Петък, Март 28, 2008

Непосилната лекота на битието


powered by Лионскà наденицà

спирката пред х-л Плиска, 28.03.2008 г.

Няма място за старите Голфове


бул. Ив. Гешов (Д. Несторов) 19.03.2008г.

Четвъртък, Март 13, 2008

Coming soon: Righteous Kill

Гатанка: Кое е по-важно тази година от Индиана Джоунс и ще предизвика повече коментари от бръчките по лицето на Харисън Форд?
Отговор: Sympathy for the Devil(s) - Пачино и Де Ниро.
Плюс Брайън Денехи, Джон Легуизамо, Карла Гуджино и хм 50 ст.
Плюс Задължителната сцена в ресторант
Пристига на 12 септември 2008!
Трейлър:


Nothing wrong with a little shooting, as long as the right people get shot!

Четвъртък, Март 06, 2008

Kodak Moments: Крадецът на кабелна телевизия

Китайците като древен и мъдър народ са измислили проклятието - "да живееш в интересни времена!". Българите като древен, но в никакъв случай мъдър народ имаме шанс да живеем това проклятие, напоследък. Почвам да си събирам т.нар. Кодак моменти, които въпреки любовта, приятелите, работата, ракията и други стимули ще ме накарат накрая да си събера багажа и да се махна.

Първи Кодак момент: Крадецът на кабелна телевизия
Снощи се срещнах с човека, който от няколко месеца се закача за кабелната ми телевизия, в резултат на което картината се сговнява. Обаждам се на кабелната, идват, отрязват го и наглецът на другия ден пак се закачва. Досега 4 пъти.

Аз съм възпитан човек и не обичам, а и не желая да създавам скандали със съседите, но когато някой ми бърка в джоба, хич не ми допада. Живея в престижен квартал, където хората нямат проблеми с преживяването и въпреки това някой решава да си спести 20 кинта на месец, като се закача за чуждия кабел. Снощи в 11.30 го хванах на място, докато човъркаше по кабела. Разговорът беше следният:

Аз: Вие ли се закачате непрекъснато за кабелната?
Той: (мълчи)
Аз: нямам тв заради Вас
Той: Айде да отидем да видим дали нямаш
Аз: Никъде няма да ходя. Казвам ти че нямам (минавам на ти, щото говедата не се впечатляват от учтива форма)
Той: (нагло) Ти ли ме откачаш?
Аз: Откача те кабелната, защото досега не знаех кой си, но вече те знам и аз ще те откачам
Той (мълчи)
Аз: Я, ми кажи правилно ли е това което правиш? Аз да плащам кабелна, а ти да се закачаш, ей така?!
Той: Ти плащай каквото искаш...

Оттук нататък имаме два варианта - да се скараме/сбием или да си тръгна и утре пак да карам по нормалния ред - да викам кабелната, да го срязват или поне да си преместят кабела, където няма да бъде достижим. Аз не се скарах/сбих и смятам че постъпих правилно.
Накрая го попитах:
Само ми кажи, смяташ ли че това което правиш е правилно?
Той си замълча. Явно не смята, че е правилно, но въпреки това го прави.

Не си ли дава сметка, че времето, което губи да се закачва непрекъснато е много по-ценно от 20-те лв. за кабелна, които ще дава всеки месец. Явно не! Кое го кара да постъпва по тоя начин, вече дори не искам да знам. Каквото и да им говориш, някои хора са beyond salvation.

Това което искам да знам е защо и как в последните (дали?) години хората тук станаха враждебни, агресивни говеда, които не виждат по-далеч от носа си и върховната ценност в която възпитават и децата си е как да прекарат другите/държавата/света.

Имам чувството, че ако светът накара българинА да му се изплюе в лицето, той ще изчака, светът да се обърне с гръб и тогава ще му тегли една мазна, щото българинА е преценил, че така ще го прекара повече, а и няма да му ходи по гайдата да му изпълнява желанието да му плюе в лицето, я.

Не обичам такива генерализации и не вярвам да са валидни за всички, но ми се налага да ги правя, защото всеки ден ставам свидетел на нещо подобно. Поредните ми приятели, този път семейство с готина работа, сериозни доходи и перспективи, зарязаха всичко и до дни емигрират, защото не могат дори и за миг да помислят да родят и отгледат деца в тази касапница.

Любимият ми Робърт Хайнлайн каза, че упадъкът на едно общество започва тогава, когато хората спрат да се държат почтително един към друг и когато обществените тоалетни станат непоносими (свободен цитат). При нас обществените тоалетни са отвратителни, а хората много отдавна станаха като тях.

П.С. Интересни размисли по темата за отношенията има при Бу, а какво трябва да се прави в някои ситуации при Ивайло.

Вторник, Март 04, 2008

Coming soon: Drag Me to Hell

Сам Рейми се завръща към хоръра с обявения Drag Me to Hell, след екранизациите на скапани комикси. Най-после след като със спайдърмените си осигури независмост, по-скоро финансова, отклкото творческа, Рейми се обръща назад към злите мъртви и древните проклятия. Засега Брус Кембъл не е обявен в каста, но какъв ще да е тоя филм на Рейми без Брус.
Очаква се през 2009 -та.