В Русия съм...

... не, бе, в Балчик и то до 19 август. Който наминава в района да ми се обади задължително, ще измисля нещо с нощувките. Ако наминавате към Варна, Златните или друго място на север от Обзор, звънкайте. База има, остава да надграждаме ;)

Парфюмът

Perfume: The Story of a Murderer (2006)
Реж. Tom Tykwer (чете се Том Тюквер)
Участват: Бен Уишоу, Дъстин Хофман, Каролин Херфурт, Рейчъл Хърд-Уууд, Алан Рикман и гласа на Джон Хърт

Изтънчената и изключително "неоставима" творба на Патрик Зюскинд, най-после беше адаптирана и филмирана. Кой е по-подходящ да свърши почти невъзможната работа да визуализира аромата, ако не Tom Tykwer, който може да измисли поне три варианта, за да го направи.

Куражът да заснемеш филм по този роман е плашещ, но не и за Tom Tykwer. Невъзможно е и за миг да отделиш филма от романа. Tom Tykwer не го прави, а върви дума по дума по творбата на Зюскинд. Всеки друг подход би били погрешен. В резултат Парфюмът е изящно заснет филм, който доставя садистично удоволствие, в смисъла на удоволствие, което Маркиз Дьо Сад би одобрил. Сигурен съм, че и Ханибал Лектър би одобрил последователността, изтънчеността и изобретателността на Грьонуй и би го взел за партньор. И тримата са артисти по свой неподражаем начин.

Актьорският състав е впечатляващ - Дъстин Хофман, Алан Рикман и гласа на Джон Хърт, но най-голямото попадение си остава Бен Уишоу - мрачен, без реплики, но убедително превъплъщаващ се в персонажа на "гениалното чудовище" Жан-Батист Грьонуй. Все пак Уишоу е играл Кийт Ричардс във филм за Ролинг Стоунс. Впечатление правят и Каролин Херфурт и Рейчъл Хърд-Уууд, в ролите на музите на Грьонуй, съответно първата и последната му жертва.

Романът, а и филмът те карат да симпатизираш на Грьонуй, въпреки, че е убиец и чудовище. Симпатизираш на размаха и желанието с което изследва начини да се самоусъвършенства. Симпатизираш на неговата обсебеност и посветеност на аромата. Симпатизираш на твореца, който търси непреходното и в крайна сметка симпатизираш, воден от нездрав интерес към човека, способен да извърши такива престъпления. Все пак централната тема, не е престъплението, а вечната тема за търсене на красотата, с което Грьонуй спечелва челното място в световната класация на естетите.

To do's

Цели неща:
- да гледам Апартаментът на Жил Мимуни
- да гледам най-сетне Грайндхаус
- да си купя Казино Роял на двд, за да зяпам отново с отворена уста Ева Грийн
- да напиша статията за кино-пародиите, за която си мисля отдавна

- да прочета книгата на Аспарух Панов за прехода - като знам колко е оригинален на живо, ще седна да го чета с удоволствие

- да се видя с Явор, Галя, Еленка и Бебе-Дзвер, преди да замина на "заслужена отпуска"
- да се уговоря с бандата кога ще се видим в Балчик на вилата, на ребърца и мастики

- да се държа нормално с Боби и по-често да й казвам, че я обичам.

Половинчати неща:
- да догледам A Prairie Home Companion (Последното кънтри шоу) на Олтман
- да догледам Little Miss Sunshine, засега съм със смесени чувства, много клишета
- да догледам Парфюмът - великолепно начало
- да си допиша разказа за Гигила

- да дочета най-после Евангелие според Биф Шамара и Евангелие според Пилат - и да видя десетте разлики. Няма да ги сравнявам с оригиналните.
- да дочета романа на Тишо - Справедливост за всички и да напиша обещаното ревю
- да си избистря концепцията за носталгията по социализма и да напиша собствена версия

- да пиша по-често в този блог.

Черен вятър, огън и стомана

Добър вечер от стадион Калиакра, където предстои излизането не на футболния гигант от Каварна, а на металните колоси от US of A - Manowar. Часът е единайсе без пет и публиката тръпне и въздиша. Минали са подгряващите Sixth Sense, за които най-интересното беше, че са от Съветския съюз и Holyhell, незнайно откъде, но с уникално красива вокалистка. Момент, от апаратната ми предават, че имаме сигнал. Започват, дръжте се за столове, маси, съседчето, парапета и въобще, за каквото можете. Ерик Адамс обещава да изсвирят повечето песни от всички албуми. Става ясно, че това няма да е протоколен концерт на група минаваща между другото през България.

Ето кратко резюме на това, което стана отвън:

Публиката тук е от всякакви разновидности. Интересните екземпляри са доста - зли рокери са спрели моторите си пред входа на стадиона, новопрохождащи(в музиката) момчета с мъх над горната устна се оглеждат притеснено; изпечени, дългокоси ветерани с редки коси, наливат бира след бира; късоподстригани бивши метъли; гелосани момчета с потници без ръкави и каскети с надпис Manowar; с черни фланелки, с шарени фланелки, със семпли ризки с бод, с копчета, с якички, с хавайки, с дънки, 3/4 панталони, с къси гащи, голи до кръста, голи под кръста; млади момичета в готик дрехи, млади момичета с развлачени тениски, мрежести топове, млади момичета с псевдо бюстиета (всъщност сутиени), млади момичета с кубинки, с поли от 14 см, 7 см, 3,5 см, с прилепнали дънки, прилепнали панталони, татуировки на интересни места, пиърсинги на интересни места, прозрачни бели полички, ; дългокраки, късокраки, слаби и по-трътлести; хлапетии с черни фланелки водени от родителите си, с къси и пуснати коси; и две кучета - Рея и един черен лабрадор.


Няма нужда от подгряващи групи

Рея се чуди на опашката от коли

Скъпи читатели, опашката от автомобили е 2 км и се точи по целия път до стадиона. За късмет на метъл символиката пътят към концерта минава покрай градските гробища, какво ли ни очаква в края му. Непосредсвено до него е палатковият лагер, който заема празната територия от 1 декар край стадиона и свършва точно под къщите на местното население, за техен най-голям ужас. Около палатките е най-големият купон - музиката дъни от уредбите на колите, полупияни момчета крещят с пълно гърло песните на Manowar, опънати одеала са приютили бутилки с бира, хората набиват кебапчета или миди, заспали са по тревата или просто се усмихват загадъчно, мислейки за перспективата, която ги очаква след няколко часа. Някои са там от два дни и вече са видели Heaven and Hell и Motorhead, други са дошли специално за Меноуор.


Banlieu 13

Вълшебната покривчица

Организацията ни изненадва приятно, явно в град Цонев са свикнали на такива събития. Ченгета насочват движението в правилна посока, така че да няма обичайния хаос, който софийските шофьори носят навсякъде със себе си, пропусквателният режим на входа е приличен и влизането става нормално (а не като на някои концерти в столицата). Единственият минус е липсата на достатъчно химически тоалетни. Това не е проблем за момченцата, но момиченцата страдат. Естествено, търговската инициатива е над всичко, но и тя е добре организирана. Кебапчийниците са нафраскани до пръсване със стока, бирата не свършва, картофите се пържат, мидите се пекат, скарите се разпалват със сешоари (виж снимката), хората нямат възражения и купуват. "Ден година храни" за местните търговци, в някои случаи две години.


България - нация техническа

Здравейте отново от стадион Калиакра, часът е два без десет след полунощ и Меноуор току що са изпяли българският национален химн на прекрасен български, след като са свирили почти три часа при пълно себераздаване и размазващо силен звук. Публиката едва стои на краката си, но еуфорията я държи в енергично състояние и желание за още. Финалнотото магическо докосване е Black Wind, Fire and Steel. Междувременно са раздадени три китари, една от които на фен от публиката, другата на Цонко himself; изпети са цели 26 песни с обещание за нов концерт; откъснати са 20 хил. глави. Мрачната тържественост на българския химн се оказа изключително подходяща, той да бъде изпят от точно тази група. Не им се сърдим, напротив, радваме се с тях на младежкия им ентусиазъм и заразени от него, поне за няколко часа успяхме да избягаме от реалността. След този концерт и невярващите станаха вярващи.

Лека нощ от стадион Калиакра и до скоро!



Химна