Плахата стъпка на щъркела

Μετέωρο βήμα του πελαργού, Το (1991)
(The Suspended Step of the Stork)
Реж.: Тео Ангелопулос
Участват: Марчело Мастрояни, Жана Моро, Грегъри Кар, Илиас Логотетис

Ангелопулос трябва да се приема в малки количества, по един филм на три години, примерно. Плахата стъпка на щъркела е толкова наблъскан с метафори, символи, маниеризъм, че американското ми trashy, видеотечно образование, получи пречистваща 2 и половина часова доза еврoпейски арт, от най-високо качество.

Признавам си, че смятам Ангелопулос за голям режисьор, по-голям дори и от Ръс Майер, с характерен мигновено разпознаваем стил. Стил на истински auteur, a не на прост director. За дългите му, самовглъбени сцени, почти по 15 мин. без да има какъвто и да е диалог се изисква голяма доза не само артистизъм, но и смелост. Ангелопулос не снима филми, а рисува картини. Във всичките си филми създава поне по няколко изящни сцени, които са достойни за четката на някой постимпресионист и дори сюрреалист. И в Погледът на Одисей ги имаше и във Вечност и ден също. Признавам си също, че смятам заглавията му за доста претенциозни, но имайки предвид филмите, които се крият зад тях, напълно го оправдавам. С тези заглавия, Ангелопулос отключва цялата идея на филма си по един доста поетичен начин.

Участват Мастрояни и Жана Моро, а Грегори Кар прави невероятно изпълнение в ролята на странния и отчужден телевизионен репортер. Филмът не би могъл да се преразкаже, затова няма и да опитвам. Филмът изисква пълно потапяне и отдаване на магическата атмосфера и редуването на картина след картина.