Четвъртък, Април 24, 2008

Това е МЮЗИ КАЙДЪЛ!

Както стана ясно снощи в Music Idol, за да станеш музикален идол (или по-скоро "айдъл") не е нужно да пееш добре. Казаха го неведнъж Иваниандрей и журито. Нужно било да имаш излъчване на звезда, а пеенето някак си може да се догоди. Никой не обясни гама лъчи ли трябва да излъчваш или някакво друго космическо лъчение.

В оригиналния си вариант предването се казва Pop Idol, но при нас Поп-а го премахнаха, заради потърсени авторски права от Светия синод. Да не бяха го кръщавали Music, а примерно Bulgarian Idol или дори Български идол, но явно не е много апийлинг и тренди да си превеждаш заглавията на шоутата.

Изказванията на „продуцентите” и направеният от мен фундаментален социално- икономически анализ ме доведе до следните няколко заключения:

Участниците:
Нора – няма да спечели, защото пее прекалено добре, което не е в неин плюс. Трябва малко по-сдържано по отношение на гласа и повече по отношение на гама лъчите.

Ивайло – няма да спечели, защото както се видя, да можеш да изпееш всяка песен, не е достатъчно.

Тома – няма да спечели, защото е метъл. Метълът не е много "айдъл".

Ясен – няма да спечели, защото с тези уши прилича на чайник избягал от къщи. Домакинските пособия не попадат в категорията "айдъл".

Деница – няма да спечели, защото като погледне надолу не си вижда върха на пръстите, което също не е "айдъл".

Ана – няма да спечели, защото има повече западноевропейско в нея, отколкото подходящо за български "айдъл"

Били Айдъл също няма да спечели

Кой ще спечели?
Залагам цялата ви месечна заплата, че ще е един измежду Денислав и Шанел. Първо, и двамата не са кой знае какви вокалисти, но се справят относително прилично с музиката. Освен това са най-млади и най-податливи на бъдещо префасониране с минимални усилия, защото нямат някаква ярка персоналност. Ще им пришият необходимите гама лъчи, за да „айдълстват” и като цяло ще ги впишат в концепцията на „формàта”.

Да видим дали ще уцеля с предсказанията, че после направо да ходя в „Ясновидци”.

Интересният въпрос за мен е как се измислят универсални критерии, кой ще е по-подходящ за „идол” от друг. Гласуването на хората с смс-и не е представителна извадка, както се видя при елиминациите, роднините загряват телефоните повече от всеки друг. Не че е задължително да има някаква извадка, но е не е лошо, когато поставената цел е толкова претенциозна.

Телевизията е станала толкова предсказуема, заради желанието да се копае само в една и съща градинка, като само се сменя вида наторяване. Без значение че плодовете, които тя дава са еднакво пластмасови и потребителите вече не умират да ги тъпчат в потребителската си кошница.

П.С. Дай по-точно предсказание, ако можеш!
(забранено за служители на телекомуникационни компании и телевизионни продуценти)

Вторник, Април 15, 2008

LPC's citation du jour

Вие не се намирате в Дания, това е рибарски магазин!
Людмил Станев, "Няма такава книга"

Сряда, Април 09, 2008

Cher Arsène, ...

Cher Arsène,

Досега не съм и помислял да поставям под съмнение Вашата компетентност, но след снощния титаничен провал на любимия ми отбор, ще си позволя да Ви отправя няколко тактико-технически забележки.

Вие успяхте да превърнете отбор от английски пияндета, побойници и рендета в отбора, който играе най-бързия, комбинативен и красив футбол в познатата нам вселена. Възгледите Ви за играта са толкова напредничави, не се изчерпват само с познатото „играем мач за мач” и това е чудесно. Вие сте истински футболен учен и развивате играта в неподозирани направления. Всички останали искат да приличат на Вас.

Какво обаче липсва, за да получите световна доминация?

Липсва съзнанието, че да се играе грозно, не е непременно лошо. В историята на Арсенал, преди Вас, една песен е огласяла Хайбъри – „One nil to The Arsenal”, възпяваща грозния, но ефективен футбол. Смятам, че е време този химн да се понесе и по трибуните на Ашбъртън Гроув, защото се уморихме да гледаме изящната игра, която води до хиксове. Последната титла на любимия отбор беше през далечната 2004 г. По-добре помислете върху това.

Тъй като някои въпроси се самонатрапват, няма да се опитвам да Ви ги спестя. Защо в името на Мариана, продължавате с френско упорство да държите на двама футболисти – Филип Сендерос и Емануел Ебуе. Да си голям, здрав и прост не е непременно условие, за да станеш добър централен защитник. Моля Ви, под страх от смъртно наказание, не го оставяйте да носи фланелката с номер 6, която са обличали Тони Адамс и Дейвид О’Лиъри. Смешно е някак си.

Цял сезон не стигна, за да разберете, че не всички Кот д’ивоар-ци са като Дрогба. Да бягаш в права линия след топката, не те прави футболист, прави те само спринтьор. Ебуе е достатъчно добър за Бирмингам, не за Арсенал. Вземете мерки!

Je vous prie de bien vouloir accepter mes salutations distinguées.

Ivo

Вторник, Април 08, 2008

Cloverfield



Чудовищно (2008)
Реж. Мартин Рийвс
Прод. Дж. Дж. Ейбрамс
Участват: някакви там, неизвестни, но красиви

"Дайте ми високи сгради, тесни улици, наперени юпита и невидима заплаха и ще му се повдигне на света."
По Архимед от Дж. Дж. Ейбрамс.
Всички филми на Дж. Дж. Ейбрамс почват поразително да приличат на LOST. Някакви красиви хора са поставени под напрежение от неизвестна зла гад и се щурат насам-натам в опит я да бъдат герои, я да се спасят.

В Cloverfield няма нищо иновативно – камара клишета от дизастър филми, омешани с френетичната камера от Blair Witch и нахакани в единайстосептемврийски нюйоркски тюрлюгювеч. Камерата е толкова насечена и световъртежна, че вечерята прекрасна щеше да обърне входа, на изход. Ъглите и плановете сигурно са накарали Дзига Вертов да стане като жироскоп в гроба си, чудейки се защо е отпочнал цялата тая работа с камерата. И така нататък, и така нататък.

YouTube-ското желание на всеки да щрака нещо, създава филми като Cloverfield. Ейбрамс си е решил на никой нищо да не обяснява и да се държи като в клип по MTV, пък накрая каквото стане. „Не, така, не така, Любо!”. Ейбрамс почва поразително да прилича на Иван от Айтос – интересен в началото и забавен, но с течение на времето номерата се изтъркват и става някво тъпо.

Единственият извод, до който стигнах гледайки Cloverfield е, че тъпанарът с камерата е нещо като барманът от Десперадо - винаги умира от най-гадната смърт.

Четвъртък, Април 03, 2008

Футболът е най-нелогичната...

... и несправедлива игра! В добавка има и съдия, който допълнително да утежнява положението.

Вторник, Април 01, 2008

Marry me, Skin!



Boy, do I mean it?!

The Bank Job


Банковият обир (2008)
Реж. Роджър Доналдсън
Участват: Джейсън Стейтъм, Сафрън Бъроуз

East end-ски small timer-и, порно крале, гърци, сводници и лихвари плюс правителствени агенти, корумпирани полицаи, министри и щипка междурасово социално (и сексуално) напрежение. Гай Ричи среща Сидни Лъмет. Е, не съвсем, поне в частта за Лъмет. Виж, в частта за Ричи, да! Това спокойно можеше да е четвъртият му филм, а не онова недоразумение – Револвер.

Симпатичната мутра на Стейтъм в комбинация с невероятната (и недооценена) Сафрън Бъроуз хвърлени в седемдесетарския Лондон да обират банка няма как да не е яко забавление. Историята е завързана и почва още преди надписите, но се разплита нормално без много сложни туистове, че да не се затормози средния зрител. Режисьорът Роджър Доналдсън е изпечен екшън майстор и е напрвил интересно зрелище със задължителните напоследък – картечен монтаж и бясно темпо. Забавлението е гарантирано от палитрата персонажи и от фамозния кокни акцент.

Задължително за неделя вечер, за по-добър старт на седмицата.