Два дни през септември

Добре, знам че пътеписите ми не са особено редовни, обикновено са много схематични и се появяват с голямо закъснение. Пътеписът за Флоренция съм го докарал до 4 страница, а тези за Будапеща и Холандия още не съм ги почнал. Срам!
Но ето два дни през септември, които прекарах в изключително красивия град Смолян. В снимки.

Винаги, когато българинът е запитан дали е посещавал някое място, ако не е, той отговаря "ходил съм като малък". Е, аз също съм ходил като малък в Смолян, ама наистина. Тогава хотелчето от горната снимка го нямаше и това е една от първите приятни изненади в Смолян. Всъщност приятната обстановка отвън и отвътре е обяснима, блиостта до Пампорово, сравнително добрата инфраструктура, красотата на долината в която е разоположен Смолян са все добри условия за развитие на туризма.




Монументалният социалистически център (новия център) е забележително постижение на късната соц. архитектура. Сградите са спретнати, разчупени и формират интересен ансамбъл, в който има красиви надлези, дръвчета, фонтани, стъпала и най-важното, вписват се добре в останалата част от градската архитектура. Към фонтаните тъкмо поставяха скулптура на Чапкънов с откровено лесбийско внушение. Когато я открият ще има снимки.


Новопостроената православна църква впечатлява със своя мащаб и с модернизирането на традиционната култова архитектура. Отвътре е още по-внушителна и се очаква скоро да бъде изографисана. Моите домакини ми обясниха, че е построена на мястото на стари гробища. В предишния обществен строй, комунистите са разбутали гробищата и с типичния си прогресивен атеизъм са построили върху тях ресторант. Ресторантът естествено не е вървял. Не можеш да посториш кръчма върху телата на мъртвите и да искаш от хората да го забравят и да наливат ракии. Чудесен сюжет за Стивън Кинг, мисля.


Три цвята - Чепеларе.
На връщане от Смолян спрях, за да снимам тази табела. Family hotel Айвън - Мохабетчийница, чудесно обобщава новия облик на България. Стремежът към западния Family Hotel е криворазбран и Иван е станал Айвън, изписан на кирилица. Но най-важната черта си е останал дълбоко източния стремеж към мохабета. Мохабетът е извън времето, той не е conversation или дори chat. Той е нещо, което не може да се измери или да се опише рационално. Мохабетът заедно с кефа, густото, табиета е онова което ни дефинира като българи и е нашата връзка с миналото. Или наследствената ни обремененост, да бъдем винаги с двата крака на два различни баира и да крещим гордо, че всичко останало ни е под или през уя!


Чудните мостове са станали wonderful bridges, поради липсата на цвето и светоусещане за нюансите не само на българския, но и на английския език. Далеч по-подходящо би било да се използва amazing, wondrous, marvelous и даже ravishing, spectacular или magnificent, но отново тук преводът е "правен", а не "творен".




И накрая две снимки на пробилото облаците слънце със 140 км/ч от магистралата. Не беше много разумно да карам с едната ръка и да снимам с другата, но ето, че и това мога да запиша в списъка си чекнати неща, които вдигат адреналина.