Имало едно време на Запад

Once Upon a Time in The West (1969)

C'era una volta il West

Реж. Серджо Леоне

Сц. Дарио Ардженто, Бернардо Бертолучи, Серджо Леоне

Участват: Клаудия Кардинале, Хенри Фонда, Джейсън Робардс, Чарлз Бронсън, Джак Елам, Уди Строуд

Имало едно време на запад е най-добрият уестърн за всички времена! Да, знам, че горното изявление е малко помпозно, но го правя с дълбоко убеждение в неговата абсолютна правота. Казвам го и въпреки че съм гледал Добрият, лошият и злият (пак на Серджо Леоне), Великолепната седморка, Лудата банда и Непростимо, които издигат уестърна на неподозирани висоти.

Филмът има най-впечатляващото и запомнящо се начало в киното, макар Леоне да признава, че е заимствал идеята от High Noon (уестърн на Джон Форд), той превръща началото в незабравимо преживяване. Близо 15мин. екранно време трима наемни убийци начело със Снейки (Джак Елам) висят на малка гара забутана някъде в прашните земи на средния запад. Леоне насища всяка една от тези 15 мин. с очакване. Тишина, нарушавана само от скърцането на ветропоказател, капки вода падащи върху шапката на един от бандитите, жужене на мухи, общи планове на гарата, която буквално е в средата на нищото и перспективи на железния път. За нас става съвсем очевидно, че тези трима брутално изглеждащи мъже са там за нещо повече от убиване на мухи. (В един величествен момент на досада от мухата, която пълзи по лицето му Снейки я заклещва в дулото на револвера си и с благоговение я доближава до ухото си в подобие на раковина, с която се чува шума от морските вълни. Гениално!). Тримата очакват пристигането на героя на Чарлз Бронсън. Безименният, мълчалив и бърз в пищовите герой е любим за Серджо Леоне и е движещата сила в неговите уестърн епоси. Бронсън се появява като неповторимия човек с хармониката или просто Хармоника, свирейки незабравимата мелодия написана от Енио Мориконе. Преди да започне стрелбата се завързва един диалог, за който спокойно можем да кажем, че става моментална класика:

Хармоника: Къде е Франк?

Снейки: Франк изпрати нас.

Хармоника: Доведохте ли ми кон?

Снейки (смеейки се и поглеждайки към двамата си спътници и трите коня): Изглежда един кон не ни достига...

Хармоника: Изглежда сте довели с два повече.

След което застрелва тримата наемници.

Фантастично!

Идеята и сценарият на филма са освен на самия Леоне и на по-младите му сънародници Дарио Ардженто (режисьор на по-късната хорър класика Суспирия) и Бернардо Бертолучи (ако трябва да ти подсказвам кой е, марш оттук веднага), което обяснява и високата класа на сценария и диалога. Сюжетът включва алчен железопътен магнат, който иска да придобие с всички средства важно парче земя, безмилостни убийства, дълго чакано отмъщение, любов, предателство. Макар и твърде добре познати съставките са забъркани с изключително майсторство и са подчинени на цялостната линия на Леоне. А тя е: богата визия, напрегната атмосфера и революционно операторско майсторство. Леоне хвърля камерата на най-различни места: птичи поглед, поглед изпод краката на героите, описва окръжности, докато героите вървят в противоположна посока и др., но най-вече кадрите в едър план на лицата на героите и фокус върху техните очи. Диалогът е жертван за сметка на тези дълги мълчания и центиране върху лицата, но това прави филма още по-въздействащ. Или както Шайенът (Джейсън Робардс) обобщава: “Имам чувството, че когато той спре нещо ще се случи”.

Героите

Ролята на безименния главен персонаж се изпълнява от Чарлс Бронсън. Това е и неговият актьорски връх. Героят му е движен само от желанието за отмъщение и е смъртоносно последователен в преследването на убиеца на баща си.

Шайенът е главатар на банда свирепи обирджии и за главата му е определена награда, но това е и най-позитивният персонаж в този филм, където позитивни персонажи отсъстват.


Франк (в ролята Хенри Фонда) е най-злият герой разхождал се някога по кино екраните. Той е наемникът на железопътната компания, който трябва да разчиства пътя от “малките” пречки. В една от сцените Франк избива цяло семейство и трите им деца като оставя най-малкото дете за накрая, той го застрелва с усмивка и гледайки го в очите.

Мортън: Не е лошо, но трябваше само да ги сплашиш

Франк: Хората се плашат най-добре, когато умират

Но Франк не е самоцелно зъл. Вътрешно той подражава на своя шеф – железопътният магнат Мортън. В сцената във влака Франк разкрива истинските си стремежи:

Франк сяда на бюрото на Мортън

Мортън: Кажи ми как се чувстваш сядайки зад това бюро, Франк?

Франк: Почти както, когато държа пистолет, ... но много по-властен!

Джил (в ролята Клаудия Кардинале) е другият абсолютен връх в Имало едно време на запад. Героинята й е проститутка, която се жени и избира почтения семеен живот – напуска Ню Орлийнс и пристига в забутаното градче на границата. Тя иска да избяга от стария си живот и да започне нов, реабилитирана и сигурна за бъдещето си, макар и като домакиня и доведена майка на три деца.

Клаудия Кардинале е най-красивата актриса, която съм виждал. Италианската й грация и начинът, по който излъчва едновременно невинна нежност и страст са неповторими. Чувствам се особено привилегирован, че съм я гледал.

Серджо Леоне е майсторът-алхимик, който успешно експериментира с различните съставки и умело комбинира различните похвати, за да постигне философския камък на киното. За всички нас остава да се наслаждаваме и тихо да мечтаем, някога отново да се роди такъв талант. Почивай в мир, маестро!

Ерагон - Fantasy at its Lowest!

Разправят, че да се пише фентъзи е много лесно. Взимаш там един главен герой – чист кат утринна зора, сипваш мистичен обект към който всички се стремят, наливаш двама-трима архизлодеи, и поръсваш с приказни същества на вкус. Това явно е рецептата, която е използвал Кристофър Паолини, когато е написал романа Ерагон. Между другото той е роден през 1983 и написва книгата си, когато е едва на 15. И това някак си личи.

Историята е изтъркана и няма нито един нов елемент, за който да се захвана, ей така от добри чувства към жанра. Актьорският състав е толкова звезден, че чак нагарча. Втора сериозна грешка на Джеръми Айрънс в подбора на роли, след Dungeons&Dragons. Кривата физиономия на Джон Малкович, почти не се вижда в тъмното на неговия “мрачен” и “много фентъзи” замък. Джимон Хунсу (Амистад) е поне за пети път в ролята на въстаник срещу злите узурпатори, този път обаче не в защита на поробените си братя. Името на персонажа му е А-джихад (много оригинално!). Робърт Карлайл (Трейнспотинг, 51 щат) е театрално зъл, а гримът му е достоен за корица на блек-метъл албум. Единственият светъл лъч е компютърно анимираният дракон и по-специално гласът на Рейчъл Уаиз. Това е и най-доброто актьорско изпълнение в това недоразумение. Като цяло героите са еднопластови, историята е скучна, режисурата е тромава – в 1/3 от филма виждаме само природните забележителности на Унгария, където е сниман този филм. Това не е Нешънъл Джиографик, а кино. Физиономията на актьора (дори не се постарах да му запомня името) играещ Ерагон е стеротипна – руси къдри, голобрад, сини очи, захаросан и много не се напъва да играе. Инструкцията на режисьора сигурно е била – стой като пън, това е гаранция за по-фентъзи вид. Финалът на филма предполага, че ще има продължение. Казвам го не за да ви разваля удоволствието от гледането. Сигурен съм, че ще успея да предпазя поне няколко от вас от това да отидат и да го гледат. Не си причинявайте това.

Знам, че Холивуд разчита на вдетиняването на средния зрител за големи продажби, но след този кино и пазарен провал, не съм сигурен, че ще има продължение. Учуден съм, че толкова сериозни актьори са се захванали с толкова плитък сюжет, очаквайки че ще преглътнем всичко, което ни пробутат. Thank you, but no thanks!

За Muddy Waters и някои големи революции

Muddy Waters е музикантът, който за първи път "включва" китарата и с това променя облика на съвременната музика и култура. Резултатите за съвременната попкултура са съизмерими с приемането на християнството за културата на първите векове сл. Хр.
Тази технологична революция повлиява на цялата музика на 20 в. Вдъхновението за създаването и името на Ролинг Стоунс, например, идват от Rolling stone (Catfish Blues) - песен нa Muddy Waters за страстта към жените: I'll have all of you goodlookin' women fishin' after me.

За мен революцията на Muddy Waters се изразяваше във възможност да свалям интелектуалки с познанията си по Делта блус и Чикагската музикална школа във време, когато Nirvana и U2 бяха the real deal. Спомням си, че записах касетка (да, имаше и такива носители на информация :)) на моята голяма любов. В нея бях включил цялата си блус колекция, което ако си спомняте обема на касетките означаваше по 5 песни от всяка страна. В средата на 90-те нищо не беше толкова достъпно, колкото е сега.
С този т.нар. бест се хвалех пред всички, като не пропусках да отбележа, че това е малка част от иначе обширната ми колекция. Интелектуалката на тогавашния ми живот с която пиехме вино в парка и слушахме музика от уокмен с долепени един до друг глави, докато обсъждахме басноподобните писания на неприятния за мен Ричард Бах(тогавашният Коелю) не се впечатли особено от музиката, колкото от жеста. How very typical for a woman. За мен съдържанието винаги е било по-важно от формата, макар че това е дълъг дебат, в който ако по-красивата страна заема противоположната позиция, аз в крайна сметка омеквам (или се втвърдявам на други места) и се отказвам да защитавам тезата си. Компилацията, която й подарих съдържаше:

Muddy Waters - Hoochie Coochie Man
Muddy Waters - Got My Mojo Workin'
John Lee Hooker - Annie Mae
Stevie Ray Vaughan - Voodoo Chile (Slight Return)
Подуене Блус Бенд - Кучето на крайния квартал (да, и това също)
Willie Dixon - I Just Wanna Make Love to You
и дори собсвеното си парче - Гаджето (inspired by her of course)

За нея тази музика беше obsolete, но стана повод за още красиви съвместни преживявания, въпреки философските й аргументи против. Понякога, когато я гледах се чувствах като героя на Muddy Waters от Hoochie Coochie Man и като самия него. Знаех, че само аз съм способен да я накарам да скача и вика от щастие и да предизвикам еуфория сравнима с културна революция.

А ето го и него:

Рон Джеръми в реклама на Мтел

Рон Джеръми

Реклама на Мтел

Новата реклама на Мтел – Прима зимно време, с ловеца и дивите патици ме развълнува, както никога досега. Тя успя да хвърли мост между телекомуникациите и порното. Най-после това пренебрегвано изкуство излезе в мейнстрийма. Как? С участието на Рон Джеръми – най-големият (буквално и преносно) жив порно актьор. Благодаря на рекламната агенция, осмелила се да го ангажира – делото ви е пророческо! :)

P.S. Снимката от бекстейджа на рекламата на МТел е от потребител Хлебаров от форум http://yvox.net/index.php

Дежа Ву

Американците винаги са произнасяли красивите френски думи по особено груб начин. Така мекото звучене на déjà vu (дежà вю) става ръбатото (дèжа ву). Винаги съм искал да се издразня на това и ето че го направих в писмена форма.

След като изяснихме това, мога да мина към филма. Дензъл Уошингтън отново се събира с режисьора Тони Скот след Мъж под прицел и резултатът е филм изпълнен с напрежение, здрав екшън и обрати. Освен Дензъл, виждаме и Вал Килмър, който яко е наблягал на хамбургерите с картофки между филмите си.

Историята е заплетена, както обикновено става, когато има пътуване във времето. След ужасяващ атентат в Ню Орлийнс, в който загиват 400 души, специалистът от АТФ (агенцията за контрол върху оръжията), Дъг Карлин (Дензъл) се впуска в по-различно разследване на атентата. С помощта на секретна държавна технология за наблюдение случаят се разплита подобно на обелване на лук – пласт по пласт. Идеята е оригинална, затова няма да ви я разкривам. Но изпълнението не е на особена висота. И няма как да бъде – след машината на времето на Хърбърт Уелс – няма нищо ново в бизнеса с пътуванията във времето. Единственият светъл лъч беше 12 маймуни на Тери Гилиъм, който горещо препоръчвам на всички фенове на жанра и на всички любители на киното като цяло. Освен това мотивацията на терориста не беше изяснена и обяснението че е ненормалник не ми беше достатъчно.

Филмът не успява да надскочи очакванията да бъде нещо повече от поредния екшън продуциран от Джери Брукхаймър, но съдържа всички съставки, необходими за добро забавление.

Рея

Ето го и вътрешният ми център. :)
Другият ми вътрешен център.

За Златния глобус част 2

Ето ги и наградените - Златен глобус 2007
Познах за "Борат" макар и не за най-добра комедия, Саша Коен спечели наградата за най-добър актьор в комедия, с което от асоциацията на чуждестранните журналисти доказаха моята теза.
Моят фаворит - "The Departed" не успя да вземе наградата за драма, за сметка на Вавилон на Иняруту, но Скорсезе взе за най-добра режисура, което си е поредно признание. Той все още си чака Оскара за ржисура след 6 номинации досега.

Британска доминация!
Кралската шекспирова школа, смачка конкуренцията. Награди спечелиха Хелън Мирън, Джеръми Айрънс, Бил Най, Хю Лори, Емили Блънт, т.е. почти всички актьорски награди. С наближаващите номинации за Оскар - на 23 февруари, британските актьори изрепетираха речите си за награждаване.

Coming soon: Love in the Time of Cholera

Красивият шедьовър на Габриел-Гарсия Маркес - Любов по време на холерата вече е филмиран и е на етап постпродукция. В любовния триъгълник влизат Хавиер Бардем (като Флорентино Ариса, Бенджамин Брат (като Хувенал Урбино) и Джована Мезоджорно (като Фермина Даса) (на снимката). Освен тях ще видим Джон Легуизамо, Лийв Шрайбър и Хектор Елизондо. Режисьор е Майк Нюел.

Нямам търпение да го завършат и което е по-важното да има дистрибуция по българските кина. Смятам че Любов по време на холерата е най-зрялото прозиведение на Маркес, и то не защото "магическия реализъм" отсъства, а заради развитието на персонажите. Романът е внушителен, но не с размаха на Сто години самота, а заради живия разказ и любовната история - красива и безнадеждна, като плаването по река Магдалена.

Хммм, дано да са се справили.

За Златния глобус

Тази вечер асоциацията на чуждестранните журналисти в Холивуд раздава глобусите. Третите по значение световни филмови награди - след Оскарите (веднъж завинаги, ударението е на "о") и Кан.
Има някои интересни попадения в номинациите - като "Борат", номиниран за най-добра комедия и Саша Коен за най-добър актьор в комедия. Сигурен съм, че от Асоциацията доволно потриват ръце на възможността да се пошегуват за сметка на някои слабоумни американци, така добре изобразени в Борат и за сметка на американската политика в Ирак. Очаквам наградата за комедия да отиде там, което както понякога става е и решение с политически елемент.

Номинираните в драматичните категории са много интересни и конкуренцията ще бъде сериозна. Винаги е събитие, когато Мартин Скорсезе снима, а новият му филм "The Departed" (Преведен изключително слабоумно в България като "От другата страна", който е гледал филма разбира значението) е блестящ. Новият филм на претенциозния мексиканец Иняруту - "Вавилон" с Брад Пит и Кейт Бланшет, който още не съм гледал, но звучи обещаващо, въпреки че не харесах "21 грама".
Два биографични филма допълват категорията. Режисьорският кино дебют на Емилио Естевез - "Боби", разглеждащ събитията около смъртта на Робърт Кенеди и "Кралицата" за живота на Елизабет Втора, на неостаряващия британец и един от най-големите съвременни режисьори - Стивън Фриърс (Опасни връзки, Момичета от класа, Мръсни красиви неща).
Нямам прогноза за тази награда, но си имам фаворит. След церемонията ще видим дали съм познал. :)

Кръгът на Доусън (Dawson's Creek)

Днес за пореден път гледах Кръгът на Доусън по Нова ТВ. Симпатичен сериал за ученици в гимназията. В главните роли са Кейти Холмс, вече г-жа Том Круз(като Джоуи), Джошуа Джаксън(като Пейси) и Джеймс Ван Дер Бийк(като Доусън).
Най-интересното всъщност е че тези 16-17 годишни, мислят и се държат като възрастни с дълъг житейски опит. Това е толкова неправдоподоно, че понякога се заливам от смях на реплики от рода на:

Джоуи: Пейси, ние пишем своя собствена история и тя е различна от тази на Доусън
или пък
Доусън: исках да внеса ред в своето собствено малко настояще като се отърва от всичко свързано с миналото си.

C'mon, кой седемнадесетгодишен говори така в обикновен приятелски разговор. Очевидно сценаристите се опитват да пробутат своята собствена идеализирана представа за младия човек или просто не са си свършили работата.
With that said, Кръгът на Доусън е добро забавление за сутрешното кафе в събота.

Casino Royale - Bond at his Best !

Новият филм за Бонд няма нищо общо с обикновения Бонд филм. Забравете за изтупания, галантен и пълен с лафове агент. Новият актьор Даниъл Крейг е абсолютна противоположност на всичко, което сме виждали досега в Бонд франчайза. Ръбат, грозноват, мускулест и недопустимото за Бонд – рус, той е най-доброто попадение в цялата история на поредицата. Не съм бил в такъв телешки възторг от филм, откакто гледах за първи път Имало едно време на Запад, за шести път Седем и за 13 път – 12 маймуни!

Гледал съм всички филми за Бонд досега (без този с Джордж Лейзънби) и ви казвам, от позицията на един Бонд познавач - Даниъл Крейг е най-добрият. Казват, че Шон Конъри бил най-добрият Бонд – абсолютен смешник, Роджър Мур – досегашният ми номер едно е лека категория, а Пиърс Броснан може да гледа и да се чеше по ирландската тиква, докато пие една студена ирландска минерална вода от изворите на Тъламор Дю. Даниъл Крейг е абсолютно правдоподобен, него наистина го бият, ритат, разхвърлят насам-натам, но и той не си оставя "магарешкия" в калта (цитат по Сан Антонио).

Все пак в защита на предишните изпълнители на наглед повърхностната роля на Бонд можем да кажем, че материалът тук съвсем не е типичния за Бонд филмите. Докато в старите филми имаме един завършен Бонд – с всички рафинирани маниери, специални оръжия, житейски и професионален опит, сексизъм и другите му запазени марки (водка-мартини, смокинг, малки пищови), то в Казино Роял, Бонд тъкмо придобива агентския си статус и разрешението си да убива. Това е началото на историята и първите сблъсъци на Бонд с криминалния свят. Тук той е един все още суров диамант в ръцете на М (блестящата Джуди Денч), която успешно го побутва и насочва по правия път.

За първи път в историята, Бонд се влюбва. Шок и ужас! Най-големият женкар и да си признаем честно – сексист в киното се влюбва. И не го обвинявам, когато видите Ева Грийн ще разберете за какво говоря. Прекрасна е слаб епитет за младата французойка. Красотата на Ева Грийн е обсебваща, но по нежен начин, такава, която слага ръка върху гърлото ти и не пуска докато не признаеш пред себе си и пред целия свят, че си се родил и живял единствено за мига, в който за пръв път ще я видиш. И ще си напълно искрен.

Още под влияние на силните чувства от филма ви казвам – Казино роял е един от най-добрите филми в последните години, ако успеете да надзърнете отвъд Бонд стилистиката, каскадите, атрактивните локации, колите и лайфстайла, ще видите една прекрасна история за нещастната любов на един обикновен мъж, принуден от необикновените обстоятелства да стане свръхчовек.

За Nowhere, кино ревютата и първите разкази

Nowhere е готин сайт с амбициозна цел. Публикуване и разпространение на творби на млади автори.

В него публикувах първите си кино ревюта и получих няколко насърчителни и няколко не дотам, отзиви. Продължавам да пиша, ще качвам и тук и в Nowhere.

Тук са и моите първи разкази, всъщност и трите излязоха в печатни издания.

Компания "Предсмъртна бележка" в сп. Gamers' Workshop през 2002 и в Книга без заглавие през 2004

Наръчник за постигане на Щастието и Вселената е място за гамени излязоха само Gamers' Workshop през 2002 и 2003

За ходенето на кино

Обичам киното още от първите си срещи с него през далечните времена на пиратския VHS и социалистическите киносалони. Всъщност не знам кога точно започна. В началото на 90-те имаше сериозна криза, в кинозалите не се събираха повече от 10-ина души и често нямаше прожекции. Налагаше се да си тръгваме след като отменяха прожекциите. Именно тогава разцъфнаха видеотеките, в един момент бях записан на 6 видеотеки и пак не ми беше достатъчно. Събираха ми се средно по три филма на ден. Оттогава гледам филми непрекъснато и се радвам на повторния разцвет на киносалоните, особено с новите озвучителни системи.
Ходете по-често на кино и не се стискайте за 6 лв. за филм. За синеастите офертите са още по-изгодни. Класически филми за 2, 3, максимум 5 лв. в Дома на киното или Одеон.
Вкъщи не можеш да се доближиш до усещането, което предлага киното, макар и някои системи за домашно кино почти да докосват съвършенството.

Let's Pop Culture

Популярна култура (или попкултура) е понятие от 20 в., което обобщава продуктите на различните видове отношения към случващия се свят. Претенциозната дефиниция, която си позволявам е подходяща само за такъв тип editorial. В Let's Pop Culture ще разглеждам продуктите на съвременната попкултура в областта на киното, музиката, театъра, телевизията, литературата и др. Ще ви занимая и с моите собствени литературни продукти.

Всъщност ще се занимавам с каквото ми хрумне. That's what blogging is all about, isn't it? Надявам се с ваша помощ да разширим обхвата до повечето попкултурни продукти. Очаквам да се получат горещи дискусии, в които или по сократически ще открием истината или по хедонистки просто ще се забавляваме. Надявам се и Вие да се забавлявате!