След като изкарах три прекрасни дни в Триград (скоро ще пусна снимки) ме мързи ужасно да правя каквото и да било. Затова пуснах да прегледам няколко стари филма на Братя Коен - моите ол тайм фейвъритс в областта на изобретателния хумор и шантавата визия.
Препоръчвам The Hudsucker Proxy (Генерално пълномощно) заради автентичната атмосфера на 50-те години, плюс причудливите хрувания в сюжета и, разбира се, гениалния черен хумор.
Ето кратки семпли:
Ейми Арчър към колегите си, посочвайки снимката на Норвил (Тим Робинс): Това е лице, което само майка му може да хареса и то в ден за заплата.
и два на английски:
След като Уеринг Хъдсъкър е скочил от 44 етаж.
Бъз: When is a sidewalk fully dressed? When it's Waring Hudsucker!
Бъз: Say, buddy, who's the most liquid businessman on the street? Waring Hudsucker!
Тъй като Сам Рейми е съсценарист на този шедьовър се сетих за времето, когато снимаше истински, искрени филми като Злите мъртви и Армия на мрака и не се занимаваше с тъпотии като Spiderman. Ето няколко лафа от Army of Darkness
След като е прехвърлен в миналото Аш (в ролята юберкултовият Брус Кембъл) се среща с Дук Хенри:
Duke Henry: You're not one of my vassals... who are you?Аш и Шийла в леглото:
Ash: Who wants to know?
Duke Henry: I am Henry the Red. Duke of Shale, Lord of the Northlands and leader of its peoples.
Ash: Well hello Mister Fancypants. Well, I've got news for you pal, you ain't leadin' but two things: Jack and shit... and Jack just left town.
Sheila: But what of all those sweet words you spoke in private?Aш се бори са жена обладана от зли духове в магазина, в който работи:
Ash: Oh that's just what we call pillow talk, baby, that's all.
Ash: Госпожо, боя се че трябва да ви помоля да напуснете магазина.И абсолютният фаворит:
Possessed woman: Кой по дяволите си ти?
Ash: Казвам се Аш.
[зарежда пушката]
Ash: от домашни потреби.
Ash: Gimme some sugar, baby.Уви, вече не правят такива филми! Силно се надявам на Грайндхаус, иначе спирам да гледам кино.
Ash: Hail to the king, baby
2 коментара:
Тафии, тафи, къде остана вдъхновението, къде останаха пълните с хумор, хапливи забележки и сарказъм ревюта? Къде остана недоверието, критичността? И не се надявай толкова на Grindhouse - по-добре с ниски очаквания и приятно изненадан, отколкото с високи - и разочарован ;)
имам нужда от творческа почивка, че нещо ме взеха за работник
Публикуване на коментар