Умирай трудно 4.0

Live Free or Die Hard (2007)
Реж. Лен "онзи който ме изпревари за Кейт Бекинсейл" Уайзман
Участват: Брус Уилис, Тимъти Олифант, Джъстин Лонг

През 1988, когато социализмът се беше размекнал и пропусна някои филми, както обяснявам тук, излезе и Умирай трудно. Гледах го 6 пъти на цена 0.60 ст. в соц. кино залата. Първият път на първи ред, защото нямаше места. Умирай трудно 2 не се представи толкова добре, но и него го гледах три пъти в демократичното вече кино, пак на приблизително същата цена. При излизнето на третия филм, кина вече нямаше, но за сметка на това всички имахме VHS устройства. Сега отново има кина с ново яко озвучаване, за мое най-голямо щастие, които като че ли са създадени, за да прожектират филми като Умирай трудно.

Въпреки всички промени, които се случиха не само на мен, но и на персонажа на Брус - Джон Маклейн, той си остана коравото копеле, което не спира пред нищо, за да спаси любимите си хора, лошите си останаха същите високоинтелигентни и изобретателни бандити, които грешат само в едно, посягат на нещо което Джон смята за скъпо.

Цялата история започва съвсем невинно. Шефът на Джон му казва: "Всичко, което трябва да направиш е да прибереш едно хлапе от Ню Джързи и да го закараш до Вашингтон. колко трудно може да бъде това?" И питаш! С пристигането на Джон пред къщата на хакера Мат Феръл се отпочва такава яка гонитба, в която Джон Маклейн си е познатият олдскуул мъжага, пред когото никакви там хакери-макери и високотехнологични джаджи не могат да минат. Маклейн тича, скача, стреля, удря, блъска, търкаля се, лази, промъква се, плюе кръв; го удрят, го гърмят, го газят и въпреки че действа изцяло аналогово в един цифров свят, неговите методи са по-ефикасни от методите на цял отбор компютърни гении, които дори препрограмират боен изстребител, за да унищожат Маклейн, за негово и наше щастие - неуспешно. В една сцена, която веднага се качва в личния ми топ 10 на екшън сцените, Маклейн засилва кола по една рампа, скача в движение, промърморва дежурното си: "Това не е добра идея", колата излита от рампата и се блъска в летящ хеликоптер. "Ти свали хеликоптер с кола"- възклива възхитеният Феръл-"Свършиха ми куршумите"- отговаря абсолютният Маклейн. Instant classic!

Цялата пата-кюта е започната от Томас Гейбриъл (Тимоти Олифант), който е високотехнологичен, високоинтелигентен федерален агент, който е натирен да си ходи, защото е показал очевидната слабост на системите за защита на САЩ от кокмпютърна атака. И тъй като прогрмата му за защита не е оценена подобаващо, той се обръща срещу бившите си работодатели и организира цялостна атака срещу всички системи които се управляват от компютри. "т.е. към почти всичко в тази страна"-както обобщава агент Джонсън (Отново! :) ). Понякога се радвам, че в България повечето неща се администрират чрез разгърщането на големи тетрадки :) Планът на Гейбриъл, както и този на Грубер, на полк. Стюарт, и на Саймън преди него се проваля само заради "фактора" Маклейн.

Ибърт казва, че филмът е американски анахронизъм. И как да не е - с минимално количество CGI, с максимално количество one-liner-и като например: следната размяна на реплики между Маклейн и Феръл:

Феръл: Имаш ли някакъв план?
Маклейн: Ще убия този тип и ще взема дъщеря си. Или първо ще взема дъщеря си и после ще го убия. Или ще ги избия всички!

с взривое, с яки гонитби с коли, които наистина са заснети - с каскадьори и всичко останало.

Дали добрият стар американски екшън от 80-те, където мъжете са мъже, лошите са истински праволинейни лоши, жените са женствени и трябва да бъдат спасявани, се завръща или това е само един филм в който Брус Уилис носталгично ни напомня за онези златни години. Предстои да видим!