LPC's citation du jour

Понеже ми стана интересно какъв дебат се оформи тук в Openly Feminist, ето един изкривен pythonesque вариант на темата за потискането:

STAN: I want to be a woman. From now on, I want you all to call me 'Loretta'.
REG: What?!
LORETTA: It's my right as a man.
JUDITH: Well, why do you want to be Loretta, Stan?
LORETTA: I want to have babies.
REG: You want to have babies?!
LORETTA: It's every man's right to have babies if he wants them.
REG: But... you can't have babies.
LORETTA: Don't you oppress me.
REG: I'm not oppressing you, Stan. You haven't got a womb! Where's the foetus going to gestate?! You going to keep it in a box?!
JUDITH: Here! I've got an idea: Suppose you agree that he can't actually have babies, not having a womb - which is nobody's fault, not even the Romans' - but that he can have the *right* to have babies.
FRANCIS: Good idea, Judith. We shall fight the oppressors for your right to have babies, brother... sister, sorry.
REG: What's the *point*?
FRANCIS: What?
REG: What's the point of fighting for his right to have babies, when he can't have babies?
FRANCIS:It is symbolic of our struggle against oppression.
REG: It's symbolic of his struggle against reality.

от Животът на Браян (1979), реж. Тери Джоунс

Завръщане

Завърнах се и ми се иска да не бях го правил. 10 дни във високоустроени и облагородени държави могат да разглезят и най-коравата, навикнала на балканската мизерия, душа.

Пускам бързи снимки, а подробни разкази предстоят за по-натам, защото трябва да се посъбера малко и да посвикна, че не е задължително улиците да са почистени от калта и снега, в градския транспорт да е топло и уютно и хората да се усмихват и спокойно да гледат напред.

Цилертал, Австрия by night


... by day


Хофгартен, Мюнхен


Дега в Neue Pinakothek, Мюнхен


Регенсбург


Дахау

1979 - 2008

Батко заминава...

... утре сутринта, ако времето благоволи да устиска и да не се размъгляви. Ще бъда тук и тук, а може и тук.
Снимките са от фотоблога на Илиян, който ще ми бъде любезен домакин. Голяма работа!

За НеШоуто на Нед и Градски Момичета

Такаа, съдържанието по телевизията ми е любим повод да ръся гневна жлъч. Вчера по GTV стартираха две шоута, които незнайно защо отново са под лейбъла риалити. Обаче нито са риалити, нито шоута. За НеШоуто на Нед, ок, той си е идиот и в това му е чарът. Засега няма да го ръся с тамян. Последните му няколко проекта, обаче се увенчаха с неуспех. Този, мисля си, от ден първи се качва по стълбата, която води надолу.

Виж, Градски момичета е друга работа. Две полупопулярни кифли ще пускат откъсчета от невероятния си живот и ще отговарят на въпроса "Какво искат жените?". Кифлите са Силвия от Биг брадър и Калина от Островът на изкушението. Кратките филмчета, които пуснаха нарисуваха следната картинка за това какво искат жените: сепаре в дискотека, която пускат чалга и хотелска стая в която да си пуснат чалга. Потресаващо е, че Силвия си има блог, който се нарича Fashion monitoring и дава съвети по стил, а освен това предаването им се казва Градски момичета. Някакси не мога да приема съвети за стил от девойка, която даже в хотелската си стая, си пуска чалга. Градските момичета не слушат чалга, а бритпоп или Роджър Санчез примерно. И не носят прозрачни тигрови топове, а дрехи от малкоизвестни в БГ марки като Oasis или Ulla Johnson, например. А също така и не дават лексиконни отговори като "мразя лъжата, завистта и предателството"; любими автори: Шопенхауер и Рамбо Силек.

Anyways! В крайна сметка, на двете девойки много им се иска да са Кари Брадшоу на мизерно малкото българско "high" society. Когато няколко предварителни условия, като посочените по-горе не са налице, не е достатъчно само да копи пействаш от европейските и български жълти издания и да слагаш за фон Азис, за да си куул. Уви, стереотипизирането на българската жена продължава и невръстните момиченца не спират да подражават на изковани в българското чалга битие, модели.

Долу гадния дублаж!

Не знам за вас, но аз прогресивно се изнервям от засилващата се практика всички филми по телевизиите да бъдат дублирани на български, а направо се фрустрирам, когато видя надписа "озвучен на български език от едикойси, едикойси" за кино филм. Слава богу, че има ДВД версии, които са switchable и можеш да си слушаш Робърт Де Ниро, а не Светлозар Кокаланов, например.

Снощи любимият ми филм (не се смейте) "10 неща, които мразя у теб", също се яви дублиран по Нова ТВ. Мисълта да не чувам сладкия глас на Джулия Стайлс, а мърморенето на Поликсена Костова (или която е там) ме изкара извън нерви и седнах да пиша.

Имам си теория, всъщност няколко идеи защо това е така:

Първа версия: Икономическа

Дублирането на филми е по-евтино и по-малко трудоемко от писането на субтитри. Въпреки че не съм сигурен дали е така, може и да е обратното, ми се вижда вероятна възможност.

Втора версия: Социална
Дублажът осигурява препитание на армията от актьорчета, които НАТФИЗ бълва ежегодно. Пазарната икономика унищожи абурдното социалистическо понятие "актьор на щат" и хилядите знайни и незнайни трябва да се занимват с нещо.


Трета версия: Образователна
Или по-скоро липсата на такава. Масовият зрител чете малко, но за сметка на това бавно. Докато си мърда устните сричайки субтитри, Арнолд вече е минал на следващата сцена и е изтрепал половината лоши.


Четвърта версия: Конспиративна
Всички дубльори на филми имат странни имена - Поликсена Костова, Трендафилка Немска, Георги Джубрилов, Робин Кафалиев, Светлозар Кокаланов и т.н. Подозирам, че са си организирали затворен клуб само за илюминати с шантави имена и са узурпирали озвучаването на български.

Да не говорим за всички сериали, които са озвучени на български. Не става дума за бразилските, на които не съм таргет група, а примерно за Lost или Prison Break. Цялото удоволствие на английската реч, всички нюанси, акценти на различните англоговорящи и смисли се губят. А, да не започвам с актьорските умения, че там е дълбок кладенец. Какъв си ти, че да играеш вместо Ал Пачино?!

Смятам да организирам клуб "Долу гадния дублаж", чиято основна цел ще е да насърчава четенето като тренинг за гледане на филми със субтитри. Току виж масовият зрител обърнал внимание и на някоя книга.

Let's Pop Culture на една годинка

Вече съм на една годинка и почти мога да казвам "мама", в допълнение към "гугу-гага". Една годинка, в която имах силни моменти, носталгични моменти, забавни моменти, относително нормални моменти и изумяващи мен самият моменти.

През цялото време се ръководих от принципа, който винаги ме е движил досега - предпочитам да съм щастлив, отколкото да съм прав. И през цялото време бях щастлив, въпреки че знам, че и бях прав.

Тъй като заниманията ми с кино до момента се побират във формулата "Животът на другите", отивам да го гледам. Повече за него в понеделник.

Междувременно поздрав с песента, която е най-близка до сърцето ми и до бъдещите ми творчески планове.

edit 1: Тъй като ембедванет от ви бокс 7 не работи, цъкни тук

Let's Pop Culture's citation du jour

True!

Let's Pop Culture's citation du jour

"The Persian king has so much gold shit hanging on his face that it looks like he got bukkaked by King Midas."
from 300 by Wax from Ruthlessreviews

Ако не знаеш какво е букаке, няма да стоплиш. Ако не знаеш кой е цар Мидас пък, съвсем.
Затова цъкни тук.

2008-ма! А, ти, чуваш ли камбанките, Татааф?

Ч.Н.Г. и т.н.!

А ти чуваш ли камбанките?

Не пращам смс-и и не досаждам на хората по телефона с пожелания, които така или иначе някой вече им е преповторил петнайсе пъти. Използвам хубавото българско "за много години" и то само в лична среща. Използвам го също така до юли, за да се различавам. Така винаги давам на хората по една минута за размисъл, "абе тоя кво иска сега да ми каже, пък". Нещо като да махаш за поздрав на непознати от колата си. Яко се спичат в началото :)

А ти чуваш ли камбанките?

Започвам без равносметки, защото равносметнах, че това ме прави по-стар. Особено след като се озовах след празниците сам в старата си детска стая, гледайки по VH1 - So 90's Show. И се улових, че се кефя, ама едно носталгично такова, защото всичките парчета съм ги гледал, когато бяха актуални.

Веднага си забраних да го правя и излязох да се напивам с приятелчета.
А ти чуваш ли камбанките?

Старият ти дом може да бъде и много приятно място за завръщане. Нещо като контейнер, който избирателно съдържа само най-добрите ти моменти. Снимки, книги, касети и дискове, подаръци за рождени дни с интересни посвещения, малки парчета щастливо минало, за които не се сещаш, защото касапницата на ежедневието не ти оставя време. Става ти топло и приятно.
Ето, на! Прописах като жена!

Съучениците ти от гимназията се събират на едно място само по Коледа! Виждаш все по-уморени физиономии от година на година. Стараеш се да ги развеселиш с уникалното си чувство за хумор и почти успяваш, но накрая все се намира някой да постави под въпрос циничните ти възгледи за света и обикновено това е най-неподходящият човек.
Уви, понякога и да чуваш камбанките се оказва безполезно.