Заминавам за Каварна...

... утре. Очаквайте в неделя репортаж. А междувременно:

Гениален черен хумор

След като изкарах три прекрасни дни в Триград (скоро ще пусна снимки) ме мързи ужасно да правя каквото и да било. Затова пуснах да прегледам няколко стари филма на Братя Коен - моите ол тайм фейвъритс в областта на изобретателния хумор и шантавата визия.

Препоръчвам The Hudsucker Proxy (Генерално пълномощно) заради автентичната атмосфера на 50-те години, плюс причудливите хрувания в сюжета и, разбира се, гениалния черен хумор.

Ето кратки семпли:

Ейми Арчър към колегите си, посочвайки снимката на Норвил (Тим Робинс): Това е лице, което само майка му може да хареса и то в ден за заплата.

и два на английски:

След като Уеринг Хъдсъкър е скочил от 44 етаж.
Бъз: When is a sidewalk fully dressed? When it's Waring Hudsucker!

---

Бъз: Say, buddy, who's the most liquid businessman on the street? Waring Hudsucker!

Тъй като Сам Рейми е съсценарист на този шедьовър се сетих за времето, когато снимаше истински, искрени филми като Злите мъртви и Армия на мрака и не се занимаваше с тъпотии като Spiderman. Ето няколко лафа от Army of Darkness

След като е прехвърлен в миналото Аш (в ролята юберкултовият Брус Кембъл) се среща с Дук Хенри:

Duke Henry: You're not one of my vassals... who are you?
Ash: Who wants to know?
Duke Henry: I am Henry the Red. Duke of Shale, Lord of the Northlands and leader of its peoples.
Ash: Well hello Mister Fancypants. Well, I've got news for you pal, you ain't leadin' but two things: Jack and shit... and Jack just left town.

Аш и Шийла в леглото:

Sheila: But what of all those sweet words you spoke in private?
Ash: Oh that's just what we call pillow talk, baby, that's all.

Aш се бори са жена обладана от зли духове в магазина, в който работи:

Ash: Госпожо, боя се че трябва да ви помоля да напуснете магазина.
Possessed woman: Кой по дяволите си ти?
Ash: Казвам се Аш.
[зарежда пушката]
Ash: от домашни потреби.

И абсолютният фаворит:

Ash: Gimme some sugar, baby.
Ash: Hail to the king, baby

Уви, вече не правят такива филми! Силно се надявам на Грайндхаус, иначе спирам да гледам кино.

Бележки по един автосалон

Новото Мондео е неочаквано красиво


ЛЬОБ!


RX-8 се продава с бонус!


"E.T. want home!"


The Phantom Menace! Елегантно бяха изпуснали да посочат цената


R8 изотзад


Hyundai Coupe в новия си вид


В SAAB 9-3 е най-комфортно



Wiesmann отвън и отвътре



и ний сме дали нещо на света!

Приложих на някои коли "теста на задника" - това е специфичен тест за комфорт на седалките и колата като цяло. Най-добре се представиха от Сааб. Иначе от целия автосалон, най-много ми допадна яхтата за около 700 хил. лв.

Обзор на културната програма

2 юни - тийм билдинг - checked
- времето беше чудесно и уви, тийм билдингът се проведе.
3 юни - Европа в холивуд - blank
- предната вечер имах преживявания свързани с футбол и прекомерна употреба на мастика, уви изтървах французите
- гледах Take the Money and Run - страхотен филм, Уди Алън е гений!
4 юни - Iron Maiden - checked
- Размазващ концерт!
6 юни - България - Беларус на стадион Васил Левски - blank. Вкъщи пред телевизора
7 юни - на късомоетражни филми в Хамбара, организирано от Йоана. checked! виж по-долу
12 юни - Френски институт - Mardis du cinema - Clara et Moi - checked! виж по-долу

Такааа, за късометражните филми. Отидох със смесени чувства, очаквайки да видя някакви отвлечени филми, наблъскани с импресии, разбираеми само за авторите им и нуждаещи се от задължително обяснение за всички, които гледат. И каква беше изненадата ми, когато 4-те филмчета на Чавдар Чернев (млад режисьор fresh out of НАТФИЗ) се оказаха истинска находка. Оригинален, особено "Клаустрофобия", където по изобретателно смешен начин, Чавдар показва някои стереотипи в отношенията между мъжете и жените, в миниатюрното пространство на асансьора; прекомерно социален, особено "Виж ме", където отново на прицел са отношенията между мъжа и жената, но в светлината на физическа и психологическа травма с трайни последици; и един минифилм от 30 мин., който се оказа истински шедьовър - Прекъсната линия.



Похвала за смелостта да снимаш по разказ на Маркес. Визията на филма беше изключителна - от пищните поля, до балканския минимализъм/мизерия на лудницата. Тънка, напрегната атмосфера, която обаче не е тегава, а засилваща внушението за обреченост. Интересно начало в традицията на road movie-тата, по някое време обратът в сюжета ми напомни на U -turn на Оливър Стоун. Отлична игра на актьорите, без следа от театралничене, което е основният минус на българската актьорска школа. Въобще отличен филм! След този филм изведнъж станах умерен песимист за бъдещето на българското кино, а до скоро бях краен.



Clara et moi се оказа нелошо филмче, което започна като "типична френска комедия за износ" (copyright Еленка), с доста изобретателни романтични моменти и по едно време рязко смени посоката към сложна драматична дилема. Като цяло става за гледане.

За следващите дни да се готвят Grindhouse, Зодиак и Бандата на Оушън 3, а в неделя съм на автомобилния салон. Очаквайте фоторепортаж.

Evangeline Lilly

Единственият светъл лъч в задълбаващия в бездната на посредствеността сериал - Lost.

Харесва ми нейната нетипична красота - неправилната форма на устата й, леко чипото носле, луничките, зелените очи, трапчинките, големите й зъби. Благодаря много на продуцентите на Lost, че я откриха.

Картинките са via skins.be

Готов съм да се гръмна!

Отивам да си приготвя ловната пушка, за да е сигурно, че като се гръмна ще е окончателно. Заглавието под което Grindhouse: Death Proof излиза в България е, дръжте се:

БИБРУТАЛНО 1: РАЗХОДКА СМЪРТ. Ако не ми вярваш, виж тук и аз не вярвах!

След като направиха цял конкурс за превод на заглавието, Съни Филмс и LOOP избраха възможно най-глупавото, несъдържателно и откровено смешно заглавие.

Какво означава Бибрутално - каква е тая дума, от кой задник я измъкнахте? Сигурно защото филмът е двоен, но логиката пак я няма никаква. Да бяхте оставили само брутално пак щеше да е добре. Да бяхте написали Грайндхаус, щеше да е перфектно. Ама не, сега можете да се оправдаете, че това бил дал конкурса.

Препоръчвам на всички имащи нещо общо с превода на филма да си направят ритуално самоубийство и да ни лишат от мизерното си и нещастно присъствие.

За ентусиазма по метъла

Iron Maiden разтовариха върху нас 30 тона техника, час и 40 минути мачкащ звук, зъл козел и цял танк. Концертът беше безупречен в професионално отношение, от страна на Мейдън и очаквано калпав откъм организация, от страна на СМЕ. Но не това е най-важното.

Както и всеки концерт, на който съм бил досега най-интересното беше build-up-а преди него. Като започнем с купуването на билета, очакванията за сетлиста, превъртането на новия албум и т.н., до деня на концерта.

В самият ден трябваше да си купя подходящо облекло. Нямам нито една "метъл дреха" и реших да си купя проста черна фланелка от 5 лв., която се оказа абсолютно достатъчна. Останалият аутфит съдържаше зелен 3/4-ти комбат панталон и черни маратонки. Идеалното облекло като за метъл концерт. Тъй като нямам дълга коса, преди концерта се реших във втори номер прическа. Не се бях бръснал една седмица. Перфектен апиърънс!

През целия 4-ти юни по улиците обикаляха метъли с черни фланелки, най-често с картинки от албумите на Мейдън, пиеха бири и весело очакваха момента на истината. Към 17.00, почнаха задръстванията от Триъгълника по целия бул. Рожен, до разклона със Свобода, където пътят свършваше, отцепен от ченгетата.


Пред стадиона

Ние пристигнахме в състав, включващ Стоян(водещ на Бруталика по Z-Rock) и баща му - стар рокер и настоящ очен хирург, Харо(от ансамбъл Българе) и Гошо от bulgarianpost. Всички се шматкаха в очакване на началото на концерта. Пихме бира със сръбска група рокери, приказвахме си с австрийски фенове. Очакванията на всички бяха особено високи, пуснах Мейдън от мобилния си телефон, за да не се губи темпото и третите бирички отидоха по реда си. Заразени от музикалния ми пример, група фенове, които минаваха покрай импровизираната кебапчийница подеха песничките.


Харо с 8-те бирички

Хората, които посетиха концерта бяха от всякакви разновидности. Млади, стари, метъли и неметъли. Интересно беше да се видят, момичета с къси поли тип "това е големият ми колан" и момчета с фланелки с апликации, коси на кичури и много гел, които се драха като разпрани на повечето песни. И аз бях там и аз се драх :)

Интересното за мен като социален изследовател (wink) е, че метълът продължава да има сериозна подкрепа. Въпреки че не е мейнстрийм, а ъндръграунд, метълът продължава да намира поддръжници в едно общество, в което започналата като симпатична субкултурна провокация - попфолк музика, преодоля всяка съпротива и в момента се радва на сериозен, почти тотален успех във всички измерения на съвременната българска попкултура. Съгласен съм с Петя "Bighead", че метълът е песимистичен, но е небоходим известен интелект, както за да осъзнаеш това, така и за да го направиш свой лайтмотив, а не мисля, че това е валидно за всички фенове. Мисля, че основната причина за ентусиазма по метъла си остава, съдържанието - бягството от реалността, което метълът предлага. Да, знам, че преди всичко, музиката е важна, но си помислих, че текстовете са не по-малко важни. А текстовете обикновено отвеждат в паралелна реалност - реалност в която може да си герой, варварин, злодей от детски кошмар, войн в безнадеждна битка или отмъстител. И всичко това гарнирано с мощна, покачваща адреналина музика. Перфектният фройдов коктейл :)

Още снимки:


девойка-фотографка от горния тип.


Ахат разгряват

Да подгреем преди концерта :)

Невероятното изпълнение на Гаучос :)
Внимавайте за дългокосата вокалистка в средата