Дзифт (2008)
Реж. Явор Гърдев
Участват: Захари Бахаров, Таня Илиева, Владимир Пенев, Джоко Росич,
ЕЕЕЕЕ! Можело значи!
Можело да се направи български филм, който не само става за гледане, но и за международен експорт, тъй като говори на универсален език. Филм, в който няма лепкави „авторски” полюции, тежки посткомунистически комплекси и „псевдоинтелигентски” лайна, ами най-обикновени такива – истински, искрени и цапащи.
„Колкото по-големи лайната, толкова по-малка щетата. Моралната, де!” казва гробаря и ни хвърля в един свръхстилизиран образ на София, който обаче е запазил всички топографски ориентири, за да не забравим къде се намираме, откъде и закъде сме тръгнали. Мрачни улички, канали, шантави персонажи и пияници-пророци, разказващи смешни вицове с финали като откровение, са повече от подходящ декор за разгръщането на персонажите на Молеца, Ада и Плужека в три линии – преди Девети, в Затвора и след Девети. Трите линии трескаво се преплитат в разказ, който ту забързва, ту забавя темпото. Захари Бахаров, почти през цялото време говори зад кадър, но очите му са толкова изразителни и играта му толкова пълнокръвна, че веднага го поставям в списъка на личните си фаворити. Таня Илиева е истинска femme fatale, която те разпалва, но мига, в който се разгориш, отприщва ледена вълна и те оставя удавен и сам. Владимир Пенев е класически злодей, със след деветосептемрийски привкус, което е и елегантно-ироничното намигване към времената на комунистическия режим. Повече няма да разкривам, че няма да ви е интересно.
За първи път виждам български актьори, които играят "естествено". Няма характерното „академично” театралничене и диалогът им се получава нормално. Затова, разбира се, трябва да отдадем дължимото и на самия диалог, който види се е писан от и за човека, а не от автора - за въображаемата му муза.
За първи път виждам български филм, в който всички елементи са се случили добре и са си на мястото. Разбира се хитроумното решение да се заложи на жанров филм и да се надгражда над жанра е много сполучливо. Немски експресионизъм, особено в декорите, сюрреализъм, създаден от поддържащите персонажи, структура на film-noir и монтаж в стил британско кино от 90-те, завършват успешните съставки на Дзифт. История, камера, музика, костюми, актьорска игра, режисьорски хрумвания, всичко е в чудесен баланс и спомага филмът да е събитие.
Няма по-подходящ жанр за дебют от ноара – питайте Братя Коен, Тарантино, че и Кристофър Нолън. Въпреки че не е замислено като такова, Дзифт е упражнение по стил и нов опит в жанра. Опит, който е сполучлив. Нямам търпение да видим Неон, следващият филм, който Гърдев е замислил. Искрено му пожелавам успех и се надявам да е първият от много.
Реж. Явор Гърдев
Участват: Захари Бахаров, Таня Илиева, Владимир Пенев, Джоко Росич,
ЕЕЕЕЕ! Можело значи!
Можело да се направи български филм, който не само става за гледане, но и за международен експорт, тъй като говори на универсален език. Филм, в който няма лепкави „авторски” полюции, тежки посткомунистически комплекси и „псевдоинтелигентски” лайна, ами най-обикновени такива – истински, искрени и цапащи.
„Колкото по-големи лайната, толкова по-малка щетата. Моралната, де!” казва гробаря и ни хвърля в един свръхстилизиран образ на София, който обаче е запазил всички топографски ориентири, за да не забравим къде се намираме, откъде и закъде сме тръгнали. Мрачни улички, канали, шантави персонажи и пияници-пророци, разказващи смешни вицове с финали като откровение, са повече от подходящ декор за разгръщането на персонажите на Молеца, Ада и Плужека в три линии – преди Девети, в Затвора и след Девети. Трите линии трескаво се преплитат в разказ, който ту забързва, ту забавя темпото. Захари Бахаров, почти през цялото време говори зад кадър, но очите му са толкова изразителни и играта му толкова пълнокръвна, че веднага го поставям в списъка на личните си фаворити. Таня Илиева е истинска femme fatale, която те разпалва, но мига, в който се разгориш, отприщва ледена вълна и те оставя удавен и сам. Владимир Пенев е класически злодей, със след деветосептемрийски привкус, което е и елегантно-ироничното намигване към времената на комунистическия режим. Повече няма да разкривам, че няма да ви е интересно.
За първи път виждам български актьори, които играят "естествено". Няма характерното „академично” театралничене и диалогът им се получава нормално. Затова, разбира се, трябва да отдадем дължимото и на самия диалог, който види се е писан от и за човека, а не от автора - за въображаемата му муза.
За първи път виждам български филм, в който всички елементи са се случили добре и са си на мястото. Разбира се хитроумното решение да се заложи на жанров филм и да се надгражда над жанра е много сполучливо. Немски експресионизъм, особено в декорите, сюрреализъм, създаден от поддържащите персонажи, структура на film-noir и монтаж в стил британско кино от 90-те, завършват успешните съставки на Дзифт. История, камера, музика, костюми, актьорска игра, режисьорски хрумвания, всичко е в чудесен баланс и спомага филмът да е събитие.
Няма по-подходящ жанр за дебют от ноара – питайте Братя Коен, Тарантино, че и Кристофър Нолън. Въпреки че не е замислено като такова, Дзифт е упражнение по стил и нов опит в жанра. Опит, който е сполучлив. Нямам търпение да видим Неон, следващият филм, който Гърдев е замислил. Искрено му пожелавам успех и се надявам да е първият от много.
8 коментара:
Хубаво си го казал! Не съм имала щастието да го видя и едва ли скоро, но и на мен душицата ми е закопняла за хубав Български НОВ филм. Само да ти кажа, моя любим БГ филм се казва "Лачените обувки на незнайния войн" :) филм който препоръчвам на всеки!
Иначе извини за коментара не можах да се стърпя, казвам се Златуша...
то това им е смисълът на коментарите:). дано поне 20 човека да съм накарал да го гледат. за 15 знам със сигурност :)
приятно ми е, аз съм Иво :)
where are you?
Вчера ходих да го гледам в Арена.Филмът е много идеен и натуралистичен.Останах с впечатление, че отзивите са „или-или“ т.е—„Да много ми хареса филма“ и другия вариант е „Не струва, загубихме си времето“Е…аз не мисля,че съм си загубила времето!Според мен ще го харесат хората, които гледат и друг тип филми освен американски екшъни.В крайна сметка всеки има право на мнение
wake up little susie, wake up!
give us something to read.
хаха. will do, Саше, will do :)
That's my boy!
take your chance broke our hearts:)
Отвратителен сценарий, напълно предвидим, никакво действие - гласа зад кадър дразни много (филм е все пак, не литературно четене).Несвързано вметнати историйки, опит да се поукраси черно бяла лента, жаргонни изрази, целия филм се разправя за л**на, гениталии, пр**ни и т.н.Много дървена актьорска игра, лошо операторско НЕмайсторство (2 ъгъла на снимане). Твърде много отегчителни съвокуплителни сцени, без капка еротика в тях. Поне това да имаше. Не става и за аматьорско ХХХ. Изгубих си 90 мин от живота за да се чуствам засрамен и натъжен.
Публикуване на коментар