Справедливост за всички

Справедливост за всички
роман от Тихомир Димитров
издателство Лик

Да се напише роман не е лесна работа! Колко пъти съм сядал с намерението да разширя или направо да почна наново и да напиша големия български роман, вече на новото столетие, защото книгите, които ще се четат в края на 21 в. ще са написани сега. Всъщност си е тежка работа, която освен това изисква голяма доза самокритичност, защото не е достатъчно само да надраскаш нещо, трябва като го прочетеш, то да е достатъчно добро, за да го споделиш и с другите. Тишо притежава по-много от нужните качества - желание за работа, постоянство, самокритичност и разбира се идеи и интересен стил на поднасяне на текста.

Изисква се и голяма смелост да напишеш роман за съвремието и съвременниците си. Подлежиш на проверка от околните, които може и да не са съгласни с някои стереотипи. Изисква се и умение да останеш близо до темата, а не да задълбаеш в размисли за преди 89-та, за което, уви, още нямаме еднозначно мнение, а напоследък дори почна да се изкривява и в позитивна посока. Тишо просто е разказал една истинска история със съвременни герои, които всеки от нас познава, дори от собственото си ежедневие.

Централният персонаж е Даниела, за която би ми било интересно да чуя мнението на феминистките. Малко е да се каже, че Даниела е красива. Тя е осъзнала, че красотата й е и оръжие, което може да използва, за да си осигури повече от прекрасен живот. Осъзнала е също и, че красотата й е преходна и е решила да получи всичко тук и сега. Даниела си е осигурила чудна компания от герои на деня, която включва - художник, богат наследник, момче с лошо минало, мутра, съученик тип емоционално кошче, приятелки за girl only вечери и т.н. Самата тя също разполага с определени финансови ресурси, което и осигурява независмост и възможност за жонглиране с останалите. Около нея е пълно с мъже, но те някак си са статични и се активират само под нейното влияние, което е различно за всеки различен тип - градивно или разрушително. Проблемът при описанието на съвременни женски персонажи от мъже писатели е обикновено в достоверността. Тишо е напипал пулса на един определен тип жена, а не се и съмнявам, че прототипът й е някъде наоколо. И през ум не ми мина да си мисля, че Даниела е измислен герой, по-скоро се оглеждах по улицата, кога ще я срещна.

Дебютният роман на Тишо е написан леко, увлекателно и се чете на един дъх. Нещо, което доскоро липсваше в българската литература. Досегашните романи са всичко друго, но не и увлекателни. Справедливост за всички не си поставя за цел да задълбава в дълбоки размисли за някои черти от човешкия характер, а оставя това на читателя, който след последните десетина страници има за какво да размишлява. Бих казал, че това е единственият правилен начин да се пише. Романът се преживява индивидуално от всеки и няма универсален начин да се опише неговото въздействие, би могъл да се откриеш във всеки един от палитрата от персонажи.

Изключително се радвам, че мой приятел успя не само да напише интересен роман, но и да го издаде. Иска ми се и на мен да имам толкова смелост. Очаквам с нетърпение и втората книга на Тишо, която, както чувам ще е пълна с изненади.