Бръчки, румънци и капитализъм

Wrinkles, Romanians and Capitalism

Какво е общото между бръчките, румънците и капитализма. Много просто - дългите великденско-трудови почивни дни.

Бръчките

На 26.04. 08 класът ми от гимназията си организира среща - 10 години от завършването. Чудесна организация и един голям минус никой не покани Класния, един истински ренесансов човек - Драгомил Георгиев. Съучениците ми изглеждаха добре, а някои съученички направо поразително. Малките бръчици около очите, обаче почват да издават неумолимата истина, че вече не сме на седемнадесет и годините напред до тридесет са по-малко, отколкото годините назад до двадесет. Вечерта мина в равносметки, обяснения и разкази за изминалите десет години след гимназията. Някои смислени, други не съвсем.

Отдавна разправям, че след гимназията всичко върви надолу. Най-силните, емоционални и важни стъпки са неизменно свързани с училището. След това емоцията бавно, но сигурно почва да се измества от рутината на ежедневието, което постепенно те превръща в робот. Необратимо и окончателно. Опитваш се да я надбягаш с екстремни спортове, спокойни спортове, пътувания, мимолетни връзки, трайни връзки, йога, кино, алкохол, музика, социална активност, съзнание за собствената си значимост, самочувствие, родителство, блогове, но в края на краищата рутината те притиска в ъгъла и ти прегризва гърлото.

Румънците

Румънците са особена порода хора, които умират да пътуват на юг от своята граница, групирани в 4-5 автомобила и каращи внимателно, обикновено на фарове, из градовете на България, окупирайки всички свободни паркоместа. Могат да се видят най-често в молове, търговски комплекси и дворци на техни бивши кралици, където настървено да щракат с новите си фотоапарати, в неуспешен опит да наподобят японци. Симпатични са за местното население, особено за по-търговски настроените от него, които с радост им прибират парите, но те и не възразяват особено, защото обичат да си похапват и попийват. Още по-благо им става, когато виждат надписи на родния си език и ги заговарят на същия. Дрес кодът им е casual и подозирам, че се снабдяват от доставчиците на Илиянци или еквивалентен световен търговски център в собствената им страна. Като цяло - симпатични екземпляри.

Капитализма

Capitalism 2 е прастара, за мащабите на компютърната индустрия, игра, в която създаваш собствена корпорация и развиваш много на брой различни бизнеси, има си и PR и branding стратегии и симулация на фондова борса. Оказва се, че да си едър капиталист е доста забавно. Прекарах много часове произвеждайки стомана, стъкло и гуми за големите си автомобилни заводи. Ако преодолееш първоначалния шок, от иначе доста подробния тюториъл, ще ти бъде много забавно, да изкупиш акциите на основния си конкурент или да се бориш за пазарна доминация в някой отделен сектор. Оказва се, че както СимСити, и Капитализъм 2 се използва за образователни и обучителни цели в училища и университети в по-интересните страни.

А едно време разправяха, че КапитализЪма загнивал.

P.S. Тъй като горните три самостоятелни текста нямат много общо помежду си, освен вашия скромен разказвач, ето го и punchline, който обединява всичко -
"Капиталистите румънци също имат бръчки"

Cool Hand Luke

Почвам нова рубрика - Must See, в нея ще поставям филми, които смятам, че са задължителни за гледане и които минават отвъд обикновеното забавление като ще посочвам и причината за това.

И така първият попаднал е:

Cool Hand Luke (1967)
Защо?

Защото антигероите винаги са по-симпатични от обикновените герои.
Защото всички ние, затворени в кутийките на ежедневната борба със самите себе си имаме нужда да намерим един човек, който не се отказва, независимо от всичко, зад който да застанем и на който да се опитаме да приличаме.
Защото Пол Нюман е фантастичен!

Това е МЮЗИ КАЙДЪЛ!

Както стана ясно снощи в Music Idol, за да станеш музикален идол (или по-скоро "айдъл") не е нужно да пееш добре. Казаха го неведнъж Иваниандрей и журито. Нужно било да имаш излъчване на звезда, а пеенето някак си може да се догоди. Никой не обясни гама лъчи ли трябва да излъчваш или някакво друго космическо лъчение.

В оригиналния си вариант предването се казва Pop Idol, но при нас Поп-а го премахнаха, заради потърсени авторски права от Светия синод. Да не бяха го кръщавали Music, а примерно Bulgarian Idol или дори Български идол, но явно не е много апийлинг и тренди да си превеждаш заглавията на шоутата.

Изказванията на „продуцентите” и направеният от мен фундаментален социално- икономически анализ ме доведе до следните няколко заключения:

Участниците:
Нора – няма да спечели, защото пее прекалено добре, което не е в неин плюс. Трябва малко по-сдържано по отношение на гласа и повече по отношение на гама лъчите.

Ивайло – няма да спечели, защото както се видя, да можеш да изпееш всяка песен, не е достатъчно.

Тома – няма да спечели, защото е метъл. Метълът не е много "айдъл".

Ясен – няма да спечели, защото с тези уши прилича на чайник избягал от къщи. Домакинските пособия не попадат в категорията "айдъл".

Деница – няма да спечели, защото като погледне надолу не си вижда върха на пръстите, което също не е "айдъл".

Ана – няма да спечели, защото има повече западноевропейско в нея, отколкото подходящо за български "айдъл"

Били Айдъл също няма да спечели

Кой ще спечели?
Залагам цялата ви месечна заплата, че ще е един измежду Денислав и Шанел. Първо, и двамата не са кой знае какви вокалисти, но се справят относително прилично с музиката. Освен това са най-млади и най-податливи на бъдещо префасониране с минимални усилия, защото нямат някаква ярка персоналност. Ще им пришият необходимите гама лъчи, за да „айдълстват” и като цяло ще ги впишат в концепцията на „формàта”.

Да видим дали ще уцеля с предсказанията, че после направо да ходя в „Ясновидци”.

Интересният въпрос за мен е как се измислят универсални критерии, кой ще е по-подходящ за „идол” от друг. Гласуването на хората с смс-и не е представителна извадка, както се видя при елиминациите, роднините загряват телефоните повече от всеки друг. Не че е задължително да има някаква извадка, но е не е лошо, когато поставената цел е толкова претенциозна.

Телевизията е станала толкова предсказуема, заради желанието да се копае само в една и съща градинка, като само се сменя вида наторяване. Без значение че плодовете, които тя дава са еднакво пластмасови и потребителите вече не умират да ги тъпчат в потребителската си кошница.

П.С. Дай по-точно предсказание, ако можеш!
(забранено за служители на телекомуникационни компании и телевизионни продуценти)

LPC's citation du jour

Вие не се намирате в Дания, това е рибарски магазин!
Людмил Станев, "Няма такава книга"

Cher Arsène, ...

Cher Arsène,

Досега не съм и помислял да поставям под съмнение Вашата компетентност, но след снощния титаничен провал на любимия ми отбор, ще си позволя да Ви отправя няколко тактико-технически забележки.

Вие успяхте да превърнете отбор от английски пияндета, побойници и рендета в отбора, който играе най-бързия, комбинативен и красив футбол в познатата нам вселена. Възгледите Ви за играта са толкова напредничави, не се изчерпват само с познатото „играем мач за мач” и това е чудесно. Вие сте истински футболен учен и развивате играта в неподозирани направления. Всички останали искат да приличат на Вас.

Какво обаче липсва, за да получите световна доминация?

Липсва съзнанието, че да се играе грозно, не е непременно лошо. В историята на Арсенал, преди Вас, една песен е огласяла Хайбъри – „One nil to The Arsenal”, възпяваща грозния, но ефективен футбол. Смятам, че е време този химн да се понесе и по трибуните на Ашбъртън Гроув, защото се уморихме да гледаме изящната игра, която води до хиксове. Последната титла на любимия отбор беше през далечната 2004 г. По-добре помислете върху това.

Тъй като някои въпроси се самонатрапват, няма да се опитвам да Ви ги спестя. Защо в името на Мариана, продължавате с френско упорство да държите на двама футболисти – Филип Сендерос и Емануел Ебуе. Да си голям, здрав и прост не е непременно условие, за да станеш добър централен защитник. Моля Ви, под страх от смъртно наказание, не го оставяйте да носи фланелката с номер 6, която са обличали Тони Адамс и Дейвид О’Лиъри. Смешно е някак си.

Цял сезон не стигна, за да разберете, че не всички Кот д’ивоар-ци са като Дрогба. Да бягаш в права линия след топката, не те прави футболист, прави те само спринтьор. Ебуе е достатъчно добър за Бирмингам, не за Арсенал. Вземете мерки!

Je vous prie de bien vouloir accepter mes salutations distinguées.

Ivo

Cloverfield

Чудовищно (2008)
Реж. Мартин Рийвс
Прод. Дж. Дж. Ейбрамс
Участват: някакви там, неизвестни, но красиви

"Дайте ми високи сгради, тесни улици, наперени юпита и невидима заплаха и ще му се повдигне на света."
По Архимед от Дж. Дж. Ейбрамс.

Всички филми на Дж. Дж. Ейбрамс почват поразително да приличат на LOST. Някакви красиви хора са поставени под напрежение от неизвестна зла гад и се щурат насам-натам в опит я да бъдат герои, я да се спасят.

В Cloverfield няма нищо иновативно – камара клишета от дизастър филми, омешани с френетичната камера от Blair Witch и нахакани в единайстосептемврийски нюйоркски тюрлюгювеч. Камерата е толкова насечена и световъртежна, че вечерята прекрасна щеше да обърне входа, на изход. Ъглите и плановете сигурно са накарали Дзига Вертов да стане като жироскоп в гроба си, чудейки се защо е отпочнал цялата тая работа с камерата. И така нататък, и така нататък.

YouTube-ското желание на всеки да щрака нещо, създава филми като Cloverfield. Ейбрамс си е решил на никой нищо да не обяснява и да се държи като в клип по MTV, пък накрая каквото стане. „Не, така, не така, Любо!”. Ейбрамс почва поразително да прилича на Иван от Айтос – интересен в началото и забавен, но с течение на времето номерата се изтъркват и става някво тъпо.

Единственият извод, до който стигнах гледайки Cloverfield е, че тъпанарът с камерата е нещо като барманът от Десперадо - винаги умира от най-гадната смърт.

Футболът е най-нелогичната...

... и несправедлива игра! В добавка има и съдия, който допълнително да утежнява положението.