Никога не съм се съмнявал, че режисьорският дебют на Бен Афлек ще бъде добър. Всъщност, той е толкова добър, че му препоръчвам постоянен career change в режисурата и повече да не се занимава с глупости като
Гигли или Дженифър Лопез. Увереността ми във възможностите на Бен дойде от прекрасния Уил Хънтинг, който двамата с Мат Деймън написаха, изиграха и прибраха Оскар за най-добър сценарий. Тук материалът е роман на Денис Лихейн (авторът на Реката на тайните), без съмнение добра основа за творческо развихряне, което Бен е направил и в сценария и в постановката.
Афлек, по произход от Бостън, ни представя един мрачен, подтискащ бостънски квартал, пълен с мизерници, лузъри, white trash, мошеници, наркопласьори, наркомани, бандити, алкохолици, бачкатори и злите им съпруги, и всички са свързани помежду си според логиката на оцеляване на улицата. В една блестяща сцена, която като че ли илюстрира най-точно отношението на хората, малко момченце кара колело по улицата и при въпроса на Патрик (Кейси Афлек), какво прави там, то му тегли една яка псувня. Доста смелост се изисква от дебютиращ режисьор да сложи в устата на дете такива цветисти изрази, имайки предвид че децата в американското кино обикновено са идеализирани и кристални същества.
В персонажа на Патрик Кензи влиза Кейси Афлек, който започва да показва талант и да излиза от сянката на брат си Бен. Патрик е част от това общество на отрепки, но е останал сравнително чист, тъй като е избрал да тръгне по трудния прав път. Това не му пречи да познава всички важни хора в лепкавата мрежа на кварталния живот, тъй като и работата му зависи от това. Той е нещо като детектив, който издирва хора криещи се от данъчните или бягащи от различни видове дългове. Кейси Афлек е може би най-подходящия избор за ролята на Кензи, с обикновеното си излъчване и абсолютно ненатрапчивият си външен вид, той не е супер герой, а обикновен и истински човек, който можеш да срещнеш всеки ден. Неговата партньорка в работата и в леглото е Анджи Дженаро (Мишел Монахан). Двамата отначало неохотно поемат поръчката да издирят изчезналото съседско момиченце, но бавно биват погълнати от задачата. Капитан Дойл (Морган Фрийман) от отдела за престъпления срещу децата, чието собствено дете е било убито в миналото от психопат им обещава пълно съдействие. Помощта идва под формата на Ед Харис в ролята на детектив Реми Бресан и неговият партньор. Момиченцето, което всички търсят е дъщеря на Хълийн (Ейми Райън, номинирана за Оскар). Хълийн е образцова майка. Тя пие и се друса, почти не се прибира вкъщи, понякога е муле за местния наркопласьор и т.н.
За да усетите силното въздействие на филма, ще спра дотук, защото е много важно да участвате във всички избори, които Патрик Кензи прави през цялото време, а те са обикновено на живот и смърт и ще поставят под напрежение всички морални ориентири, които сте смятали за стабилни. За първи път ми се налага да участвам толкова в развитието на историята, да не съм съгласен с някои решения, но да симпатизирам силно на цялата драма на централните персонажи, до самия тежък финал.
Поздравления за Бен Афлек, личи се че е преодолял тийн ейджа и излиза прероден. А аз очаквам новите филми, които ще напише и/или режисира с голямо нетърпение.
П.С.: Българското заглавие, под което идва Gone Baby Gone - "Жертва на спасение" е, колкото добро попадение, толкова и би могло да развали удоволствието от филма.
