Тръгваме за Варна с багажи и очаквания. Шофьорът е млад и симпатичен и за огромно учудване на всички кара изключително разумно – изчаква, за да има видимост, не изпреварва на завои и спазва ограниченията.
Вярно е, че да генерализираш е по-лесно и удобно, за да обясняваш нещата около себе си, но в този случай се оказва, че все пак не всички шофьори са кентаври-варвари юрнали се да изпотъпчат всичко живо пред себе си.
1:0 за индуктивния подход срещу дедуктивния.
"По пътя". Някои май все пак са кентаври
14.10.2008
Жп гарата във Варна
Варна, ах Варна! Много е приятно, хората са усмихнати и вървейки по центъра никой не си е забил погледа в краката, както в София сме свикнали да правим. Дрехите са шарени, лицата приветливи, времето чудесно. Ходим по къси ръкави, но не „подаряваме гребени на Слави”. Аудиторията маскира въпросите си под формата на изказвания и се получава малко тъпо. Но нашият професионализъм се справя със ситуацията и накрая всички са доволни. Ехаа!
Потегляме за Габрово. Градът ни посреща с тъмнина и леко запуснат вид. Хотел Балкан е застинал в 80-те и във фоайето се носи тежката миризма на зрелия социализъм. Почвам да подозирам, че не ни чака нищо добро.
Каква изненада обаче се оказва механа Габъра – малко заведенийце зад часовниковата кула със смесени итало-испански-мекс битови мотиви и неочаквана кухня. Браво! Да живей!
15.10.2008
Закуската в хотела обаче е далеч от качеството на механа Габъра. Съставена е от салам тип „кучешка радост”, сирене и кашкавал. Мизерната храна, поливаме с най-гадното кафе в България. Чудесно начало на деня.
Преминаваме през задачите като на парад, след което излизаме на разходка. Всичко в Габрово е концентрирано в централната улица, която криволичи, покрай красива часовникова кула, църква и възрожденски къщи. Тук-там има сгради от началото на 20-ти век и някои следи от социализма. Уви, неизбежно е.
Над Международните авоари е надвиснала Буря
Следобед потегляме за Монтана, пристигаме по светло, настаняваме се в хотел, който сериозно внушава, като да е местният ебалник и се заемаме да търсим място, където да гледаме мача България-Грузия. Пътьом минаваме през някои ултра кичозни заведения и дочуваме интересни разговори.
а в Монтана е много зелено...
Монтана е много приятен град с подреден и спретнат соц център, с много зеленина и паркове. Хората говорят на странен език и постоянно се обръщат един към друг с хиляди вариации на „бате, батка, баце”. Всички се познават. Обслужващият персонал се държи фамилиарно и не признава личното пространство. Което понякога може да бъде доста забавно.
...но някои неща могат да бъдат избегнати
Алуминиевата кутийка или кен стават "букса" на монтански
16.10.2008
След футболния провал в Грузия, не ни е много забавно да говорим пред публика, но последните винаги стават първи и последния семинар за седмицата получава най-пълноценното количество информация. Следобяд тръгваме за София. Тия пътувания все пак имат интересен изследователски оттенък. Улавям се, че много повече се оглеждам за детайли, които преди не съм забелязвал. И това ме радва.
П.С. Кратките дневници от другите "етнографски" експедиции можете да видите тук и тук.
Вярно е, че да генерализираш е по-лесно и удобно, за да обясняваш нещата около себе си, но в този случай се оказва, че все пак не всички шофьори са кентаври-варвари юрнали се да изпотъпчат всичко живо пред себе си.
1:0 за индуктивния подход срещу дедуктивния.
"По пътя". Някои май все пак са кентаври
14.10.2008
Жп гарата във Варна
Варна, ах Варна! Много е приятно, хората са усмихнати и вървейки по центъра никой не си е забил погледа в краката, както в София сме свикнали да правим. Дрехите са шарени, лицата приветливи, времето чудесно. Ходим по къси ръкави, но не „подаряваме гребени на Слави”. Аудиторията маскира въпросите си под формата на изказвания и се получава малко тъпо. Но нашият професионализъм се справя със ситуацията и накрая всички са доволни. Ехаа!
Потегляме за Габрово. Градът ни посреща с тъмнина и леко запуснат вид. Хотел Балкан е застинал в 80-те и във фоайето се носи тежката миризма на зрелия социализъм. Почвам да подозирам, че не ни чака нищо добро.
Каква изненада обаче се оказва механа Габъра – малко заведенийце зад часовниковата кула със смесени итало-испански-мекс битови мотиви и неочаквана кухня. Браво! Да живей!
15.10.2008
Закуската в хотела обаче е далеч от качеството на механа Габъра. Съставена е от салам тип „кучешка радост”, сирене и кашкавал. Мизерната храна, поливаме с най-гадното кафе в България. Чудесно начало на деня.
Преминаваме през задачите като на парад, след което излизаме на разходка. Всичко в Габрово е концентрирано в централната улица, която криволичи, покрай красива часовникова кула, църква и възрожденски къщи. Тук-там има сгради от началото на 20-ти век и някои следи от социализма. Уви, неизбежно е.
Над Международните авоари е надвиснала Буря
Следобед потегляме за Монтана, пристигаме по светло, настаняваме се в хотел, който сериозно внушава, като да е местният ебалник и се заемаме да търсим място, където да гледаме мача България-Грузия. Пътьом минаваме през някои ултра кичозни заведения и дочуваме интересни разговори.
а в Монтана е много зелено...
Монтана е много приятен град с подреден и спретнат соц център, с много зеленина и паркове. Хората говорят на странен език и постоянно се обръщат един към друг с хиляди вариации на „бате, батка, баце”. Всички се познават. Обслужващият персонал се държи фамилиарно и не признава личното пространство. Което понякога може да бъде доста забавно.
...но някои неща могат да бъдат избегнати
Алуминиевата кутийка или кен стават "букса" на монтански
16.10.2008
След футболния провал в Грузия, не ни е много забавно да говорим пред публика, но последните винаги стават първи и последния семинар за седмицата получава най-пълноценното количество информация. Следобяд тръгваме за София. Тия пътувания все пак имат интересен изследователски оттенък. Улавям се, че много повече се оглеждам за детайли, които преди не съм забелязвал. И това ме радва.
П.С. Кратките дневници от другите "етнографски" експедиции можете да видите тук и тук.
4 коментара:
На немски освен Dose (дòзе) има и Büchse (бюксе). Както знаем, единственият братски западен език достъпен в соц. време беше немският (заради ГДР), а на изисканите места (като чудесните хотели, които си посетил) някак беше прието нещата да звучат "корекомски". Затова и имаме букса. Има и други примери де - хемендекс (ham & eggs), бутерброт (Butterbrot - хляб намазан с масло, демек сандвич, демек sandwich :)
не знаех това за немския. ако си прав, както предполага и прекрасното ти етимологично обяснение, а и аз, това значи, че северозапъдът е бил подминат от 20 години преход и яко навлизане на неологизми.
нищо, те си имат баце и пустиняк, което сигурно си е вече сериозен принос :)
Знаеш ли как филологически изненадан се оказал видният метъл и българист Христиан, докато спял във втора класа в "албената"?
Окол 6:00 сутринта на, т. нар. гара "здрав железен път - сигурен транспорт", мездренският гръбнак на българската икономика ударно отваря вратата на неговото купе, която дори кондукторът не смеел дотогава да отвори (заради вида на чорлавия и гледащ мръсно в съня си Христиан) и още по-ударно "промълвява" АРЕ БАЦЕ.... РИПАЙ!
хаха you made my day
веднага си представих случката, тъй като много пъти съм бил свидетел на красноречието на мездренци, свогенци и други интересни западни хора
Публикуване на коментар