Културна програма

Такаааа. За първи път смятам да си надраскам културен календар за проявите през юни.

2 юни (събота)

• Ако е готино времето - на импровизиран тийм билдинг с колегите на Витоша (дано да е гадно!).
• Ако е гадно времето - 10.30 до 18.30 в Сатиричния театър на Европа в Холивуд. Отворен клас по кино организиран от Френския институт с преподаватели от Сорбоната (wink @ elenka)
  

3 юни (неделя)

• Европа в Холивуд продължава
• най-накрая ще гледам филмите, които Еленка ми даде преди две седмици - The Yes Men, Take the Money and Run, Witness for the Prosecution

4 юни (понеделник)

• Iron Maiden на стадион Локомотив. Май за друго няма да остане време:))

6 юни (сряда)

• България - Беларус на стадион Васил Левски. Дали ще ходя зависи от първия мач в Минск.

7 юни (четвъртък)

• На късомоетражни филми в Хамбара, организирано от Йоана

Засега толкова, ще ъпдейтвам периодично. Някой ако има предложения за събития, иска да дойде с мен или да ме заведе на някое културно събитие. Да заповяда тук.

Балът е хубаво нещо!

Моят бал не беше сега, а през 1998. За тези с по-късата памет, през 1998 нямаше gsm-и, ново строителство, дигитални камери, потребителски кредити и доларът до съвсем скоро струваше - около 3000 лв. Възможностите бяха доста по-малки, но не и намеренията.
Някои неща са за цял живот, въпреки резервираното ми отношение към баладжиите и баладжийството, въпреки излишните разходи и дългите дни на подготовка и спестявания.
Балът е хубаво нещо. И тогава и сега смятам така.

Вземам пример от Пипи (мерси!) за описанието на бала.
Костюма: Панталон, едноредно сако и елек от Денил (когато не бяха такива великани в ценоразписа) в черно. Панталонът с много мъка още ми става, сакото и елека не. Оттогава съм със 17 кг. нагоре.
Риза в кремаво с висока яка от Драго&Радо. Не ми става
Обувките не си спомням откъде бяха, но още ми стават и ги употребявам.
Косата ми беше грижливо сресана и издърпана назад, не на обичайния път, а изцяло назад. Братовчедка ми се мъчи доста време, докато успее да я приглади, изтегли и върже с тънък кожен ремък. Според Тишо приличах на Тони Монтана.

Самата вечер: Бяхме в ресторант Лебед, който има изкуствено езеро и цяла вечер кроихме планове, как да отмъкнем някоя лодка, за среднощна разходка. Особено интересното за мен беше, че успях да прибера камерата на една съученичка и да заснема първото си и засега единствено филмче - Какво е животът? Серия интервюта със съученици, които ми отнеха цялата вечер, на тема какво очаквате да е животът оттук-нататък. Не го бях планирал предварително, стана спонтанно и осмисли цялата ми вечер.
Получи се близо час суров материал и всички бяха много интересни. Отговорите варираха от "животът е секс - или ебеш или те ебат" до "животът без принцесата е нищо" с много междинни вариации като "животът е красива игра с маски" и "айде остави ме на мира, де!"
Мисля, че малко хора са избрали да изкарат такъв бал. Така че за мен преживяването си беше несравнимо.

Въпреки че не одобрявам излишната показност и кича на баловете, смятам, че балът е небходим и полезен. Балът е преход между невинността и цинизма, който е задължително да направиш. Как? Избираш обикновено сам, понякога избират вместо теб. Краят на детството никога не е приятен момент, но балът е начин да смекчиш удара. Балът е малка победа срещу големия живот, който те дебне иззад ъгъла с дъската за хляб.
"Ърнест Хемингуей някога написа:"Животът е прекрасен и си струва да се бориш за него". Аз съм съгласен само с второто".

Карибски пирати: На края на света

Pirates of the Caribbean: At World's End (2007)
Реж. Гор Вербински
Участват: Джони Деп, Кийра Найтли, Орландо "Леголас ми беше най-добрата роля, пък!" Блум, Джефри Ръш, Чоу Юн-Фат, Кийт "къде ми е уискито?" Ричардс

Йо-хо-хо! пристигна и третата серия на Пиратите - по-мащабна, забавна и пиратска от всякога. Сюжетът е още по-заплетен, обратите следват всяка секунда, а персонажите са по-колоритни от платно на импресионист. Пейзажите са внушителни, корабите са достоверни, а битките са мечтата на всяко момче (бъдещ мъж, поет или моряк, няма как!).

Персонажите

Големият минус на филма е, че ролята на Джони Деп е сведена до минимум и номера с екипаж съставен само от Джак Спароу-вци, няма да минат. Заради звездния каст в останалите роли, ролята на Деп е намалена. Това все пак е шоуто на Джак Спароу и никакви други персонажи - събрани от кол и въже пирати, не могат да го заместят. Дразнещият Орландо продължава да дразни, но също с намалено екранно време, което като че ли е плюс. Елизабет (Кийра Найтли) получава голямата награда и нейната роля е тази, която свързва целия филм заедно. Барбоса(Джефри Ръш) уверено плава през седемте морета на ролята си - от зъл към добър герой. От остналите персонажи си струва да се отбележи ключовата роля на маймуната на Барбоса, която неведнъж спасява положението.

Минуси

Освен намаления Джак Спароу има и още минуси. На места сюжетът излишно задълбава в обрати и смяна на местата. Някои реплики и диалози са напълно не на място и са поставени само като евентуална свръзка между сцените. В един момент се изгубваш в безкрайните приказки за мъртъвци, възкръсване и легендите за морски чудовища и богове.

Плюсове

Въпреки изборените недостатъци Карибски пирати е забавление от първата до последната минута. Истината е, че за третата серия авторите са използвали формулата - по много от всичко. Много comic relief-ове, много забавни и смешни ситуации, които да разнообразяват обратите в сюжета. Непрекъснат екшън, експлозии, битки с мечове, фантастични костюми, които предефинират понятието за пиратски шик. Изумителни визуални ефекти, особено в морските битки. Изобретателен грим, особено на екипажа на Летящия холандец.

Карибски пирати: На края на света е изключително забавление, което събужда заспалото дете в теб, облича го в пиратски костюм, слага му превръзка на окото, сабя в ръката и го освобождава да плава до хоризонта и отвъд.
Всииички на бордаааа!

Охлювче на капака

Нещо не ми се пише. Но ми се снима :)




Внимателно отместих охлювчето и го поставих на тревата.

Нещо нетипично

Детска рисунка на седмокласничка от столично ОУ.






Нещо нетипично е и това.

Децата са си деца, ще кажете, но учителите да внимават, защото нататък в текста има и други свежи послания, като "Пий за мене и се сбий заради мене". Не съм сигурен какъв светоглед трябва да се възпитава у децата, това си е личен избор на всеки, но съм сигурен, че училището не е мястото, където трябва да се възпроизвежда точно този стереотип.

Спукана работа

Мамка му! Снощи някой ми е срязал двете гуми. Пред блока, на мястото, където си паркирам от 3 години. Нямам конфликт с никой, не паркирам на ничие място и никой не ме мрази (надявам се). Не разбирам. Трябва да си голям нещастник, за да направиш толкова безсмислено и глупаво нещо. Педераст е подходяща обида. Чекиджия също.

Има много добър цитат от Криминале по този случай. Разговор между Винсънт Вега(Джон Траволта) и Ланс (Ерик Столц) по повод Шевролет Малибу-то на Вега, което някой е одраскал с ключове.

Lance: Still got your Malibu?
Vincent: Aw, man. You know what some fucker did the other day?
Lance: What?
Vincent: Fucking keyed it.
Lance: Oh, man, that's fucked up.
Vincent: Tell me about it. I had it in storage for three years, it was out for five days and some dickless piece of shit fucked with it.
Lance: They should be fucking killed. No trial, no jury, straight to execution.
Vincent: Boy, I wish I could've caught him doing it. I'd have given anything to catch that asshole doing it. It'd been worth him doing it just so I could've caught him doing it.
Lance: What a fucker!
Vincent: What's more chickenshit than fucking with a man's automobile? I mean, don't fuck with another man's vehicle.
Lance: You don't do it.
Vincent: It's just against the rules.

Наистина!

Coming Soon: Star Trek XI с пичовете от Lost

Не знам, да се радвам ли или не, но новият Стар Трек ще бъде режисиран от Дж. Дж. Ейбрамс. Продуцентът на Изгубени се е заел да прави prequel на Стар Трек с персонажи младите капитан Кърк и Спок. Очаква се филмът да бъде здрав екшън, което не е чак толкова характерно за другите серии на Стар Трек. Филмът ще излезе през 2008, още не се знаят актьорите, които ще се ангажират с ролите. Като се има предвид, какъв култ е филмът и колко последователи има, Ейбрамс сериозно трябва да вниамава с каста. Последователите на Стар трек или трекърите, както самите те се наричат с гордост, са особено ревниви към персонажите си. Още повече, че Уилям Шатнър и Ленард Нимой са превърнали персонажите в част от самите себе и ще бъде много трудно да се получи качествено разграничение. Не на последно място е и историята, в която ще се разположат.
Да видим!

Manowar в България!

Ха, така!

Тази година ще направя Малък шлем - Мейдън и Меноуор. Очаквам АC/DC и Rolling Stones, за да стане шлемът пълен.

Антиутопии

Днес много ми се пише и затова ще изпраскам още един пост. През времето на залежаването ми вкъщи изгледах няколко образеца на антиутопични филми (или дистопии, както ви се хареса), начело с литературната майка на жанра - 1984.
Социалните измерения на бъдещото устройство на обществото понякога са пророчески, понякога са просто интересен начин да кажеш какво мислиш за съвременното общество, но винаги имат дълбок общочовешки смисъл.
Систематизиран списък на антитутопиите, сайбърпънк и постапокалиптичните филми има тук във форума инфо-филм благодарение на Младия джедай и обогатен от Йоана, и тук-там от мен.

Ето какво изгледах подред:



Nineteen Eighty-four (1984)
Реж. Майкъл Радфорд
По романа на Джордж Оруел
Участват: Джон Хърт, Ричард Бъртън, Сузана Хамилтън

Постничка екранизация на пророческия роман на Оруел. Впечатляваща актьорска игра на Джон Хърт, който визуално силно напомня на самия Оруел. Обстановката е подтискаща, но не са успели да пренесат атмосферата на романа в достатъчна степен.

...затова следващият филм, който гледах беше:



Brazil (1985)
Реж. Тери Гилиъм
Участват: Джонатан Прайс, Робърт Де Ниро, Боб Хоскинс, Майкъл Палин

Не случайно работното заглавие на филма е 1984 и 1/2. Блестящият Тери Гилиъм създава неповторима атмосфера на едно антитутопично общество, в което привидно няма толкова строг физически контрол, както в 1984, но контролът над умовете е много по-пряк. Социалната критика на Гилиъм е в най-голяма степен срещу бюрокрацията, която управлява съвременните общества и подрежда или разбива животи. Един от любимите ми филми, гледам го за стотен път.

...и след като вдигнах толкова високо летвата, следващият филм трябваше да бъде поне приблизително толкова добър:



ТHX 1138 (1971)
Реж. Джордж Лукас
Участват: Робърт Дювал, Доналд Плезънс

Дебютният филм на Лукас е много по-истински от всичко, което е правил впоследствие. Сега няма да се съгласите с мен, но смятам че това е най-добрият филм на Лукас. Сигурно заради особената ми любов към утопичните социални филми. Визионерски и изобретателен ТHX 1138 създава интерсна представа за бъдещето - стерилна среда, под земята, в която хората са контролирани, чрез специални лекарства, които да подтискат емоциите им. И тук, както във всички антитутопии, любовта е движещата сила в борбата срещу установения ред.

... и като започнахме с дебюти, следващият си е направо втрещяващо добър



Le Dernier Combat (1983)
Реж. Люк Бессон
Участват: Пиер Жоливе, Жан Рено

Дебютният филм на Люк Бессон е мрачен пост-апокалиптичен филм, в който хората са се превърнали в оцеляващ вид, който е изгубил своята словесност и едва-едва съхранява мъждукащия огън на човечността си, който го различава от животните. Бессон прави изключителен филм в черно-бяло и без никакъв диалог, филм за който мнозина режисьори биха дали лявото си око, за да снимат. A genius is born!

Проектът: Sunshine

Sunshine (2007)
Реж. Дани Бойл
Сц. Алекс Гарланд
Участват: Килиън Мърфи, Хироюки Санада, Мишел Йо, Марк Стронг

Дани Бойл и Алекс Гарланд пак са забъркали смъртоносна комбинация, която не е за всеки вкус. Особено за пуканкоядните кифли, които ходят до Мола да си показват новите дрехи. След края на филма чух яки негативни коментари и видях втрещени физиономии от тази социална категория. Сега ще ви издам една тайна - ако гореописаните кифли не са харесали филма, значи той е шедьовър и обратно, ако коментарите са силно позитивни, значи филма не струва! Така е то. Хората си имат кристални топки, мармоти-метеоролози, морски свинчета-ясновидци, а аз пуканкоядни кифли с коланчета вместо поли.

Слънцето е на път да угасне и температурите на Земята падат драстично, като заплашват съществуването на човечеството. С последна надежда е изпратен корабът Икар 2, за да активира бомба, която да помогне на Слънцето да започне наново ядрен синтез. Със същата цел е изпратен, години по-рано, Икар 1, но той не успява да се справи със задачата и се изгубва по пътя. Накратко е това, повече няма да разказвам, за да не се изгуби удоволствието от гледането.

Този филм има убийствена атмосфера, интересен сюжет, който отново поставя хората в гранични ситуации, за да изследва техните реакции и дали ще останат човечни или ще се отдадат на животинското чувство за самосъхранение. Филмът замислен и изпълнен в най-добрите традиции на сай-фай киното, с уважение и препратки към Кубрик, Ридли Скот, Джон Карпентър и Смъртоносен хоризонт.

Дани Бойл се доказа като майстор на психеделичната визия, а Алекс Гарланд като негов достоен partner in crime. След Плажът, 28 дни по-късно и Sunshine очаквам следващия им проект с нарастващо нетърпение. Дано да мачка по същия безапелационен начин.

P.S. Килиън Мърфи е новият, по-добър Юън Макгрегър!