Отговарям на предизвикателството на Тишо. Изобщо не обичам да пиша смс-и и предпочитам да се обаждам, в редките случаи, в които го правя обикновено е до хора които ги предпочитат като форма на комуникация. Ето няколко:
"Jivotat e radost i taga, Slavcho"
"Kupi vodka, iadki i kola, a ne rakia, semki i step, kato poslednia pat."(много стар)
"Dai mi molia te telefona na baba ti" :-о
"De eba i nespravedlivia sport"(след Ливърпул-Арсенал 2:2)
"Dnes ima6 imen den. Chestito! Povod da se usmihnesh."
"V samoleta sme. Shte letim"(което сега е смешно, но това беше по време на мъглите в София)
"Pristigame v 8.15 na terminal 2. Muglata se vdigna"
Айде, който иска да отговори.
Петък, Май 30, 2008
Once Upon a Time in the West
Once Upon a Time in the West (1969)
C'era una volta il West
Реж. Серджо Леоне
Сц. Дарио Ардженто, Бернардо Бертолучи, Серджо Леоне
Участват: Клаудия Кардинале, Хенри Фонда, Джейсън Робардс, Чарлз Бронсън, Джак Елам, Уди Строуд
Защо?
Защото Серджо Леоне предефинира уестърна и измисля нови жанрови правила.
Защото няма нито един позитивен персонаж.
Защото Франк е еманация на всички злодеи, които някога са кръстосвали кино екрана.
Защото единственият „добър” е главатарят на бандата – Шайен.
Защото участва най-красивата актриса EVER – Клаудия Кардинале.
Защото музиката е неповторима.
Защото имаш чувството, че си се докоснал до философския камък в киното.
Повече за филма - тук
Сряда, Май 28, 2008
Onslaught
Страхотна, сериозна и самоиронизираща реклама на Dove, за стеротипизирането на съвременната жена.
Говорете с дъщерите си преди beauty индустрията да им се стовари иззад ъгъла, въоръжена с така познатата дъска за хляб.
Колко различен рекламен подход от незабравимите: "Сватът е малко бам-башка" или "-Котеее..., -Мяуу".
Вижте и подходът на Грийнпийс, които използвайки горната реклама, са направили собствена и са успели да привлекат Юниливър (производителят на Dove) за зелена кауза. Тук
Говорете с дъщерите си преди beauty индустрията да им се стовари иззад ъгъла, въоръжена с така познатата дъска за хляб.
Колко различен рекламен подход от незабравимите: "Сватът е малко бам-башка" или "-Котеее..., -Мяуу".
Вижте и подходът на Грийнпийс, които използвайки горната реклама, са направили собствена и са успели да привлекат Юниливър (производителят на Dove) за зелена кауза. Тук
Вторник, Май 27, 2008
Любов по време на холера
Love in the Time of Cholera (2007)
Реж. Майк Нюъл
По романа на Габриел Гарсия Маркес - El amor en los tiempos del cólera
Участват: Хавиер Бардем, Джована Медзоджорно, Бенджамин Брат, Джон Легуизамо, Хектор Елизондо, Лийв Шрайбър.
Читателите на Маркес и читателите на Толкин си приличат по една основна характеристика – издигат на пиедестал литературния оригинал и винаги са недоволни, когато Холивуд посегне да филмира някоя от техните обичани творби. Но и тайничко се радват, че ще видят изобразена в картини творбата на любимия си писател. Тъй като аз спадам и в двете категории мога да кажа, че по отношение на втория писател съм изключително доволен от представената от лудото киви визия на Властелинът на пръстените и крайно недоволен от адаптацията на най-красивата литература писана от човешка ръка – Любов по време на холера.
Без да разкривам сюжета ще кажа, че версията на Нюъл е твърде лековата и повърхностна и на места излишно шеговита. Пропуснати са взаимоотношенията между Флорентино Ариса (Хавиер Бардем) и жените, като само се акцентира върху секса, пропуснати са важните за Маркес маркери, с които изгражда повествованието си като телеграфа, реката, корабоплаването, пианолата, техническите открития в края на 19 в., презервативите, град Картахена и т.н.
Персонажът на доктор Хувенал Урбино (Бенджамин Брат) присъства само колкото да се каже, че е част от действието – нито една от чертите му, така богато описани в романа не е присъства. На екрана виждаме само един нахилен и леко неприятен персонаж. Отношенията между него и Фермина Даса (Джована Медзоджорно) са скицирани отгоре-отгоре, нежността им в началото и постепенното отчуждение впоследствие, изобщо ги няма. Майк Нюъл е избрал непрекъснатия диалог за мотор на повествованието при литературна основа, в която едва ли има повече от 20 реда пряка реч. Да не говорим, че Джон Легуизамо в ролята на бащата на Фермина Даса е пълна карикатура. И т.н. Операторската работа обаче е чудесна, а декорите и костюмите са красиви и убедителни.
Наясно съм, че една толкова комплексна творба, в която Маркес е вложил цялото си сърце и писателско изкуство, е невъзможно да бъде филмирана максимално близо до оригинала, затова съм склонен да опростя на Майк Нюъл, част от лековатия подход и достъпния прочит.
Не съм гледал “Няма кой да пише на полковника” във версията на Артуро Рипщайн, но определено смятам, че един латиноамерикански режисьор в по-голяма степен би уловил магията на маркесовата литература и би се справил по-добре с пренасянето й на екран. Аменабар и Куарон да не се ослушват, а да грабват моливите и да почват да адаптират.
Реж. Майк Нюъл
По романа на Габриел Гарсия Маркес - El amor en los tiempos del cólera
Участват: Хавиер Бардем, Джована Медзоджорно, Бенджамин Брат, Джон Легуизамо, Хектор Елизондо, Лийв Шрайбър.
Читателите на Маркес и читателите на Толкин си приличат по една основна характеристика – издигат на пиедестал литературния оригинал и винаги са недоволни, когато Холивуд посегне да филмира някоя от техните обичани творби. Но и тайничко се радват, че ще видят изобразена в картини творбата на любимия си писател. Тъй като аз спадам и в двете категории мога да кажа, че по отношение на втория писател съм изключително доволен от представената от лудото киви визия на Властелинът на пръстените и крайно недоволен от адаптацията на най-красивата литература писана от човешка ръка – Любов по време на холера.
Без да разкривам сюжета ще кажа, че версията на Нюъл е твърде лековата и повърхностна и на места излишно шеговита. Пропуснати са взаимоотношенията между Флорентино Ариса (Хавиер Бардем) и жените, като само се акцентира върху секса, пропуснати са важните за Маркес маркери, с които изгражда повествованието си като телеграфа, реката, корабоплаването, пианолата, техническите открития в края на 19 в., презервативите, град Картахена и т.н.
Персонажът на доктор Хувенал Урбино (Бенджамин Брат) присъства само колкото да се каже, че е част от действието – нито една от чертите му, така богато описани в романа не е присъства. На екрана виждаме само един нахилен и леко неприятен персонаж. Отношенията между него и Фермина Даса (Джована Медзоджорно) са скицирани отгоре-отгоре, нежността им в началото и постепенното отчуждение впоследствие, изобщо ги няма. Майк Нюъл е избрал непрекъснатия диалог за мотор на повествованието при литературна основа, в която едва ли има повече от 20 реда пряка реч. Да не говорим, че Джон Легуизамо в ролята на бащата на Фермина Даса е пълна карикатура. И т.н. Операторската работа обаче е чудесна, а декорите и костюмите са красиви и убедителни.
Наясно съм, че една толкова комплексна творба, в която Маркес е вложил цялото си сърце и писателско изкуство, е невъзможно да бъде филмирана максимално близо до оригинала, затова съм склонен да опростя на Майк Нюъл, част от лековатия подход и достъпния прочит.
Не съм гледал “Няма кой да пише на полковника” във версията на Артуро Рипщайн, но определено смятам, че един латиноамерикански режисьор в по-голяма степен би уловил магията на маркесовата литература и би се справил по-добре с пренасянето й на екран. Аменабар и Куарон да не се ослушват, а да грабват моливите и да почват да адаптират.
Понеделник, Май 26, 2008
Кратък дневник на една дълга седмица
19.05
На 19-ти тръгваме в 17.00 часа за Варна, пристигаме в 0.00 часа. Най-хубавата част от пътешествието е крайпътната кръчма в Български извор. Хотелът е на 2 минути от Морската градина – супер.
20.05
Изнасяме представление пред пълна зала, което е колкото готино, толкова и стресиращо. Пия вода като изумен. Следобед се отдаваме на дрямка. Привечер се разхождаме из Варна – чисто, подредено, симпатично и приятно за живеене място. Пълна противоположност на, сещате се кой град. Понякога си мисля, че сгреших като не избрах Варна за мястото на житейския си проект.
Вечеряме риба, салата и бяло вино. Животът е чудесен, когато вдишаш морски въздух. Още повече, ако си израснал с него.
21.05.
Навивам ги да отидем до Балчик, хем да се разходят из Двореца, хем да видя баба си. Навиват се. Упътвам ги от вилата до Двореца и обядвам с пържени картофи. Странно как вкъщи пържените картофи са някак по-сладки.
Слизам към плажа с хавлия и сериозни намерения. Водата е около 17-18 градуса, влизам бавно и се мокря постепенно. Навън е към 30 градуса, така че се адаптирам бързо. Скачам два пъти от буната. Усещането е несравнимо.
Към 18.00 тръгваме за Шумен, пристигаме и се настаняваме в най-сладкото и готино хотелче – Контеса. Вечерта гледаме финала за Шампионската лига, в който двата най-неприятни отбора във Вселената се срещат и в крайна сметка по-неприятният побеждава, по най-неприятния начин.
22.05
Изнасяме представление и изчезваме от Шумен към 15.00 часа. Към 17.00 вече сме във Велико Търново (или Търнуу). По пътя научавам, че ще спим в хотел Етър, което предизвиква спазми в деликатния ми стомах. Подхождаме с недоверие към администратора, който явно обръгнал на такова отношение ни дава ключ от едната от стаите, за оглед. Качваме се до 12 –тия етаж. Стаята изненадващо се оказва реновирана изцяло – с голяма спалня, мека мебел, телевизор, климатик и минибар. Освен това има страхотен изглед към града. Жестокостта ни е сломена и се настаняваме.
Завеждам ги в една от старите търновски кръчми – Рич, с тераса, с изглед към Янтра. Спомените нахлуват в главата ми и не искат да си ходят. Все пак три, от големия ми списък с приятелки ;), бяха студентки в Търново. Прекарвал съм цели седмици в този град, по разни квартири и алкохолни гастроли. Споделям с останалите, че смятам Търново за най-красивия град в света, не само заради спомените, а и заради начина по който те кара да се чувстваш. Замислям се за недвижимост в района и се досещам, че англичаните отдавна са ме изпреварили. Вечерта гледаме „Звук и светлина” от терасата на хотела – спектакълът е несравним.
23.05
Представяме под крясъци – едно, две, три, четири…единайсе, дванайсе, уаааа.
Към 15.00 ч. ги завеждам до най-важното място в българската история – църквата Св. 40 мъченици в Асенова махала в Търново. Колоните на Крум, Омуртаг и Иван-Асен ІІ са там и са оригинали. Също и гробът на Калоян и сръбския Св. Сава. Уредникът ни довери, че около гроба на светията ставали чудеса.
Водя групата в Арбанаси да обядваме на чардака на една къща. Слънцето пече ли, пече, но не сърдито.
С пълни души и стомаси потегляме към София. На входа ни посреща симпатично пушещият Кремиковци и колона от автомобили изнасящи се за събота и неделя. Въздъхвам облекчено, че всичко си е същото.
20.05
Изнасяме представление пред пълна зала, което е колкото готино, толкова и стресиращо. Пия вода като изумен. Следобед се отдаваме на дрямка. Привечер се разхождаме из Варна – чисто, подредено, симпатично и приятно за живеене място. Пълна противоположност на, сещате се кой град. Понякога си мисля, че сгреших като не избрах Варна за мястото на житейския си проект.
Вечеряме риба, салата и бяло вино. Животът е чудесен, когато вдишаш морски въздух. Още повече, ако си израснал с него.
21.05.
Навивам ги да отидем до Балчик, хем да се разходят из Двореца, хем да видя баба си. Навиват се. Упътвам ги от вилата до Двореца и обядвам с пържени картофи. Странно как вкъщи пържените картофи са някак по-сладки.
Слизам към плажа с хавлия и сериозни намерения. Водата е около 17-18 градуса, влизам бавно и се мокря постепенно. Навън е към 30 градуса, така че се адаптирам бързо. Скачам два пъти от буната. Усещането е несравнимо.
Към 18.00 тръгваме за Шумен, пристигаме и се настаняваме в най-сладкото и готино хотелче – Контеса. Вечерта гледаме финала за Шампионската лига, в който двата най-неприятни отбора във Вселената се срещат и в крайна сметка по-неприятният побеждава, по най-неприятния начин.
22.05
Изнасяме представление и изчезваме от Шумен към 15.00 часа. Към 17.00 вече сме във Велико Търново (или Търнуу). По пътя научавам, че ще спим в хотел Етър, което предизвиква спазми в деликатния ми стомах. Подхождаме с недоверие към администратора, който явно обръгнал на такова отношение ни дава ключ от едната от стаите, за оглед. Качваме се до 12 –тия етаж. Стаята изненадващо се оказва реновирана изцяло – с голяма спалня, мека мебел, телевизор, климатик и минибар. Освен това има страхотен изглед към града. Жестокостта ни е сломена и се настаняваме.
Завеждам ги в една от старите търновски кръчми – Рич, с тераса, с изглед към Янтра. Спомените нахлуват в главата ми и не искат да си ходят. Все пак три, от големия ми списък с приятелки ;), бяха студентки в Търново. Прекарвал съм цели седмици в този град, по разни квартири и алкохолни гастроли. Споделям с останалите, че смятам Търново за най-красивия град в света, не само заради спомените, а и заради начина по който те кара да се чувстваш. Замислям се за недвижимост в района и се досещам, че англичаните отдавна са ме изпреварили. Вечерта гледаме „Звук и светлина” от терасата на хотела – спектакълът е несравним.
23.05
Представяме под крясъци – едно, две, три, четири…единайсе, дванайсе, уаааа.
Към 15.00 ч. ги завеждам до най-важното място в българската история – църквата Св. 40 мъченици в Асенова махала в Търново. Колоните на Крум, Омуртаг и Иван-Асен ІІ са там и са оригинали. Също и гробът на Калоян и сръбския Св. Сава. Уредникът ни довери, че около гроба на светията ставали чудеса.
Водя групата в Арбанаси да обядваме на чардака на една къща. Слънцето пече ли, пече, но не сърдито.
С пълни души и стомаси потегляме към София. На входа ни посреща симпатично пушещият Кремиковци и колона от автомобили изнасящи се за събота и неделя. Въздъхвам облекчено, че всичко си е същото.
МЮЗИКАЙДЪЛ
Човек да не се скатае за една седмица и виж какво става в Мюзикайдъл! Прогнозата ми основана на фундаментален анализ, беше разбита на пух и прах от колективния заговор на военните, евреите, българофобите и Иваниандрей. Мислех да заложа в Уилям Хил на една от двете си прогнози и по-добре, че не го направих. След като мегапродуцентите върнаха изгонен участник, вече не смея да гадая, че току виж, отново ме изненадали изотзад с дъската за хляба.
Вторник, Май 13, 2008
Бръчки, румънци и капитализъм
Wrinkles, Romanians and Capitalism
Какво е общото между бръчките, румънците и капитализма. Много просто - дългите великденско-трудови почивни дни.
Бръчките
На 26.04. 08 класът ми от гимназията си организира среща - 10 години от завършването. Чудесна организация и един голям минус никой не покани Класния, един истински ренесансов човек - Драгомил Георгиев. Съучениците ми изглеждаха добре, а някои съученички направо поразително. Малките бръчици около очите, обаче почват да издават неумолимата истина, че вече не сме на седемнадесет и годините напред до тридесет са по-малко, отколкото годините назад до двадесет. Вечерта мина в равносметки, обяснения и разкази за изминалите десет години след гимназията. Някои смислени, други не съвсем.
Отдавна разправям, че след гимназията всичко върви надолу. Най-силните, емоционални и важни стъпки са неизменно свързани с училището. След това емоцията бавно, но сигурно почва да се измества от рутината на ежедневието, което постепенно те превръща в робот. Необратимо и окончателно. Опитваш се да я надбягаш с екстремни спортове, спокойни спортове, пътувания, мимолетни връзки, трайни връзки, йога, кино, алкохол, музика, социална активност, съзнание за собствената си значимост, самочувствие, родителство, блогове, но в края на краищата рутината те притиска в ъгъла и ти прегризва гърлото.
Румънците
Румънците са особена порода хора, които умират да пътуват на юг от своята граница, групирани в 4-5 автомобила и каращи внимателно, обикновено на фарове, из градовете на България, окупирайки всички свободни паркоместа. Могат да се видят най-често в молове, търговски комплекси и дворци на техни бивши кралици, където настървено да щракат с новите си фотоапарати, в неуспешен опит да наподобят японци. Симпатични са за местното население, особено за по-търговски настроените от него, които с радост им прибират парите, но те и не възразяват особено, защото обичат да си похапват и попийват. Още по-благо им става, когато виждат надписи на родния си език и ги заговарят на същия. Дрес кодът им е casual и подозирам, че се снабдяват от доставчиците на Илиянци или еквивалентен световен търговски център в собствената им страна. Като цяло - симпатични екземпляри.
Капитализма
Capitalism 2 е прастара, за мащабите на компютърната индустрия, игра, в която създаваш собствена корпорация и развиваш много на брой различни бизнеси, има си и PR и branding стратегии и симулация на фондова борса. Оказва се, че да си едър капиталист е доста забавно. Прекарах много часове произвеждайки стомана, стъкло и гуми за големите си автомобилни заводи. Ако преодолееш първоначалния шок, от иначе доста подробния тюториъл, ще ти бъде много забавно, да изкупиш акциите на основния си конкурент или да се бориш за пазарна доминация в някой отделен сектор. Оказва се, че както СимСити, и Капитализъм 2 се използва за образователни и обучителни цели в училища и университети в по-интересните страни.
А едно време разправяха, че КапитализЪма загнивал.
P.S. Тъй като горните три самостоятелни текста нямат много общо помежду си, освен вашия скромен разказвач, ето го и punchline, който обединява всичко -
"Капиталистите румънци също имат бръчки"
Какво е общото между бръчките, румънците и капитализма. Много просто - дългите великденско-трудови почивни дни.
Бръчките
На 26.04. 08 класът ми от гимназията си организира среща - 10 години от завършването. Чудесна организация и един голям минус никой не покани Класния, един истински ренесансов човек - Драгомил Георгиев. Съучениците ми изглеждаха добре, а някои съученички направо поразително. Малките бръчици около очите, обаче почват да издават неумолимата истина, че вече не сме на седемнадесет и годините напред до тридесет са по-малко, отколкото годините назад до двадесет. Вечерта мина в равносметки, обяснения и разкази за изминалите десет години след гимназията. Някои смислени, други не съвсем.
Отдавна разправям, че след гимназията всичко върви надолу. Най-силните, емоционални и важни стъпки са неизменно свързани с училището. След това емоцията бавно, но сигурно почва да се измества от рутината на ежедневието, което постепенно те превръща в робот. Необратимо и окончателно. Опитваш се да я надбягаш с екстремни спортове, спокойни спортове, пътувания, мимолетни връзки, трайни връзки, йога, кино, алкохол, музика, социална активност, съзнание за собствената си значимост, самочувствие, родителство, блогове, но в края на краищата рутината те притиска в ъгъла и ти прегризва гърлото.
Румънците
Румънците са особена порода хора, които умират да пътуват на юг от своята граница, групирани в 4-5 автомобила и каращи внимателно, обикновено на фарове, из градовете на България, окупирайки всички свободни паркоместа. Могат да се видят най-често в молове, търговски комплекси и дворци на техни бивши кралици, където настървено да щракат с новите си фотоапарати, в неуспешен опит да наподобят японци. Симпатични са за местното население, особено за по-търговски настроените от него, които с радост им прибират парите, но те и не възразяват особено, защото обичат да си похапват и попийват. Още по-благо им става, когато виждат надписи на родния си език и ги заговарят на същия. Дрес кодът им е casual и подозирам, че се снабдяват от доставчиците на Илиянци или еквивалентен световен търговски център в собствената им страна. Като цяло - симпатични екземпляри.
Капитализма
Capitalism 2 е прастара, за мащабите на компютърната индустрия, игра, в която създаваш собствена корпорация и развиваш много на брой различни бизнеси, има си и PR и branding стратегии и симулация на фондова борса. Оказва се, че да си едър капиталист е доста забавно. Прекарах много часове произвеждайки стомана, стъкло и гуми за големите си автомобилни заводи. Ако преодолееш първоначалния шок, от иначе доста подробния тюториъл, ще ти бъде много забавно, да изкупиш акциите на основния си конкурент или да се бориш за пазарна доминация в някой отделен сектор. Оказва се, че както СимСити, и Капитализъм 2 се използва за образователни и обучителни цели в училища и университети в по-интересните страни.
А едно време разправяха, че КапитализЪма загнивал.
P.S. Тъй като горните три самостоятелни текста нямат много общо помежду си, освен вашия скромен разказвач, ето го и punchline, който обединява всичко -
"Капиталистите румънци също имат бръчки"
Четвъртък, Май 08, 2008
Cool Hand Luke
Почвам нова рубрика - Must See, в нея ще поставям филми, които смятам, че са задължителни за гледане и които минават отвъд обикновеното забавление като ще посочвам и причината за това.
И така първият попаднал е:
И така първият попаднал е:
Cool Hand Luke (1967)
Защо?
Защото антигероите винаги са по-симпатични от обикновените герои.
Защото всички ние, затворени в кутийките на ежедневната борба със самите себе си имаме нужда да намерим един човек, който не се отказва, независимо от всичко, зад който да застанем и на който да се опитаме да приличаме.
Защото Пол Нюман е фантастичен!
Защото всички ние, затворени в кутийките на ежедневната борба със самите себе си имаме нужда да намерим един човек, който не се отказва, независимо от всичко, зад който да застанем и на който да се опитаме да приличаме.
Защото Пол Нюман е фантастичен!
Абонамент за:
Публикации (Atom)
