Top 5 филми за 2007

Годината, в която любимите ми режисьори извадиха филми няма как дa слаба за киното. Ето един малък топ 5 плюс още няколко филма, които получават honorable mention.


1. Децата на хората (Children of Men)
Реж. Алфонсо Куарон
Участват: Клайв Оуен, Джулиан Мор, Майкъл Кейн, Чиуетел Ежиофор

Блестящ антиутопичен разказ за близкото бъдеще, в което човечеството спира да се възпроизвежда. Филм зареден с отчаяние и песимизъм за хората, но движен от надеждата в борбата срещу неизбежното, на напълно обикновените хора, а не на бляскавите супергерои. Блестящ визуален шедьовър, в който виждаме разрушения Лондон, изглеждащ по-достоверно от истинския. Невероятен Клайв Оуен и Алфонсо Куарон. Първо Място!

2. Зодиак (Zodiac)
Реж. Дейвид Финчър
Участват: Джeйк Джиленхал, Робърт Дауни, Марк Ръфало

Дейвид Финчъровата обсесия по масовите убийци е заразителна и всеобхватна. Зодиак е история не за масови убийци, а за натрапчивостта на идеята за самоличността на масовия убиец. Безнадеждното пътуване към разкриването на убиеца известен като Зодиак, е разрушително за всеки, който го е предприел. Мрачната и тъмна визия на Сан Франциско от 70-те довършва внушителния Финчъров шедьовър.

3. Grindhouse
Реж. Робърт Родригез, Куентин Тарантино
Участват: Фреди Родригез, Роуз Макгауън, Кърт Ръсел, Розарио Доусън

Ако не беше половинката на Тарантино, можеше и да оглавява класацията. Филми толкова пропити от любов към евтиното кино, че го поставят на висок пиедестал, за да можем всички да му се насладим.

4. Проектът: Sunshine (Sunshine)
Реж. Дани Бойл
Участват: Килиън Мърфи, Мишел Йо, Хироюки Танада

Мрачно пътуване към човешката душевност на фона на катастрофа от космически мащаб. Кои сме, защо сме тук и как бихме постъпили, когато вече няма изход. Напрегнато мълчание и затворени пространства. Култ!



5. Мистър Брукс (Mr. Brooks)
Реж. Брус Евънс
Участват: Кевин Костнър, Деми Мор, Уилям Хърт

Шизоидната драма за обикновения човек, обладан от демони се оказа учудващо дръзка и задълбочена. Без да има кръв и хвърчащи крайници, филмът въздейства ужасяващо и на моменти доста притеснително. Не съм очаквал, че филм с Кевин Костнър може да бъде толкова добър.




Honorable Mention:

Ултиматумът на Борн (Bourne's Ultimatum)
Реж. Пол Грийнграс
Бясното препускане, гонитби, стрелби и реалистичен бой, големите заговори и секретните разработки са гаранция за добро забавление, но не и за много голямо кино. Все пак Мат Деймън се справя отлично с ролята си на самотния агент-ренегат, който иска да си отмъсти на системата. Участва и Джулия Стайлс :)

Беоулф (Beowulf)
Реж. Робърт Земекис
Беоулф поема щафетата от Final Fantasy и издига анимацията на такова високо ниво, че остава само още една мака крачка до пълната замяна на хората с анимирани :)

Очаквания за 2008:

No Country for Old Men
Очаквам с изключително нетърпение завръщането на Братя Коен със сериозен филм. Последните няколко бяха доста несполучливи. От ноември до сега има 8,9 рейтинг в imdb

Rock’n’Rolla
Очаквам и завръщането на Гай Ричи към лондонския подземен свят. Револвер беше доста нескопосан опит да се измъкне от него. Stick to what you do best, mate!

Идеалният мъж в Народния театър

Идеалният мъж
от Оскар Уайлд
Участват: Стоян Алексиев, Владимир Карамазов, Юлиян Вергов, Иван Юруков, Биляна Петринска,Милена Атанасова, Теодора Духовникова, Елена Атанасова, Марта Кондова, Мария Каварджикова, Стоян Пепеланов, Любомир Ковачев

Казват, че българското кино било слабо, защото нямало теми, изпълнители и пари. Казват също, че българският театър бил много силен, заради високия професионализъм на трупите и богатия набор от класически пиеси. Българското кино и българският театър, обаче са свързани, тъй като и на двете места се вихрят едни и същи некадърници.

Народният театър би трябвало да е мястото, където се прави най-добър театър, където играят най-добрите актьори и няма компромиси с качеството. Дръжки! С постановката Идеалният мъж, Народният театър почти постигна непостижимото - да направи Оскар Уайлд да звучи тъпо.

Проблемът основно се дължи на българската актьорска школа, която бълва еднакви по форма и маниер актьори. То не беше напиняне (wink @ starry Jen), то не беше крещене, то не беше диалог пуснат на 75 оборота. Ако бяха забързали още малко репликите, съвсем нищо нямаше да им се разбира.

Да почнем подред.
Бедни, Юлиян Вергов, не е достатъчно само да бърбориш слабоумни смешки в комедийно сериалче или да си партнираш с коне в реклами за бойлери, за да играеш на "Голямата сцена". Нужно е и малко да поназнайваш занаята, все пак. Явно напоследък това не е определящо, за да те вземат да играеш в Народния. Вергов "достави" всичките си реплики с чувствеността на пън и с ритъма на второкласник. Представете си честване на 24 май в средностатистическо училище с рецитиране на стихчета и поне мъничко ще се доближите до изпълнението на Вергов. Честно!

Владо Карамазов се опита да надкрещи всички и успя! Нито следа от изтънчения, циничен и остроумен персонаж на Лорд Артър. По-скоро балкански мачо влязъл в смокинг, който не му подхожда. Все пак Карамазов, горе-долу се справи с ролята. Имаше и мотивация. Залата беше пълна с невръстни момиченца, които при първата му поява почнаха да си шушнат: "Ето го! Ето го! Колко е силен гласът му!", а при финалната викаха като на концерт.

Мария Каварджикова е красива жена, а и аз не съм добре настроен към ейджистки забележки. Но все пак нужно ли беше да приказва като робот, чиито акумулатори са на привършване.

И така нататък, и така нататък...

На всички неизкушени от "магията на българския театър" препоръчвам да гледат филмовата адаптация на Идеалният мъж (в оригинала е съпруг) на Оливър Паркър, където Рупърт Евърет и Джулиан Мор показват кое как, после да отидат и да видят версията на "Народния", а след това да ми пишат какво мислят.

Отдавна, след поредното недоразумение на "Народния", наречено "Призраци в Неапол", се отказах да ходя на театър и го провъзгласих за мъртъв. Уви, след вчерашната постановка вече съм по-убеден от сигурен, че това е така. Поне докато не се завърне Морфов или Москов не измисли нещо ново.

Инфлация и в графитите

Инфлацията в млякото и млечните продукти се отразява и на градската субкултура. Като отчаян вик по отдавна отминалите благини на саламуреното сирене, седи този графит. Като emergency call, so to speak. Мястото му също не е случайно подбрано, телефонната кабинка също отмина в историята, заместена от миниатюрната джобна слушалка.