Четвъртък, Април 26, 2007

Бира, Зайо Байо и порно хоръри

Е, не е като Секс, наркотици и рокенрол, но в последните два дни с това общо взето се изчерпваха моите занимания. Благодаря на всички, които се отзоваха на отчаяния ми зов за помощ за уплътняване на времето, докато се възстановявам от нелепата си контузия. Като изпечен егоист обаче, аз не гледах нито един от предложените ми филми :Р. Но си ги записах и предстои да ги прегледам по-натам.

Бирата я почвах след 14.00 часа, а не от сутринтта, да не си помислите нещо, ей?! Преоткрих царевичните пръчици под заглавието Зайо Байо и те се оказаха учудващо приятно мезе за бирата. Що се отнася до порно хорърите, изнамерих такъв, казва се Hardgore, което е доста оригинално заглавие. Филмът е от 1972 и е толкова аматьорски и смешен, че чак е култов. На места се вижда как микрофонът се подава отгоре, актьорската игра е забавно трагична, а костюмите са поръчвани от Детмаг.

Ето кратко какво гледах тия дни: Мачпойнт (2005) на Уди Алън, The Big Sleep (1946), Miami Vice (2006) на Майкъл Ман.
Няма да пиша дълги ревюта но ето нещо малко, все пак.

Match point (2005)
Сц. и реж. Уди Алън
Участват: Джонатан Рис Майърс, Скарлет Йохансон, Емили Мортимър, Брайън Кокс

Когато Уди Алън не пише за невротизирани нюйоркски интелектуалци-хипохондрици, стават страшни сценарии и невероятни филми като Куршуми над Бродуей и Мачпойнт. Дълбока история за изневярата и истинските стойности в живота едно от които не е любовта, както става ясно на финала. Перфектен каст и актьорска игра. Един от филмите на 2005. Само един въпрос - какво й харесват на тая селска пръчка Скарлет Йохансон, не ми става ясно. Емили Мортимър е в пъти по-готина, например.

The Big Sleep (1946)
Реж. Хауърд Хоукс
Сц. Уилям Фокнър по романа на Реймънд Чандлър
Участват Хъмфри Богарт, Лорън Бакол

Чандлър е голям майстор на криминалета, но аз винаги съм харесвал повече Дашиъл Хамет. Последният е по-мрачен, депресивен и алкохолизиран автор, което е гаранция за мрачни, зловещи и достоверни криминалета. Чандлър е по-голям специалист на обратите, докато при Хамет напрежението е най-важно. Тъй като сравнението между Големия сън на Чандлър и Малтийския сокол на Хамет е неизбежно, аз си предпочитам втория. Във филмовите версии и на двата романа в главната роля е Боги. Този филм изобилства с обрати, забавно цинични реплики на Филип Марлоу, мотивирани лоши и яки мадами. Всички съставки на добрия ноар.

Miami Vice (2006)
реж. Майкъл Ман
Участват: Колин "викайте ми Сашо-гея" Фарел, Джейми Фокс, Гонг Ли

Аз съм най-големият фен на минималистичния стил на Майкъл Ман. Но тук минимализмът е и за сметка на сценария, а това не го одобрявам. Майами вайс е як екшън, но нищо повече, а не е така в другите филми на Ман. Самоцелно някак е насилието, липсата на реплики и разни нелогични неща като полицаи в собствени ферарита, и то когато не са под прикритие.

Това е засега. Да се готвят филмите от списъците ви.

Сряда, Април 25, 2007

Kiss me I'm from Pernik


Вчера, забавният ми приятел с още по-забвен прякор - Прасето, ми изпрати този линк. Фланелката е много приятна и е майтап с популярното kiss me i'm french :), а изглежда
фирмата Тоp Expressions имат големи запаси от това чувство за хумор, тук. Например, PROUD PARENT OF A ROTTWEILER.

Дисклеймър от мен: При никакви условия и под никаква форма не носете горния артикул в Перник. ;)

Ман Ю може и да биха, но кралицата е от Арсенал

И това е най-важното!

Вторник, Април 24, 2007

Контузия. Чакам предложения!

Контузих си яко ръката на съботно-неделното мачле. Налага се да поседя вкъщи малко. И тъй като не трябва много-много да я мърдам мисля, че занимания с кино ще ми дойдат добре. Така че очаквам предложения за филми, които мога да гледам, както докато си седя вкъщи така и през четирите почивни дни, щото не мога да карам и кола и май ше увисна за дългия уикенд в София.
Няма да ги дефинирам жанрово, който е чел блога горе-долу е добил представа за какво става дума.
Айде да видим дали някой ще може да ме изненада. :)

Събота, Април 21, 2007

Рея и w 850i


Кой има най-хубавото куче, а, а?!
Изтествах си и камерата на телефона - SonyEricsson w 850 i - 2MP. Прилична снимка като за телефон се получи.

Петък, Април 20, 2007

Социална сегрегация на местата за отдих


Някои предприемачи таргетират определени социални ниши. В българския случай, огромна като количество социална ниша.



Фамозният надпис доскоро красеше ателие за тапицерски услуги на ул. Найден Геров в Хиподрума.

Сряда, Април 18, 2007

Трите погребения на Мелкиадес Естрада


The Three Burials of Melquiades Estrada (2005)
Реж. Томи Лий Джоунс
Сц. Гийермо Ариага
Участват: Томи Лий Джоунс, Бари Пепър, Дуайт Йоакам, Дженюъри Джоунс, Хулио Седийо

Почти маркесовото звучене на заглавието на режисьорския дебют на Томи Лий Джоунс, не е случайно. Гийермо Ариага е написал прекрасен сценарий за самотата, провинциалната досада и отчужденост, който може да намери достойно място в латиноамериканската литературна традиция. Най-важното, което Гийермо е направил е, сценарият да се реализира от старото куче Томи Лий Джоунс, а не от някакъв претенциозен негов сънародник, с който по принцип работи. И Томи Лий Джоунс се е справил блестящо.

Пийт Пъркинс (Томи Лий Джоунс) е каубой в ранчо в малък провинциален тексаски град на границата с Мексико. Пийт наема Мелкиадес(Хулио Седийо), който е нелегален имигрант и между двамата израства приятелство. Майк Нортън (Бари Пепър) е прясно пристигнал заедно със съпругата си Лу Ан (Дженюъри Джоунс) в малкото градче и е назначен за граничен патрул. Рейчъл (Мелиса Лио) е сервитьорка в местната закусвалня и съпруга на готвача там, която в свободното си време спи с шерифа (Дуайт Йоакам) и с Пийт. Съдбите на всички тях се оплитат, когато Майк застрелва Мелкиадес случайно. Пийт е дал обещание на Мелкиадес да го погребе в родното му село в Мексико. Пийт отвлича Майк, кара го да изкопае трупа на Мелкиадес и двамата поемат към Мексико.

Структурата на началните минути, в които пресонажите са представени е в запазената марка на Ариага, насечено с ретроспекции, но в никакъв случай не е дразнещо и самоцелно, както в някои други филми на които е сценарист. Томи Лий режисира уверено сякаш цял живот е правил това. И как не филмовата му кариера е повече от 3 десетилетия и е най-доброто образование преди да седнеш на режисьорското столче. Много се кефя на режисьорите, които израстват от актьори като Клинт Ийстууд например. В момента Клинт е по-голям режисьор, отколкото е бил актьор, но това е дълбоко субективно. Пожелавам му и си, Томи Лий Джоунс да продължи да снима, защото още от първия си филм вдига високо летвата за бъдещите си режисьорски изяви.

Няколко теми се преплитат и са брилянтно визуализирани. Темата за провинциалното отегчение и човешкото отчуждение е особено силно представена. Томи Лий Джоунс не се страхува да покаже сцена, в която Майк чука Лу Ан, която в същото време се е подпряла на кухненския плот и гледа сапунен сериал. Лу Ан няма друга цел в живота освен да отиде до мола, за да пазарува. Рейчъл спи с всички мъже от чиста досада, а не защото не обича съпруга си. В една откровена сцена Пийт й се обажда пиян от Мексико и иска от нея тя да отиде при него. Рейчъл му отказва с думите, че обича само мъжа си.

Пътят към Мексико е път на изкуплението за Майк и път на открития за мъртвия си приятел, за Пийт. Пийт е последователен в изпълнението на предсмъртното желание на Мелкиадес, за него няма друг начин освен този на честността и той би направил всичко за да изпълни обещанието дадено пред Мелкиадес.

Трите погребения на Мелкиадес Естрада е брилянтен филм с малък бюджет, който има да каже големи неща за отношенията, отчуждението, приятелстовото и изкуплението. Очаквам с интерес следващия проект на Томи Лий Джоунс и се надявам старата школа актьори да изкара поне още един такъв режисьор.

Понеделник, Април 16, 2007

За избирателната журналистика

По принцип не обичам хоровото лаене срещу безпомощни жертви, каквито са журналистите понякога, но този път едно нещо ми се наби в окото и не ми дава мира.

След мача Берое - Спартак Варна става масово меле между агитките, в което бандата лумпенизирани фенове се налагат съвсем наистина. Сценката е подробно видео документирана и влиза във всички спортни новини. А трябваше да влезе в централните новини. Защо? Заради финала на репортажа, в който група полицаи влизат да въдворяват реда - хаотично като башибозуци и раздават палки. Един от феновете е пребит с такава жестокост от един от полицаите, който така се развихри да изпълни задълженията си, че забрави къде се намира и че отвсякъде го снимат камери. Ситуацията е следната: полицаят подгонва един от феновете и почва да го налага с палката, въпреки че фенът си вдига ръцете и се "предава". След като получава прилично количество палки в главата, нещастният фен е свален на земята и започва нова порция възпитателни уроци - ритници в тялото и в главата, след което отново палки в главата. По едно време бесният полицай е озаптен от колегите си. Тук репортажът свършва.

Ако в България имаше бдителна журналистика, която е възпитана не в създаване на комфорт на поредната управляваща партия, този епизод щеше да събуди вълна от протести. Напротив нито дума дори нямаше, даже ей така между другото с условни термини само да отбележат, че полицията като че ли попремина границата.

В САЩ си имат случая с Родни Кинг в който полицаи го пребиват брутално без да знаят, че случаен минувач заснема цялата случка. В резултат на полицейския произвол произтекоха две неща - полицаите бяха уволнени и съдени и най-важната последица създаването на т. нар. inverse surveillance и формирането на граждански организации, които правят мониторинг на полицейската дейност.

Тук при нас последици няма да има. Че футболните хулигани унищожиха удоволствието от ходенето на мач и го превърнаха в бойни действия с неясен край е вярно; че ще има коментари от рода на "малко им е боят", които са донякъде оправдани също е вярно. По-скоро малко позакъснял им е боят на лумпенизираните футболни агитки. Полицейският бой обаче не е метод за решаване на проблема. Още по-малко ритането и палките по паднал човек, в което полицаите като че ли стават специалисти. Нека да си го кажем направо - тука е така. За съжаление няма изгледи за промяна, даже в публичните трибуни, каквито трябва да бъдат медиите. Ако западен журналист види полицейска бруталност и коментира, това ще има ефект не само върху обществото като цяло, но и върху неговата журналситическа кариера в частност, тя ще тръгне нагоре. Тук при нас, най-много да се получи автоцензура или редакторска после-цензура.

Утре някой от нас може да изяде ритниците и палките и за по-малко.

Петък, Април 13, 2007

Вонегът в Daily Show на Джон Стюарт

Daily Show е необикновено предаване, може да се нарече политическа новинарска сатира (но не от типа на Господари на ефира) с либерален уклон.
Това интервю с Вонегът е изключително забавно, както заради безкрайното му чувство за хумор, така и заради взаимодействието с водещия Джон Стюарт.




Малки извадки:
K. V. : John, you're enormously popular among right sort of people...

K.V.: We have to give Iraq a lesson in democracy...
J.S. : We're good at this
K.V.: Yeah. In democracy after 100 years you have to let your slaves go, and after 150 years you have to let your women vote. At the beginning of democracy ethnic cleansing and genocide is quite ok

Четвъртък, Април 12, 2007

Сбогом, Г-н Вонегът!

Снощи почина най-големият американски писател - Кърт Вонегът. Повече подробности тук.
Бог да ви поживи Г-н Вонегът, вашето творчество често беше за мен начин да избягам, но не навън, а вътре в себе си. Избирам си началото на Сирените от Титан за ваша епитафия.

Сега всеки знае как да открие смисъла на живота у себе си.

Но човечеството не винаги е било толкова щастливо. Преди по-малко от столетие мъжете и жените не са можели да проникнат лесно в ребусите, скрити у тях.

Не са били в състояние да назоват дори и един от петдесет и трите портала към душата.

Шарлатанските религии са били голяма работа.

Човечеството, непознаващо истините, скрити във всяко човешко същество, гледало навън, непрекъснато се стремяло навън. От този стремеж навън то се надявало да научи кой всъщност е отговорен за цялото сътворение и за какво изобщо е това сътворение.

Човечеството изпращало своите агенти винаги навън, все навън. В крайна сметка ги запратило в открития космос, в безцветното, безвкусно, безтегловно море на външното.

Запратило ги като камъни.

Тези нещастни агенти открили това, което на Земята се намирало в изобилие — кошмарна безсмисленост, без край. Печалбата от космоса, от безкрайното външно, била тройна — празна героика, долнопробна комедия и безсмислена смърт.

И външното, най-накрая, загубило въображаемата си привлекателност.

Останало да се изучи единствено вътрешното.

Само човешката душа останала terra incognita.

Това било началото на добротата и мъдростта.

Сряда, Април 11, 2007

Aston Martin DB9


Някои от nouveaux riches започнаха да разбират от автомобили. За два дни видях два различни Астън мартина. DB9 е много як модел. Спецификациите му са: 6.0 литров V12 двигател - 450 к.с. Цената му е към 350 хил. лв. Айде аман от мерцедеси и беемвета!

Вторник, Април 10, 2007

Димящи аса - димящи л . . . а


Smokin' Aces (2007)
Реж. Джо Карнахан
Участват: два футболни отбора идиоти, които не са чели сценария предварително

Добре, бе, защо не мога да отида на един филм и да му се изкефя без да мисля за разни несъществени неща като сюжет, достоверност, цялост, достоверност, мотивация, достоверност, мммм? Нещо съм се повредил напоследък. Или филммейкърите са се повредили, не знам. Знам обаче, със сигурност, че Димящи аса, почва умерено, продължава силно, но завършва с купчина димящи л.а.й.н.а.

Първо: През първите 15 мин., режисьорът нахвърля 15 персонажа, кой от кой по-комиксови и ги представя с надписи, че иначе много екранно време се губи да ти обяснят, чрез повествованието, кой какъв е. Пример - Джак Дюпри - ловец на глави; Паскуале Акоста - убиец садист. Оттам нататък, айде върви, че ги помни, кой беше Ханибал лектър, кой Червената шапчица, особено като не се проявяват в категориите, в които са описани.

Второ: Самите персонажи - споменатият вече Ханибал Лектър, Маскирания отмъстител, Солт ен пепа, Хитлерюгенд в постапокалиптични костюми, бивши ченгета с реднек визия, Карате кид и т.н. са наемните убийци тръгнали по следите на, забележете, фокусник от Лас Вегас, който след като се е сближил с мафията, желае да предаде всичко за нея на ФБР. Кой би могъл да избере фокусник за персонаж в гангстерски филм? Само откачен човечец с мераци за култовост. И за да е претенцията за култовост пълна - камео появявания правят - Джейсън Бейтмън от сериала Развитие в застой (Arrested Development), Матю Фокс - д-р Джак Шепърд от Изгубени (Lost), Бен Афлек с почти неразпознаваема визия. Анди Гарсия е в ролята на ФБР шеф с неясен за мен английски акцент. Тук отново се мъчи Рей Лиота, който не си взе урок от Револвер на Гай Ричи. Като стана дума за Гай Ричи, режисьорът Джо Карнахан е някакъв негов имитатор, но от много слаба категория, както казваше един приятел: Къде, на батко, в А група с тия платненки?!

Трето: Защо правиш объркан филм с комични комиксови герои, който завършва трагично и ние трябва да приемем цялата комедия до края и въпреки това да съчувстваме на главния добър във финалните трагични моменти на тежък морален избор, защо нахвърляш толкова много персонажи, от които само двама да беше избрал пак щеше да е по-добре, защо въобще си се захванал да правиш гангстерски филм със заемки от всички по-големи филми и комикси от последните 50 години, защо въобще си се захванал с кино, като и за режисиране на клипове за МТV дават яки кинти?!

Тези и други въпроси ще бъдат изпратени по мейла на Джо Карнахан.

Сряда, Април 04, 2007

Coming soon: Grindhouse


Чакам новия филм на Тарантино и Родригез с огромно нетърпение. Преди да дойде ви предлагам малък инсайт към жанра на филма и списък с подобни филми, за да няма учудени погледи в кинозалата после.

Грайндхаус е термин, който обозначава специализираните кина в САЩ, които прожектират филми от жанра - exploitation cinema известни още и с по-общия термин - B movies.
Exploitation филмите са специфични филми, в които насилието, секса и кръвта(светата троица - violence, sex, gore) преобладават, почти до самоцелност. Основната им идея е да шокират с големи количества от споменатата света троица. Сюжетно са слаби, но разчитат на неочаквани обрати, обикновено свързани с още повече насилие, секс и кръв. Ако цитирам Ефраим Кац - тези филми са правени без артистизъм и внимание към качеството, а с цел бързи печалби, чрез рекламни кампании, които наблягат на шокиращите елементи от филма за привличане на зрители.

Този жанр си има и вътрешни поджанрове - sexploitation, зомби филми, канибалски филми и др.

Тарантино като стар фен на exploitation киното отново прави реверанс към 70- 80 -те години, когато е разцвета на този тип филми. Можем да очакваме, Grindhouse да направи за exploitation жанра това, което Kill Bill направи за revenge movie жанра. Макар че Тарантино винаги може да ни издебне иззад ъгъла и да ни фрасне с дъската за хляб.

Кратък списък с филми, които аз съм гледал от този жанр. Списъкът е кратък, защото за разлика от екшъните от 80-те, тези филми не минаваха Желязната завеса и не натрупаха много фенове, поради липса на по-нови образци.

Supervixens (1975) с Уши Дигард и нейният фамозен бюст. Режисьор: Ръс Майер
Sex and Fury (1973) и Beautiful Girl Hunter (1979) на Норифуми Сузуки
Mountain of Cannibal God (1978)
от италианската канибалска школа

и т.н.
Ето и трейлърите на Грайндхаус
Тийзър:


и финален трейлър: