на отношението към „любопитния случай” на Бенджамин Бътън. Приемането или отхвърлянето му, ролята която обществото му отрежда, отношенията с жените и дори научното любопитство към него. Социалната критика е много по-силна и винаги актуална тема, в която Финчър има безкраен опит, но все още би могъл да открие свободно поле, където да хвърли някой Тайлър Дърдън, Джон Доу или дори Бенджамин Бътън.

Уви, „Любопитният случай на Бенджамин Бътън” само повърхностно прелита над любопитното и важното и оставя впечатление за красива рамка, в която картината липсва.