Парфюмът

Perfume: The Story of a Murderer (2006)
Реж. Tom Tykwer (чете се Том Тюквер)
Участват: Бен Уишоу, Дъстин Хофман, Каролин Херфурт, Рейчъл Хърд-Уууд, Алан Рикман и гласа на Джон Хърт

Изтънчената и изключително "неоставима" творба на Патрик Зюскинд, най-после беше адаптирана и филмирана. Кой е по-подходящ да свърши почти невъзможната работа да визуализира аромата, ако не Tom Tykwer, който може да измисли поне три варианта, за да го направи.

Куражът да заснемеш филм по този роман е плашещ, но не и за Tom Tykwer. Невъзможно е и за миг да отделиш филма от романа. Tom Tykwer не го прави, а върви дума по дума по творбата на Зюскинд. Всеки друг подход би били погрешен. В резултат Парфюмът е изящно заснет филм, който доставя садистично удоволствие, в смисъла на удоволствие, което Маркиз Дьо Сад би одобрил. Сигурен съм, че и Ханибал Лектър би одобрил последователността, изтънчеността и изобретателността на Грьонуй и би го взел за партньор. И тримата са артисти по свой неподражаем начин.

Актьорският състав е впечатляващ - Дъстин Хофман, Алан Рикман и гласа на Джон Хърт, но най-голямото попадение си остава Бен Уишоу - мрачен, без реплики, но убедително превъплъщаващ се в персонажа на "гениалното чудовище" Жан-Батист Грьонуй. Все пак Уишоу е играл Кийт Ричардс във филм за Ролинг Стоунс. Впечатление правят и Каролин Херфурт и Рейчъл Хърд-Уууд, в ролите на музите на Грьонуй, съответно първата и последната му жертва.

Романът, а и филмът те карат да симпатизираш на Грьонуй, въпреки, че е убиец и чудовище. Симпатизираш на размаха и желанието с което изследва начини да се самоусъвършенства. Симпатизираш на неговата обсебеност и посветеност на аромата. Симпатизираш на твореца, който търси непреходното и в крайна сметка симпатизираш, воден от нездрав интерес към човека, способен да извърши такива престъпления. Все пак централната тема, не е престъплението, а вечната тема за търсене на красотата, с което Грьонуй спечелва челното място в световната класация на естетите.