Старата ми любов Manowar издадоха нов албум. Kазва се Gods of War и е разтърсваща демонстрация, че някои неща не се променят. И понякога това е добро.
Въпреки че тази музика остана някъде назад в тъмните ми тийн години, тъмни и за българската демокрация между впрочем, звукът на Manowar за мен не е прост сбор от вътрешните си и външни знаци. За мен е изпълнен със смисъл, важен етап от живота, в който да слушаш метъл - хеви метъл беше хип, кътинг едж, куул и въобще представително за цяло едно поколение, да не говорим че си беше и абсолютно мейнстрийм. Все пак в своя защита ще кажа, че тогава слушах предимно хип хоп и рап. По това време тези думи още не бяха намерили място в големия речник на съвременния български език на БАН. Да не говорим, че рап записи можеха да се намерят само, ако бяха изпратени от роднините в Канада.
Меноуор (някои продължават да им викат "Маноар") се появи във важен етап от живота ми, когато музиката определяше до голяма степен и социалните контакти. За първи път техен албум ми пробута един мой приятел и съученик от немските паралелки(аз естествено съм завършил френска гимназия и това някак, винаги личи) - Митко, сега популярен в метъл средите като ревюист за сп. Про-рок. Митак, знам че преследваше користни цели и искаше да интегрираш един доказан рап фен в обществото на метълите. Е, той опита с Мегадет..., не ми хареса. След което от ръкава извади и големия кент-флъш роял - Kings of Metal на Manowar. В час по английски ми пусна една песен - естествено The Crown and the Ring и аз останах завинаги запленен от величествения хор и мощния звук на баса на Джоуи Де Майо.
След това Manowar стана повод и за сближаване с дотогавашните врагове - момичетата. За първи път отидохме на хижа самостоятелно в 8-ми клас. До този момент бяхме (обобощавам за всички момчета на моята възраст през 1996) преодолели някои социални задръжки спрямо противоположния пол. Не само ги бяхме преодолели, но и доброволно се поставяхме под влиянието на "чумите с коси", без капка срам от our fellow boys. The Crown and the Ring, Master of the Wind и Heart of Steel станаха повод за множество отърквания в момичета по време на "блус" танц, въпреки че споменатите парчета са толкова близо до блуса, колкото и аз, по онова време, бях близо до чистите помисли.
Колкото и да не ви се вярва Меноуор ми осигуриха първия секс. Докато бяхме на гореспоменатата хижа се напихме жестоко, а някои от нас в допълнение и се напушиха. Изкуственият язовир до хижата предлагаше комфорта на петзвезден развъдник за комари, но не обикновени комари, а от онези, които когато кацнат някъде, кучетата ги лаят. С моята бъдеща сексуална партньорка се оттеглихме в сенките, докато подлият Митак свиреше на китара, но вече съвсем му беше изтървал края и реши да пусне на изстрадалия си касетофон от популярната за средата на 90-те марка International - юбер-пиратското си копие на Kings of Metal. След задължителните два танца, скромният ви разказвач отбеляза гол (свободен превод на глагола score).
За тези от вас, които издържаха по-горните епистоларни късове - Gods of War не е The Triumph of Steel, въпреки че на Manowar така им се иска, но има няколко добри попадения. От 16 песни само 8 са истински, останалите са интерлюдии, лирически отстъпления, хорове и речитативи, включително от онзи, който чете Тhe Warriors' Prayer. Яките парчета са: King of Kings, Sleipnir, балaдата Blood Brothers, титулното парче Gods of War и бонус парчето Die for Metal. Заглавията са cheesy, текстовете са типично меноуорски, но стилът им е неповторим, Като цяло искрен албум за истинските фенове.
И поздрав за моята първа сексуална партньорка (наистина не мога да си спомня името й сега).
Въпреки че тази музика остана някъде назад в тъмните ми тийн години, тъмни и за българската демокрация между впрочем, звукът на Manowar за мен не е прост сбор от вътрешните си и външни знаци. За мен е изпълнен със смисъл, важен етап от живота, в който да слушаш метъл - хеви метъл беше хип, кътинг едж, куул и въобще представително за цяло едно поколение, да не говорим че си беше и абсолютно мейнстрийм. Все пак в своя защита ще кажа, че тогава слушах предимно хип хоп и рап. По това време тези думи още не бяха намерили място в големия речник на съвременния български език на БАН. Да не говорим, че рап записи можеха да се намерят само, ако бяха изпратени от роднините в Канада.
Меноуор (някои продължават да им викат "Маноар") се появи във важен етап от живота ми, когато музиката определяше до голяма степен и социалните контакти. За първи път техен албум ми пробута един мой приятел и съученик от немските паралелки(аз естествено съм завършил френска гимназия и това някак, винаги личи) - Митко, сега популярен в метъл средите като ревюист за сп. Про-рок. Митак, знам че преследваше користни цели и искаше да интегрираш един доказан рап фен в обществото на метълите. Е, той опита с Мегадет..., не ми хареса. След което от ръкава извади и големия кент-флъш роял - Kings of Metal на Manowar. В час по английски ми пусна една песен - естествено The Crown and the Ring и аз останах завинаги запленен от величествения хор и мощния звук на баса на Джоуи Де Майо.
След това Manowar стана повод и за сближаване с дотогавашните врагове - момичетата. За първи път отидохме на хижа самостоятелно в 8-ми клас. До този момент бяхме (обобощавам за всички момчета на моята възраст през 1996) преодолели някои социални задръжки спрямо противоположния пол. Не само ги бяхме преодолели, но и доброволно се поставяхме под влиянието на "чумите с коси", без капка срам от our fellow boys. The Crown and the Ring, Master of the Wind и Heart of Steel станаха повод за множество отърквания в момичета по време на "блус" танц, въпреки че споменатите парчета са толкова близо до блуса, колкото и аз, по онова време, бях близо до чистите помисли.
Колкото и да не ви се вярва Меноуор ми осигуриха първия секс. Докато бяхме на гореспоменатата хижа се напихме жестоко, а някои от нас в допълнение и се напушиха. Изкуственият язовир до хижата предлагаше комфорта на петзвезден развъдник за комари, но не обикновени комари, а от онези, които когато кацнат някъде, кучетата ги лаят. С моята бъдеща сексуална партньорка се оттеглихме в сенките, докато подлият Митак свиреше на китара, но вече съвсем му беше изтървал края и реши да пусне на изстрадалия си касетофон от популярната за средата на 90-те марка International - юбер-пиратското си копие на Kings of Metal. След задължителните два танца, скромният ви разказвач отбеляза гол (свободен превод на глагола score).
За тези от вас, които издържаха по-горните епистоларни късове - Gods of War не е The Triumph of Steel, въпреки че на Manowar така им се иска, но има няколко добри попадения. От 16 песни само 8 са истински, останалите са интерлюдии, лирически отстъпления, хорове и речитативи, включително от онзи, който чете Тhe Warriors' Prayer. Яките парчета са: King of Kings, Sleipnir, балaдата Blood Brothers, титулното парче Gods of War и бонус парчето Die for Metal. Заглавията са cheesy, текстовете са типично меноуорски, но стилът им е неповторим, Като цяло искрен албум за истинските фенове.
И поздрав за моята първа сексуална партньорка (наистина не мога да си спомня името й сега).
