Ocean's Thirteen (2007)
реж. Стивън Содърбърг
Участват: бандата на Оушън плюс Ал Пачино и Елън Баркин
Някои филми стават, други не! Бандата на Оушън 3 не попада в никоя от тези категории. Тя уверено пропада до дъното на абсолютната скука, нескопосаните сюжетни решения, недомислените технически трикове и откритото намерение да се изтръскат още кинти от зрителя, който е готов на всичко, за да види един футболен отбор звезди да разхождат Арманита и Рей Бан-ове по екрана, които да го накарат поне за момент (в случая два досадни часа) да иска да бъде като тях.
Уморени, без настороение и мотивация, персонажи, решават да съсипят новото казино на Уили Банк (Ал Пачино), който от своя страна е съсипал техния човек - Рубен. Горе-долу нормална причина да отидеш и да претрепеш някого, но не и да извадиш примерно 50 млн. долара, за да финансираш високоинтелигентна и технически гениална операция. И откъде ги взимат тия кинти?! Точно така от Тери Бенедикт, когото направиха за смях в първа серия. Каква ирония си мислят сценаристите, каква гигантска глупост, си мисля аз. Още повече след като подробно ни обясниха, че Тери (в ролята абсолютния Анди Гарсия) е толкова безскрупулен и кръвожаден, че ако те набележи ще изтрепе не само теб, но и цялата ти рода до 9 коляно (подобно на един български владетел от 9 век). Ролите на Клуни и Брад Пит са минимални, останалите от екипа се моткат като мухи без глави, мадами няма (с изключение на попрезрялата, но все още ставаща Елън Баркин). Репликите звучат като залепени и не са така оригинални, както в предишните опити. Пачино естествено е на висота, въпреки че материалът, с който разполага, за да играе е доста смотан.
Преди финалните, крайно измукани от пръстите 30 мин, получаваме час и половина разхождане по екрана, в изпълнение на неправдоподобни технически номера, като прокопаване на тунел под централната улица в Лас Вегас или преправяне на кутията с карти за блек джек, за едноръкия бандит и другите машинарии в казиното. Естествено и от първа серия си останаха съмненията как преодоляват висококонтролирания достъп в едно казино, но тук вече те се натрапват изключително здраво.
Ocean's Eleven беше забавен въпреки че също беше неправдоподобен, но някакси секси и стилно неправдопободен, сюжетът, диалозите, всичко беше елегантно изпипано и стоеше много добре, може би защото е римейк на този Ocean's Eleven със Синатра и Дийн Мартин, който пък от своя страна е баизран на френския Bob Le Flambeur на Жан-Пиер Мелвил. Втория Оушън беше изобретателен и интересен до финала. Но този Оушън е досаден, нескопосан и неприятен за гледане от всички освен от дизайнерите на интериор.
Содърбърг, тръгваш засилен по голям наклон надолу. Вземи се стегни!
Уморени, без настороение и мотивация, персонажи, решават да съсипят новото казино на Уили Банк (Ал Пачино), който от своя страна е съсипал техния човек - Рубен. Горе-долу нормална причина да отидеш и да претрепеш някого, но не и да извадиш примерно 50 млн. долара, за да финансираш високоинтелигентна и технически гениална операция. И откъде ги взимат тия кинти?! Точно така от Тери Бенедикт, когото направиха за смях в първа серия. Каква ирония си мислят сценаристите, каква гигантска глупост, си мисля аз. Още повече след като подробно ни обясниха, че Тери (в ролята абсолютния Анди Гарсия) е толкова безскрупулен и кръвожаден, че ако те набележи ще изтрепе не само теб, но и цялата ти рода до 9 коляно (подобно на един български владетел от 9 век). Ролите на Клуни и Брад Пит са минимални, останалите от екипа се моткат като мухи без глави, мадами няма (с изключение на попрезрялата, но все още ставаща Елън Баркин). Репликите звучат като залепени и не са така оригинални, както в предишните опити. Пачино естествено е на висота, въпреки че материалът, с който разполага, за да играе е доста смотан.
Преди финалните, крайно измукани от пръстите 30 мин, получаваме час и половина разхождане по екрана, в изпълнение на неправдоподобни технически номера, като прокопаване на тунел под централната улица в Лас Вегас или преправяне на кутията с карти за блек джек, за едноръкия бандит и другите машинарии в казиното. Естествено и от първа серия си останаха съмненията как преодоляват висококонтролирания достъп в едно казино, но тук вече те се натрапват изключително здраво.
Ocean's Eleven беше забавен въпреки че също беше неправдоподобен, но някакси секси и стилно неправдопободен, сюжетът, диалозите, всичко беше елегантно изпипано и стоеше много добре, може би защото е римейк на този Ocean's Eleven със Синатра и Дийн Мартин, който пък от своя страна е баизран на френския Bob Le Flambeur на Жан-Пиер Мелвил. Втория Оушън беше изобретателен и интересен до финала. Но този Оушън е досаден, нескопосан и неприятен за гледане от всички освен от дизайнерите на интериор.
Содърбърг, тръгваш засилен по голям наклон надолу. Вземи се стегни!
